Платон
Държавата (10)

Същността на дълга

XVIII. Да. Това е разумно — рече той. — Но ако някой ни попита какви ще бъдат тия разкази и как ще бъдат съчинени, какво ще му отговорим?

379a — Адиманте — възкликнах аз, — ние с тебе не сме поети в момента, а основатели на държава. На създателите е дълг да знаят формите, по които поетите трябва да създават приказките, и да не позволяват да ги съчиняват извън тия форми, но сами създателите на държава не трябва да съчиняват митове.

— Правилно — рече той. — Но самите тия форми по отношение на учението за боговете какви трябва да бъдат?

— Ето такива — отвърнах аз. Какъвто е богът, такъв трябва винаги да се изобразява било в прозаически произведения, било в стихове, било в трагедии.

— Трябва.

— Но нали бог в действителност е добър и нали трябва да се говори за него като такъв?

379b — Без съмнение.

— Нали никое добро не е вредно? Така ли е?

— Струва ми се.

— А това, което не е вредно, може ли да вреди?

— По никакъв начин.

— А което не вреди, може ли да върши някакво зло?

— Също не може.

— А това, което не върши никакво зло, може ли да е причина на някакво зло?

— Как пък е възможно?

— Следователно доброто е полезно?

— Да.

— Следователно то е причина за добри дела?

— Да.

— Следователно доброто не е причина за всичко, 379c но само за доброто, а не е причина за лошото.^[1]

— Съвсем вярно — отвърна той.

— Следователно и бог — направих извод аз, — понеже е добър, не е причина за всичко, както говорят мнозина, но е виновник за малко неща за хората, а за повечето неща не е причина. Затова у нас има много малко добро в сравнение със злото. Понеже никаква друга причина за доброто не трябва да търсим освен бога, то трябва да потърсим някакви други причини за злото, а не бога.

— Струва ми се, че ти говориш съвсем вярно — рече той.

379d — Не бива — казах аз — да бъде приемана грешката на Омир и на някой друг който и да било поет, когато неразумно грешат и казват:

Има пред прага на Зевса всесилен две делви големи:

пълна едната с добри дарове, а пък другата с лоши.

Зевс гръмовержец даде ли на някого смес и от двете,

тоя човек ту добре, ту пък зле си прекарва живота.

Някому само от злото даде ли, нещастен го прави,

глад непосилен го гони навред по земята свещена,

скита се той незачитан от хората и боговете.^[2]

(„Илиада“, XXIV, 527 сл.)

379e Зевс не раздава на нас самовластно доброто и злото.^[3]

XIX. Ние няма да похвалим никак и този, който твърди, че дадените клетви и сключеното примирие са нарушени от Пандар^[4] при подтик от страна на Атина и 380a Зевс. Няма да похвалим също враждата между боговете и враждата им, предизвикана от Темида и Зевс.^[5] Не трябва да се позволи на юношите да слушат и това, което казва Есхил:

Внушава бог на смъртните причина,

щом той поиска целия дом да погуби.^[6]

Ако някой съчинява стихове като тия за страданията на Ниоба^[7] или за мъките на Пелопидите^[8], за Троянската война и друго нещо подобно, или не бива да позволява това да се назовава дело на бога, или ако ги признае за дела на бога, трябва да намери почти подобни слова на тия, които ние сега търсим, и трябва да каже, че бог прави само това, което е 380b справедливо и добро, и наказаните имат полза от наказанието си. Да допуснем, че понасящите наказание са нещастни, но не е позволено поетът да твърди, че бог е виновник за това нещастие. Но ако пък казват, че страдащите заслужават наказание, понеже са лоши, и чрез наказанието бог е полезен, това може да им се позволи да пишат.^[9] Но да казват, че добрият бог е причина за злото на някого, на това трябва да се противопоставяме по всякакъв начин, нито да се позволява някой да го казва в своята държава, ако искаме тази държава да бъде добре уредена; нито пък трябва някой да слуша такива неща — никой. Било млад или стар, независимо дали 380c това баснословие е написано в мерена или в немерена реч, понеже такава реч, ако се произнесе, не може да е полезна за нас, нито пък самата да не противоречи на себе си.

— Съгласен съм с тебе — рече той — относно този закон; той ми харесва.

— Това е — продумах аз — един от законите и предписанията, който се отнася до боговете и според който трябва ораторите да говорят и поетите да пишат: бог не е причина за всичко, а само за доброто.

— Това е съвсем вярно — рече той.

380d — Но какво е второто схващане? Нима ти смяташ, че бог е вълшебник и като от засада се явява веднаж с един образ, а после с друг, като ту сам се изменя и променя образа си в различни форми, ту ни мами и заставя да си съставяме противоречиви мнения за него? Или пък той е единно съставно^[10] същество и по-малко от всичко изменя своя образ?

— Сега не мога да ти отговоря на този въпрос — рече той.

— А на следния можеш ли? Нали е необходимо, 380e щом едно същество променя образа си, или само да се преобразява, или пък да бъде преобразявано от друг?

— Необходимо е.

— Но нали съвършеното може най-малко да бъде изменяно и движено от друг? Както например не се променя най-здравото и твърде силно тяло от храна, 381a питие и напрежение; същото е и с всяко твърде буйно растение, което не се изменя от слънчевия пек, от ветровете и от подобни други бедствия.

— Как иначе?

— Следователно най-силната и най-мъдра душа най-малко ще може да се разтърси и промени от някое външно въздействие?

— Да.

— Впрочем и всички сложни вещи — предмети, къщи и дрехи, които са направени добре и се намират в добро състояние, най-малко се променят от времето и други причини.

— И това е така.

381b — Следователно всичко, което е в добро състояние по природа и поради изработка или поради двете, е изложено на най-малка промяна от нещо друго.

— Вероятно.

— Но бог и всичко божие са съвършени във всяко отношение.

— Иначе не може.

— Следователно бог най-малко би могъл да приема други образи.

— Сигурно най-малко.

XX. Все пак той сам не се ли преобразява и променя?

— Явно е, че това прави сам — рече той, — ако изобщо се променя.

381c — Дали той се превръща в нещо по-добро и по-хубаво или в нещо по-лошо и по-грозно от себе си?

— Ако се променя — отговори той, — необходимо е да се променя в нещо по-лошо, понеже твърдим, че бог няма недостатък по отношение на красотата и добродетелта.

— Съвсем вярно говориш — отвърнах аз! — А понеже това е така, смяташ ли, Адиманте, че някой бог или човек би направил доброволно себе си по-лош?

— Това е невъзможно — рече той.

— Следователно не е възможно — казах — и бог да пожелае да се променя. Но, както изглежда, бидейки по възможност най-хубав и най-добър, всеки бог остава винаги в своя образ.

— Според мене това е съвсем необходимо.

381d — И тъй, драги — рекох, — нека никой от поетите не ни разказва, че

А боговете, подобни на странници чудни, се скитат

преобразени посред градовете.^[11]

[^[12] „Одисея“ (XVII, 485–486).]

Никой нека не лъже повече за Протей и Тетида^[13]; нито в трагедии, нито в други стихотворни творби не представя Хера преобразена като жрица, която 381e проси за

даряващите живот деца на аргийската река Инах^[14],

Нека не лъжат повече у нас и с други многобройни измислици. Нека майките, повярвали на такива разкази, не плашат повече своите деца, като лошо разказват басни, че някакви богове се скитат нощем в много и различни образи на странници, та да не обиждат боговете и да не правят децата си страхливи.

— Да не става вече това — рече той.

— Но не става ли така — попитах аз, — че боговете, без сами да се променят, ни заставят да си ги представяме в различни образи, като те ни измамват и омагьосват?

— Възможно е — рече той.

382a — Но — рекох — нима бог иска да лъже, когато с думи или с дела ни представя призрак?

— Не зная — каза той.

— Ти не знаеш — продължих аз, — че в действителност всички богове и хора мразят лъжата?

— Защо — рече той — ти говориш така?

— Понеже — рекох — за своето висше щастие и за най-възвишените неща изобщо никой доброволно не желае да лъже, но най-много се плаши в това отношение да не се окаже лъжец.

— И сега не разбирам — отвърна той.

382b — Смяташ — рекох, — че аз говоря нещо твърде особено? Аз казвам, че въвеждането на своята душа в измама относно действителността е незнание и заблуждение и че за никого не е приемливо да бъде невежа и потънал в лъжа — това всички най-малко биха желали и мразят най-много лъжата.

— Разбира се — рече той.

— Но незнанието в душата за това, което е излъгано и за което говорех, би се наричало с пълно 382c право чиста лъжа, тъй като лъжата с думи е някакво подражание на особеностите на душата и съставен отпосле образ, а не е чиста лъжа.^[15] Или не е така?

— Без съмнение, така е.

XXI. Следователно истинската лъжа е ненавистна не само на боговете, но и на хората.

— Струва ми се, че е така.

— Но какво? Лъжата с думи кога и кому е полезна, ако не е достойна за омраза? Нима не е полезна тя против враговете или не служи като някакво лекарство за възпиране от действие на така наречените приятели, когато те се опитват да извършат 382d нещо лошо поради някакво безумие и лудост? Не я ли допускаме ние в митичните сказания, за които преди малко говорихме, когато не знаем какво да кажем вярно за древните, като уподобяваме твърде много истината на лъжа и по този начин ги правим полезни?

— Това наистина е така — отвърна той.

— За какво впрочем от изброените неща е полезна лъжата на бога? Поради това ли, че той не знае древността и като я представя като истина, лъже?

— Това би било смешно — отвърна той.

— Следователно у бога не живее лъжлив поет.

— Не живее според мене.

382e — Но може би той лъже от страх пред врагове?

— Съвсем не е възможно.

— Или поради безумието и лудостта на свои близки?

— Но никой от безумните и лудите не е близък на бога, рече той.

— Следователно няма причина бог да лъже.

— Няма.

— Изобщо духовното и божественото е чуждо на лъжата.

— Напълно са чужди — рече той.

— Следователно бог е същество просто и истинно в дела и думи и нито сам се изменя, нито измамва другите нито с призраци, нито с думи, нито чрез изпращане на знамения, нито наяве, нито насън.

383a — Така и на мене ми се струва, както ти говориш — рече той.

— И тъй — рекох — ти се съгласяваш и на тая втора форма, според която трябва да говорим и да показваме на дело, че боговете, като не са вълшебници, не изменят себе си и не ни въвеждат в заблуждения със слово и дело?

— Съгласявам се.

— Затова, като хвалим много други неща у Омир, ние няма да похвалим изпращането на съновидението от Зевса на Агамемнон^[16], няма да одобрим също и 383b думите на Есхил, когато Тетида говори, че Аполон на нейната сватба пеел:

Предсказва бъдещето на децата й,

живот обрича им, лишен от болести.

Рисувайки мойта участ боголюбна

със своя дивен химн ми вдъхна той възторг.

И сметнах без лъжа устата божия,

че Феб предсказва само истинни неща.

Самичък пееше и сам на пира бе.

Това ми сам предсказа, после сам уби

любимия ми син.^[17]

383c Ако някой говори това за боговете, ние ще му се сърдим и няма да позволим да съчинява хорови песни, и няма да позволим на учителите да ги ползуват за възпитанието на младежите, ако желаем нашите страни да почитат боговете и да станат богоподобни, доколкото това е възможно за човека.

— Аз съм напълно съгласен с тези предписания — рече той — и съм готов да се ръководя от тях като от закони.