Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El cuarto circulo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2021 г.)

Издание:

Автор: Луис Рохелио Ногерас; Гилермо Родригес Ривера

Заглавие: И ако утре умра; Четвъртият кръг

Преводач: Светлана Плашокова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: испански

Издание: първо

Издател: Народна младеж

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: сборник романи

Националност: кубинска

Печатница: ДП „Балкан“ — София

Излязла от печат: декември 1987 година

Редактор: Анна Сталева

Художествен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Траянка Янчева

Художник: Драгомир Фиков

Коректор: Мария Бозева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2994

История

  1. — Добавяне

6 часът и 30 минути.

Когато майка му влезе и запали лампата, той се събуди и се усмихна. Но в същия миг усмивката угасна, и устните му внезапно се свиха. С рязко движение седна в леглото и погледна часовника.

— Успал си се — промълви майка му.

Докато се мотаеше из стаята, той разбра, че не може да излезе с омачканите дрехи, с които бе заспал. Майка му излезе и той извади от гардероба първото, което му попадна — панталон каки и чиста риза. Започна да съблича бързо, но несръчно измачканите дрехи и да ги хвърля на леглото.

Беше заспал.

Докато закопчаваше ризата си, гледаше часовника с тъжни очи.

Преоблечен, позаглади с ръце разрошената си коса и излезе от стаята. В гостната миришеше на препечен хляб. Майка му пиеше кафе с мляко. Мина покрай нея и отиде в кухнята за кафе.

— Няма ли да закусваш? — проследи го тя с поглед.

Той не отговори. Изпи кафето на един дъх. Прекоси хола с три крачки и когато вече беше отворил външната врата, до него достигна гласът й:

— Ама как така излизаш, без да си ял!

Без да си даде ясна сметка какво прави, отговори след две секунди, докато слизаше през три стъпала по стълбището на блока:

— Не мога, мамо. Закъснявам.

Когато излезе на улицата, тъжното чувство стана още по-потискащо. Вече се беше развиделило и улицата бе пълна с хора, които вървяха насам-натам, с автобуси, които се движеха тежко нагоре по „Инфанта“ или се спускаха с пълна скорост, обвити в гъсти облаци дим. За миг помисли, че трябва да хване такси, но докато тичаше към пиацата, се отказа. Беше блед и потен. Въпреки това усещаше студа: влажен, неприятен студ.

Пътуването с рейс щеше да му отнеме почти час, т.е. щеше да пристигне след осем — повече от час след началото на работното време. Почувствува, че сърцето му се свива от страх. Бяха го предупредили, че този ден не бива да закъснява.

А се беше успал в единствения ден от живота си, в който не трябваше да го прави.

Изведнъж усети, че трепери от гняв, и потта на челото му замръзна. Втресе го.

Видя, че се задава рейсът.