Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (27)

6 часът и 29 минути вечерта.

Егоскуе следеше внимателно двамата мъже, които вървяха пред него. В момента не разговаряха. Крачеха мълчаливо, леко настръхнали от хладния вятър.

Не знаеше подробности около случая, но знаеше достатъчно, за да се запита: Двайсетачката ли беше човекът? Има ли някаква връзка с убийството на пазача? Едно беше очевидно: познаваше се с момчето, чийто труп бе намерен край Санта Фе. И още нещо: беше престъпник, човек проблем, антисоциален тип, с две присъди. И ако това е така, тогава дали мъжът с белезите по главата и мечешката походка е замесен? Или се бяха срещнали случайно?

Егоскуе беше безкрайно търпелив човек. Ценеше хладнокръвието — ето защо предпочиташе да работи с Кабада, който беше самото хладнокръвие. Знаеше, че в тяхната работа всяко нещо си има определено място и най-вече определен момент. Да действуваш прибързано, беше почти толкова лошо, колкото и да закъснееш. Затова трябваше да „остави кълбото да се размотае“, както обичаше да казва лейтенант Роман. Кълбото трябваше да се размотае докрай.

И точно това правеха сержантите Хулиан Егоскуе и Мануел Кабада в шест и половина вечерта през онзи сив зимен ден: оставиха кълбото да се размотае, за да видят къде ще ги отведе.

Прекосиха парк „Фратернидад“. Егоскуе се питаше дали ще свият по „Монте“, или ще продължат към стара Хавана. Искаше му се да го каже на глас, за да го чуе Кабада.

Но в този миг се случи нещо.

Нещо, което Кабада и Егоскуе веднага забелязаха. Висок слаб мулат се изравни с Двайсетачката и мъжа с белезите по главата и ги поздрави по много странен начин.

Всъщност това не беше поздрав. Беше предупреждение. „Следят те“ — това означаваха вдигнатите вежди, широко отворените очи след приятелското „здрасти“.

Мулатът продължи по пътя си, изравни се с Егоскуе и Кабада и прекоси улицата по диагонал. Егоскуе забеляза, че той хвърли крадешком бърз поглед на сержанта и го позна. Изглежда, дъждобранът, сините панталони и вестникът под мишницата не бяха достатъчни, за да го скрият от погледа на опитния престъпник. А може и да го е познал от някоя предишна среща.

Егоскуе отново погледна напред. Двайсетачката и мъжът с белезите по главата се обърнаха за миг и ускориха крачката.

В този момент Кабада се закова. Смаяният Егоскуе, който вървеше на няколко крачки зад него, също спря. Мозъкът на Кабада трескаво работеше. Двайсетачката и другият се отдалечаваха. Пресякоха „Монте“ и тръгнаха към улица „Сиенфуегос“. Мулатът вървеше почти тичешком в обратна посока — към „Прадо“. Кабада се намръщи, посочи с палец зад гърба си и Егоскуе, сякаш изстрелян от пружина, се обърна и се спусна след мулата. Кабада от своя страна забърза след Двайсетачката и мъжа с белезите по главата.

Току-що бяха пресекли „Коралес“. Двамата мъже вече не се оглеждаха, а все повече укоряваха хода. Кабада ги следваше на петнадесетина-двадесет метра с поглед, впит в Двайсетачката. Хвърли вестника и разкопча долните копчета на дъждобрана.

В този миг очите му се свиха. За част от секундата отгатна намеренията на двамата мъже. Разбра, преди да действуват, и ги изпревари: внезапно се спусна напред.