Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Геометрия
IX. И тъй — рекох — нека това бъде прието като първа наша наука, а да разгледаме втората, която стои във връзка с нея, а също дали тя би ни била нужна.
— Коя е тя? Нямаш ли пред вид геометрията?
— Точно това — отговорих аз.
526d — Доколкото се отнася до военното дело, тя ни е нужна — рече той. — Защото опитният в геометрията много се отличава от неопитния в нея и при разполагането на лагер, и при завземането на местности, и при събирането или при разполагането на войските, и при всички военни действия било по време на сражения или при походи.
— Но за тия случаи — рекох — е достатъчна 526e малка част от геометрията и от аритметиката. По-голямата част от геометрията трябва да отиде по-далече и да разгледа какво насочва към това, което способствува за по-лесното съзерцаване на идеята за доброто. А насочва се всичко, казваме, към това, което заставя душата да се отправи към онова място, в което е блаженството на съществуващото, което душата трябва да види по всякакъв начин.
— Право говориш — рече той.
— Но щом геометрията заставя да се гледа същността, тя ни е необходима, ако пък е за формирането[1], тя не ни е нужна.
— Ние наистина говорим така.
527a — Следователно — продължих аз — няма да се съмняват никои, макар и да са малко опитни в геометрията, че тази наука прави всичко противоположно на употребяваните в нея думи от занимаващите се с нея.
— Но как? — попита той.
— Наистина те говорят твърде смешно и заставени от необходимостта, сякаш вършат някаква работа и заради тая работа употребяват всички свои специални думи, като казват „да построим четириъгълник“, „да продължим линията“, „да прибавим“ и изговарят по този начин всички термини. А пък 527b цялата тази наука е определена за знание.
— Така е наистина — рече той.
— Не трябва ли да се съгласим още и в това?
— В кое?
— Че тя е за знанието на това, което винаги съществува, а не за това, което някога става или погива.
— Това е твърде приемливо — рече той, — защото геометрическото знание е за това, което винаги съществува.
— Следователно, почтени друже, тя може да влачи душата към истината и да развива философска мисъл, за да се насочат нагоре тия неща, които сега ние държим надолу, макар че това не е нужно.
— Колкото може повече — рече той.
527c — Колкото се може повече — продължих аз — трябва да се нарежда, та жителите на прекрасната твоя държава по никакъв начин да не пренебрегват геометрията, защото и страничните й неща не са без значение.
— Кои странични неща? — попита той.
— Това са тия, за които ти говори — продължих аз — и които се отнасят до войната. А и знаем, че е от значение и за всички науки, за да бъдат по-добре усвоявани, дали някой се е занимавал с геометрия, или не се е занимавал.
— Не е без значение, кълна се в Зевса — рече той.
— И тъй ще предложим ли тази наука като втора на младежите?[2]