Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- El cuarto circulo, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Светлана Плашокова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2021 г.)
Издание:
Автор: Луис Рохелио Ногерас; Гилермо Родригес Ривера
Заглавие: И ако утре умра; Четвъртият кръг
Преводач: Светлана Плашокова
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Народна младеж
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: сборник романи
Националност: кубинска
Печатница: ДП „Балкан“ — София
Излязла от печат: декември 1987 година
Редактор: Анна Сталева
Художествен редактор: Момчил Колчев
Технически редактор: Траянка Янчева
Художник: Драгомир Фиков
Коректор: Мария Бозева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2994
История
- — Добавяне
6 часът и 30 минути.
Когато майка му влезе и запали лампата, той се събуди и се усмихна. Но в същия миг усмивката угасна, и устните му внезапно се свиха. С рязко движение седна в леглото и погледна часовника.
— Успал си се — промълви майка му.
Докато се мотаеше из стаята, той разбра, че не може да излезе с омачканите дрехи, с които бе заспал. Майка му излезе и той извади от гардероба първото, което му попадна — панталон каки и чиста риза. Започна да съблича бързо, но несръчно измачканите дрехи и да ги хвърля на леглото.
Беше заспал.
Докато закопчаваше ризата си, гледаше часовника с тъжни очи.
Преоблечен, позаглади с ръце разрошената си коса и излезе от стаята. В гостната миришеше на препечен хляб. Майка му пиеше кафе с мляко. Мина покрай нея и отиде в кухнята за кафе.
— Няма ли да закусваш? — проследи го тя с поглед.
Той не отговори. Изпи кафето на един дъх. Прекоси хола с три крачки и когато вече беше отворил външната врата, до него достигна гласът й:
— Ама как така излизаш, без да си ял!
Без да си даде ясна сметка какво прави, отговори след две секунди, докато слизаше през три стъпала по стълбището на блока:
— Не мога, мамо. Закъснявам.
Когато излезе на улицата, тъжното чувство стана още по-потискащо. Вече се беше развиделило и улицата бе пълна с хора, които вървяха насам-натам, с автобуси, които се движеха тежко нагоре по „Инфанта“ или се спускаха с пълна скорост, обвити в гъсти облаци дим. За миг помисли, че трябва да хване такси, но докато тичаше към пиацата, се отказа. Беше блед и потен. Въпреки това усещаше студа: влажен, неприятен студ.
Пътуването с рейс щеше да му отнеме почти час, т.е. щеше да пристигне след осем — повече от час след началото на работното време. Почувствува, че сърцето му се свива от страх. Бяха го предупредили, че този ден не бива да закъснява.
А се беше успал в единствения ден от живота си, в който не трябваше да го прави.
Изведнъж усети, че трепери от гняв, и потта на челото му замръзна. Втресе го.
Видя, че се задава рейсът.