Платон
Държавата (47)

Съзерцаване на идеите

— И така изкуството за обръщането е — казах аз — по какъв начин някой най-лесно и най-резултатно би могъл да бъде обърнат не за да му се даде възможност да гледа, понеже вече си има тая възможност, но да насочва тая възможност правилно, когато тя е насочена неправилно и гледа това, което не трябва да се гледа.

— Изглежда — рече той.

— И другите така наречени добродетели на душата са близки до добродетелите на тялото, защото те в същност не съществуват в душата от по-рано, а се 518e придобиват отпосле чрез навици и упражнения. Но способността за разбиране, както изглежда, най-много от всичко друго има божествено естество. Тя никога не загубва силата си, обаче чрез насочване може да бъде изгодна и полезна или безполезна и вредна. Или ти още не си забелязал как проницателно гледа душичката на злите, но мъдри люде и как тя 519a остро се вглежда в това, към което е насочена? И понеже няма лошо зрение, но заставена да служи на злото, тя върши толкова повече злини, колкото по-зорко гледа.

— Съвсем вярно — рече.

— Ако това свойство на една такава природа — 519b продължих аз — още от самото детство бъде отрязано, биват отрязани в същото време и прилепналите към него природни склонности, които подобно на оловен отвес влекат надолу към земята погледа на душата, т.е. към лакомства и различни други наслаждения. Ако пък душата се освободи от тия страсти, тя се насочва към истината. Същата тая душа на същите тия люде тогава толкова остро би залягала за истината, както сега се стреми към удоволствията.