Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (38)

7 часът и 55 минути вечерта.

Това бяха очите. Сега Вики ясно видя в паметта си лицето, което мислеше, че е забравила. Грубите черти и преди всичко очите. Очите, които сякаш я гледаха от миналото.

Затвори клепачи.

От спомените й изплува лицето на Тео — мъртвешки бяло. Потрепера. Искаше й се да го помни жив. Но в момента виждаше пред себе си лицето, което сутринта бе идентифицирала в моргата.

Безжизнено лице, ужасно бледо.

— Момиче — повтори Луис нежно.

Извика я на два пъти, но тя сякаш не го чу.

Вики отвори очи и обърна глава.

— Извинете — прошепна и го погледна с насълзени очи.

— Значи това е той? — каза Луис.

Вики отново погледна екрана.

— Да — отвърна с треперещ глас, като се мъчеше да не заплаче. — Той е.