Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Значение на справедливостта
612b XII. И тъй — продължих аз — в нашето разсъждение ние отстранихме останалите възражения, но не определихме награда и прослава за справедливостта, както според вашето твърдение са направили Хезиод и Омир. Ние обаче открихме, че справедливостта е нещо най-прекрасно за самата душа и че душата трябва да върши справедливи дела независимо дали притежава, или не притежава пръстена на Гигес[1], а заедно с него и шлема на Хадес[2].
— Съвсем вярно говориш — рече той.
612c — Няма ли, Главконе — продължих аз, — освен това да възбудим сега завист, че се дават награди на справедливостта и на всяка друга добродетел, каквито в същия размер и качество са определени за душата от хората и боговете било докато човек е жив, или след като умре?
— Разбира се — рече той.
— Сега ще ми върнете ли това, което взехте назаем в разговора ни?
— Но какво е то?
— Представих ви като възможно твърдението, че справедливият може да изглежда несправедлив, а пък несправедливият да изглежда справедлив. Вие смятахте, че макар това да не може да остане скрито за боговете и хората, все пак приехте, че е необходимо заради изследването, та справедливостта сама по 612d себе си да се преценява по отношение на несправедливостта. Или ти не си спомняш?
— Бих бил несправедлив — рече той, — ако кажа, че не си спомням.
— Понеже справедливостта и несправедливостта сега вече са изследвани с помощта на такова съпоставяне — продължих аз, — искам вие отново да се съгласите, че справедливостта ще получи и от вас същата оная чест, която тя има пред боговете и пред хората. След като сама приема победните награди, тя ги предава на ония, които са справедливи. А е съвсем ясно и е станало напълно очевидно, че по своята същност справедливостта е добра и дарява блага, без да измамва ония, които наистина я приемат.
— С право искаш това от нас — рече той.
612e — Преди всичко върнете ми предположението — рекох аз, — че от боговете не може да остане скрито кой от двата вида човеци какъв е.
— Това ще направим — рече той.
— Щом като тия два вида човеци не остават скрити, то справедливият ще бъде боголюбен, а несправедливият — богоненавистен, както още в началото се съгласихме.
— Това е така.
613a — Но не ще ли се съгласим, че за боголюбния човек всичко, което му се случва от страна на боговете, случва му се като нещо най-добро, ако не го сполети някакво необходимо зло от допусната по-рано грешка?
— Без съмнение.
— Следователно трябва да признаем, че справедливият човек независимо дали живее в бедност или е тежко болен, или е сполетян от друго нещо, смятано за зло, всичко това за него в края на краищата ще завърши с добро било докато е още жив, било след смъртта му. Защото никога не бива изоставян без 613b грижи от страна на боговете този, който усърдно се старае да стане справедлив и се упражнява в добродетел, за да се уподоби на бога, доколкото това е възможно за човек.
— Вероятно е — рече той, — че такъв човек няма да бъде изоставен от тоя, на когото е подобен.
— А за несправедливия не трябва ли да мислим противоположни неща на тия?
— Без съмнение.
— Следователно при боговете има подходящи награди за справедливия.
— И по моето мнение — рече той.
— А що се отнася до хората — продължих аз, — не се ли случва следното, ако трябва да кажем истината? Хитрите и несправедливи хора не вършат ли същото, което правят и бегачите, които тичат добре в 613c началото, а в края не? В началото те скачат силно, но в края стават смешни, клюмват уши на рамене[3] и се връщат без награда. А пък истинските бегачи стигат до края, получават награда и биват увенчани. Не става ли същото обикновено и със справедливите? Нали в края на всяка работа, дейност и живот те биват прославяни и получават награди от хората?
— Разбира се.
— Следователно ти ще се съгласиш аз да повторя за справедливия това, което сам ти говореше за несправедливите. Аз ще кажа, че справедливите, когато 613d станат на възраст, стават управници на собствената си държава, стига да желаят; вземат си съпруга, откъдето искат, омъжват дъщерите си, за които желаят. Всичко това ти говореше за несправедливите, а пък сега аз го твърдя за справедливите. Напротив, аз ще кажа за несправедливите, че мнозина от тях, дори и незабелязани като млади да остават, към края на живота си стават смешни и на стари години като нещастни биват открити и презирани от чужденци и 613e от свои съграждани, биват наказвани с бой — това, което ти сметна тогава за най-жестоко (а ти говореше вярно), биват изтезавани и дори ослепявани с нажежено желязо. За всички тия страдания, които понасят, смятай, че тогава ти си слушал от мене. Но това, което казвам, внимавай дали ти ще допуснеш.