Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Критика на епоса и трагедията
III. Ето че след това — продължих аз — ние трябва 598e да разгледаме трагедията и нейния вожд Омир, тъй като ние слушаме от някои, че тези поети знаят всички изкуства, всички добродетелни и порочни човешки дела, а така също и божеските дела. Необходимо е добрият поет, ако иска творчеството му да е прекрасно, да знае това, до което се докосва. В противен случай няма да е в състояние да твори. 599a Ние трябва да разглеждаме тия хора, които са срещали тези подражател и, не са се измамвали и виждайки техните дела, дали не са забелязвали, че техните творения се намират на три степени далече от действителността и че е лесно да ги направи този, който не знае истината, защото създават призраци, а не действителни неща; или според мнението на мнозинството и те казват нещо и добрите поети действително знаят тия неща, за които добре говорят.
— Без съмнение трябва да бъде разгледан тоя въпрос — рече той.
— Смяташ ли, ако някой може да върши и едното, и другото — подражаемото и призрака, че той 599b ще се посвети на производството на призрачни образи и това би поставил като най-добра цел в своя живот?
— Не смятам.
— Според мене този, който би познавал действително тия неща, които подражава, много повече би се потрудил в самите тия дела, отколкото в подражаването на тях би се опитал да остави за спомен много и красиви свои дела; и би предпочел да бъде той възхваляван, отколкото сам да хвали.
— Смятам — рече той, — защото честта и ползата 599c не са равни помежду си.
— За другите предмети ние няма да търсим отчет нито от Омир, нито от някой друг от поетите. Няма да питаме дали някой от тях е опитен в лекарското изкуство, а не само подражател на опитните в лекарските думи, нито дали някой поет от древните и новите според преданието е излекувал някого, както Асклепий, или какви ученици в лекарското изкуство поетът е оставил, както Асклепий е оставил свои наследници.[1] Няма да ги питаме и за другите изкуства: това ще отминем. Но щом Омир е започнал да говори за най-велики и най-прекрасни дела, за 599d войни и военно изкуство, за държавна уредба и възпитаване на хората, справедливо би било да го запитаме, задавайки му въпроса: „Драги Омире, ако ти по отношение на съвършенството не стоиш на трето място в действителността, ако ти не твориш само подобие, което по нашето определение би било само подражание, то, заемайки второ място, ще можеш да узнаеш и да ни кажеш кои занимания правят хората по-добри или по-лоши в частния им или в обществения живот, то кажи ни коя от държавите е уредена по-добре с твоя помощ, както 599e Спарта с помощта на Ликург[2] и както много велики и малки държави чрез мнозина други законодатели? Посочва ли някоя държава, че ти си станал за нея добър законодател и че си принесъл полза на нейните граждани? Италия и Сицилия имат Харондас[3], ние — Солон[4], а тебе коя държава те почита като такъв?“ Ще може ли Омир да назове някоя страна?
600a — Не смятам — рече Главкон. — Такова нещо не се говори дори за самите омириди[5].
— А помни ли се някоя война от времето на Омир, която да е водена добре под негово ръководство или по негови съвети?
— Никаква.
— Говори ли се за много и добре измислени негови изобретения като дела на мъдър мъж било в изкуствата, било в други занимания, както за Талес Милетски[6] и Анахарзис Скитски[7]?
— Няма нищо подобно.
— Не се ли разказва, че ако Омир не е бил обществен водач, то поне частно приживе е ръководил 600b възпитанието на някои люде, които са го обикнали за поуките и са предали на потомците някакъв Омиров начин на живот, както по неповторим начин бил обичан Питагор заради такова дело, а неговите последователи и сега още, спазвайки особен начин на живот, наречен питагорейски, се смятат за прочути сред другите хора?[8]
— И такова нещо не се говори — рече той. — Ето Креофил[9], Сократе, може би роднина на Омир, изглежда по-смешен и от името си по отношение на възпитанието, 600c ако е вярно разказваното за Омир. Говори се, че докато още бил жив, Омир никак не бил на почит.
IV. Говори се — продължих аз. — Но помисли си, Главконе, ако наистина Омир е бил в състояние да възпитава хората и да ги прави по-добри, доколкото е могъл да прави това не чрез подражание, а чрез знание, нали той би имал много приятели и щеше да бъде почитан и обичан от тях? Ето Протагор 600d от Абдера[10], Продик от Кеос[11] и твърде много други могат да внушават на тия, които по своя воля са им станали ученици, че ако не се доверят на тяхното възпитание, не ще могат да управляват нито своите домове, нито държавата; за тази си мъдрост те били толкова много обичани, че техните последователи само дето не ги носели на главите си.[12] Нали на Омир, ако той е бил в състояние да принася полза на хората 600e за добродетелен живот, и на Хезиод[13] техните съвременници позволявали да обхождат страните и да пеят своите песни и не ги зачитали по-малко от златото, принуждавали ги да остават при тях в къщите им, когато могли да ги убедят за това, дори сами тръгвали след тях, където и да отивали те, за да получат достатъчно образование?