Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Астрономия
X. Но какво? Да предложим ли на трето място астрономията? Или ти не смяташ?
— Съгласен съм — рече той, — защото астрономията има значение за определяне дните, месеците и годините и е полезна не само за земеделието и корабоплаването, но не по-малко и за военното командуване.
— Ти си сладък — продължих аз, — понеже се плашиш от народа да не сметне, че предлагаш безполезни науки. Не е съвсем лесно, а е трудно да се повярва, че с такива науки се очиства и съживява 527e някакъв орган на душата на всеки човек, който орган е разстроен и повреден от други занимания и който заслужава да бъде спасен повече от хиляди очи, защото само чрез него се съзерцава истината. Следователно тия, които мислят по същия начин, ще смятат, че ти говориш добре и по достоен за учудване начин. А които по никакъв начин не са съгласни с това, естествено те ще смятат, че ти нищо не говориш, 528a понеже не виждаш друга полза, която да идва от тия науки и да е достойна за споменаване. Помисли си веднага с кои от двете групи хора говориш или може би за никои от тях, а ти само заради себе си предимно това разказваш, макар че няма да имаш нищо против, ако и някой друг би могъл да има полза от тия ти думи.
— Действително аз предпочитам — рече той — най-много за себе си и да говоря, и да питам, и да отговарям.
— Хайде сега дай заден ход[1] — продължих аз, — защото неправилно взехме следващото подир геометрията.
— Как сме взели погрешно? — попита той.
— След повърхността — продължих аз — ние се 528b заловихме за твърдите тела, намиращи се в кръгово движение, без да сме се занимали с твърдото само по себе си[2]. А правилната последователност е след второто измерение да вземем третото, а то е измерението на кубовете и на това, което има дълбочина.[3]
— Наистина така е — рече той, — но на мене ми се струва, Сократе, че това още не е открито.
— Затова има две причини — продължих аз: нито една държава не уважава това, първо, понеже мъчно се изследва трудното, а, второ, понеже изследователите се нуждаят от ръководител, без какъвто нищо не биха открили. Първом мъчно е такъв да се намери, а след като се намери, както е сега, мъчно 528c биха му повярвали изследователите, тъй като са с голямо мнение за себе си. Ако обаче цяла държава единодушно поеме ръководството на това и реши да го уважава, а пък изследователите се подчиняват, то тия непрестанно и усърдно търсени неща ще излязат наяве какви са. Ето и сега, макар това занимание да не е почитано и да му се пречи от страна на мнозинството, а пък самите изследователи да не са в състояние да докажат в какво е полезно, въпреки всичко поради силата на своята привлекателност расте и 528d никак не е чудно, че се показва вече открито.
— В същност то е твърде привлекателно — рече той. — Но ти ми кажи по-ясно това, което сега твърдеше. Ти смяташ ли изследването на повърхността за геометрия?
— Да — отвърнах аз.
— На следващото място след геометрията ти постави астрономията, но по-късно отстъпи.
— Понеже бързам всичко да изследвам, то повече закъснявам — продължих аз. — Следваше поред изследването за измерението по дълбочина, но понеже заниманието с това изследване се смята смешно, аз го отминах и след геометрията заговорих за астрономията, която разглежда движението на телата с 528e дълбочина.
— Право говориш — рече той.
— Следователно — продължих аз — да поставим на четвърто място астрономията, ако държавата желае да я има, като приемем, че сега беше пропусната.
— Вероятно — рече той. — Но, Сократе, понеже ти ме укори за това, че възхвалих прибързано астрономията[4], отсега ще хваля само под твое ръководство, 529a защото според мене за всекиго е ясно, че тя заставя душата да гледа нагоре и я води далеч от земното.
— Може би за всеки друг това да е очевидно — продължих аз — освен за мене, понеже аз не мисля така.
— А как мислиш? — рече той.
— Мисля, че тези, които се занимават с нея и които искат да я издигнат до философия, твърде много допринасят да гледаме надолу.
— Защо казваш това? — попита той.
529b — Струва ми се — продължих аз, — че ти по неповторим начин мислиш за науката за горните неща. На тебе ти изглежда, че ако някой вдигне главата си нагоре и наблюдава украшения по тавана, той забелязва нещо и според тебе той го вижда с мисълта си, а не с очите си. Възможно е ти да мислиш добре, а пък аз глупаво. Обаче аз не мога да назова друга наука освен тази, която кара душата да гледа нагоре, или пък онази, която се занимава със съществуващото и невидимото независимо дали някой получава известно знание, като е загледан нагоре с отворена уста или пък със затворени очи е наведен надолу. Аз твърдя обаче, че той никога нищо няма да научи, тъй като науката няма нищо общо с тия неща, и неговата душа 529c няма да гледа нагоре, а надолу, макар той да се стреми да узнае нещо било когато лежи по гръб на земята или когато на гръб плува по море.
XI. Получавам си наказанието — рече той, — понеже ти с право ме укори. Но по какъв начин трябва да се учим на астрономия според тебе? Така ли, както сега я изучават тия, които желаят с полза да изучават това, за което говорим?
— Ето по какъв начин — продължих аз. — Цялото 529d разнообразие на небето, ако то е изрисувано във видимото, се смята за най-красиво и най-точно от всички подобни, но по отношение на истината се нуждае от много неща[5]; какви движения създава съществуващата бързина и съществуващата бавност в истинското число и във всички истински образи помежду им и как движи съществуващото в тях. Всичко това е достъпно само за разума и за мисълта, но не и за погледа.[6] Или ти мислиш нещо друго?
— Съвсем не мисля друго — рече той.
— Следователно — рекох — ние трябва да си служим с небесното разнообразие като образци за изучаване на невидимите предмети, също както ако някой би попаднал на изкусно нарисувани или 529e направени скици от Дедал[7] или от някой друг майстор или живописец. Ако някой опитен в геометрията би видял тия скици, макар и отлични по изработка, той би изглеждал смешен, ако гледа на тях сериозно като отразяващи истината за равенства, удвоения или за друга някаква съразмерност.
530a — Как може да не бъде смешен — рече той.
— Смяташ ли — продължих аз, — че истинският астроном не ще бъде убеден в същото, когато наблюдава движението на звездите? Той ще почне да си мисли, че както са създадени по възможно най-добър начин тия тела, така са създадени от твореца на небето самото небе и всичко, което се намира на него. Като разглежда отношението на нощта към деня, на 530b нощите и дните към месеца и на месеца към годината, също отношението на звездите към споменатите небесни тела и явления и помежду им, не мислиш ли, че той няма да смята за странен онзи, който приема, че това става винаги по един и същ начин и никога никак не се променя, макар че те са телесни и видими, като по всякакъв начин ще се старае да достигне истината за тях?
— Като те слушам сега, и аз мисля така — рече той.
— Служейки си с научни доводи — продължих аз, — ние пристъпваме сега към астрономията, както по-рано при геометрията, а ще изоставим това, което 530c е на небето, като се заемем с истинската астрономия, ако искаме да направим разумната по природа част на душата полезна от безполезна.
— Колко по-многостранна цел й поставяш в сравнение с това, което вършат сегашните астрономи — рече той.