Платон
Държавата (68)

Демокрация

— Следователно демокрацията произхожда, мисля аз, когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват, други изгонват, а на останалите предават равни права за власт и управление. Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез хвърляне на жребий.

— Такова е появяването на демокрацията независимо дали тя се установява чрез оръжие или чрез отстраняване на други партии поради страх.

557b XI. По какъв начин — продължих аз — живеят гражданите на демократическата държава? Каква е в същност една такава държавна уредба? Явно е, че тя се отразява и на човека, който получава при такъв държавен строй демократически черти.

— Явно е — рече той.

— На първо място, тия граждани са свободни, понеже държавата им е изпълнена със свобода и искреност, и всеки има възможност да върши това, което иска.

— Говори се — рече той.

— А където има възможност за свобода, там очевидно всеки може да урежда своя живот така, както му харесва.

557c — Ясно е.

— При тази държавна уредба, мисля, хората ще бъдат твърде много различни.

— Как иначе?

— Изглежда — продължих аз, — че тази държавна уредба е най-добра от всички видове държавни уредби. Както изпъстрена дреха с различни цветове, така и тая държавна уредба, украсена с всякакви нрави, изглежда най-хубава.

— Защо да не е така? — попита той.

— А може би — продължих аз — подобно на децата и жените, които се заглеждат в пъстрото, и обикновеният народ ще сметне тази държавна уредба за най-добра.

— Без съмнение — рече той.

557d — Трябва в тая държава — продължих аз, — чудни човече, да търсим удобната държавна уредба.

— А защо?

— Защото поради свободата тя съдържа всички видове държавни управления. Позволено е на всеки, който желае да урежда държава, което сега правим ние, да отиде в държава с демократическа уредба като на пазар на държавни управления и да си избере този начин на управление, който му харесва, а след като вече си избере, тогава да основе своята държава.

557e — Вероятно няма да му липсват образци — рече той.

— В такава държава — продължих аз — няма да има никаква нужда да вземаш участие в управлението дори и когато си способен да управляваш, нито пък да бъдеш управляван, ако не желаеш, нито да воюваш дори когато другите воюват, нито да браниш мира, когато другите го бранят, щом ти самият не желаеш мир. Ако пък, обратно, някакъв закон ти пречи да управляваш или да участвуваш в съда, независимо от това ти можеш да управляваш и да заседаваш в съда, щом ти харесва това. Такъв начин на живот не е ли на пръв поглед божествен и приятен живот?

558a — Възможно е — рече той — на пръв поглед.

— Но какво? Не е ли достойна за учудване тяхната снизходителност към някои осъдени? Не си ли виждал в държава с такова управление, че осъдени на смърт или изгнание все пак си остават в държавата и се движат открито, понеже никой не се грижи и никой не наблюдава как такъв човек се движи като герой?

558b — Мнозина съм виждал — рече той.

— Тази снизходителност не е никаква дребнавост на това управление, а презрение към тия неща, които ние смятахме за важни, когато основавахме нашата държава, а именно: Ако някой не притежава извънредна някаква природа, казвахме, никога не може да бъде добър, ако още като дете не играе с благородни и не би се занимавал само с прекрасни неща. Как високомерно тази държавна уредба потъпква всичко това и никак не обръща внимание от какво занимание някой тръгва и се отдава на държавна дейност, но 558c почита този, който би уверил, че е благосклонен към народа.

— Това е съвсем благородна снизходителност — рече той.

— Такива — рекох — и други подобни на тия преимущества има демокрацията и ще бъде, както изглежда, управление приятно, безправителствено и разнообразно, което осигурява равенство, еднакво за равни и за неравни.