Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Човекът при тимокрацията
V. Какъв е човекът при такова държавно управление? По какъв начин той се създава и какъв е?
— Аз мисля — рече Адимант, — че по своето 548e честолюбие е твърде близък до нашия Главкон.
— Това е възможно — продължих аз, — но на мене ми се струва, че има друго, което не е такова като у Главкона[1].
— Какво е това друго?
549a — Необходимо е той да бъде по-дръзновен — продължих аз, — чужд до известна степен на музите, макар и да ги обича, жаден за знания, но съвсем не и за риториката. Такъв човек е жесток с робите, макар да не ги презира, понеже е достатъчно възпитан; кротък е със свободните хора, много е послушен на управниците; властолюбив и честолюбив, той се домогва до властта не с красноречие и не с нещо друго подобно на красноречието, а с дела военни и подобни на военните. Затова той обича гимнастиката и лова на диви зверове.
— Това в същност — рече той — е особеността на тази държавна уредба.
549b — Нали такъв човек — продължих аз, — докато е млад, презира парите, а колкото става по-стар, толкова повече ги обиква, понеже е скъперник по природа и не е с безупречна добродетел, понеже е по-долу от най-добрия страж?
— От кой страж? — попита Адимант.
— Който съединява дарбата си да говори с музиката — продължих аз, — който единствен, щом съществува като пазител на добродетелта, обитава през целия си живот у този, който ги има.
— Хубаво говориш — рече той.
— Такъв е този юноша — продължих аз — тимократ[2], който съответствува на такава държавна уредба.
— Без съмнение.
— Той се създава по един такъв начин — 549c продължих аз. — Понякога той е млад син на добър баща — баща, който живее в недобре управлявана държава, отбягва почестите и властта, съдилищата и всяка друга подобна дейност, като доброволно желае да остава настрана, за да няма тревоги.
— Но как се формира тимократът? — попита той.
549d — На първо място, като слуша майка си — продължих аз, — когато тя се ядосва, че нейният мъж не е между управниците, и поради това се чувствува унижена сред другите жени; след това вижда, че неговият баща съвсем малко се грижи за пари и нито частно, нито публично се бори и спори, но всичко това понася съвсем равнодушно; най-после, като забелязва че бащата винаги се грижи само за себе си, а майката той нито почита, нито не почита. Майката повтаря често това и досажда на сина си и му говори, че неговият баща не е никакъв мъж, че е 549e твърде отпуснат и всякакви други подобни неща, които жените обичат да мърморят за подобни мъже.
— И твърде много неща говорят, които са верни за тях — рече Адимант.
— Ти знаеш — продължих аз, че и слугите на такива мъже понякога тайно говорят подобни неща на господарските синове, като смятат, че по тоя начин проявяват благоразположеност. Ако забележат, че някой дължи пари на бащата и последният не го дава под съд или пък му нанася някаква друга обида, те подтикват сина, та когато той стане мъж, 550a да наказва всички такива и да бъде повече мъж от собствения си баща. Когато пък излиза от дома, бъдещият тимократ слуша други подобни неща и вижда, че едни от хората се занимават със своите работи, но в обществото биват наричани глупави и са малко почитани; а пък тези, които не вършат своята работа, биват почитани и хвалени. Тогава младежът, от една страна, като слуша и вижда всички тия неща, а, от друга страна, като слуша думите на баща си и като вижда заниманията му 550b отблизо и ги сравнява с делата на другите, тогава бива привличан и от двете страни — от страна на своя баща, който оросява и увеличава разсъдителната сила в душата му, и от другите бива увеличавано неговото вродено чувство за желание и гневливост, понеже той не е лош човек по природа, а пък се поддава на лошите разговори на другите; увличан по средата между тия две влияния, младежът предава властта над себе си на средното — съперничество и раздразнителност; по тоя начин 550c той става надменен и честолюбив.
— Според мене ти разкри неговия произход съвсем ясно — рече той.
— Сега ни предстои — продължих аз — да разгледаме второто държавно управление и съответствуващия му човек.