Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Девета книга

Желанията

571a I. Сега ни остава — започнах аз — да разгледаме самия човек при тираническия строй по какъв начин произхожда от човека на демократическото управление, а след като вече е оформен, какъв е в същност и как живее — нещастно или щастливо.

— Остава още той да бъде разгледан — рече Адимант.

— Знаеш ли — продължих аз — какво още желая?

— Какво?

— Струва ми се, че ние разгледахме достатъчно ясно желанията какви са и колко са те. А понеже това 571b не е достатъчно ясно, то и самото изследване на това, което изследваме, няма да бъде съвсем ясно.

— Това сега навреме ли е? — попита той.

— Разбира се. Внимавай какво искам да разгледам от желанията. То е следното: от не необходимите удоволствия и желания някои ми се струват противозаконни. Макар те да са внедрени у всеки човек, но биват ограничавани от законите и от по-добрите желания при помощта на разума, та при едни от хората или напълно изчезват, или намаляват по количество и 571c стават слаби, а при други хора стават по-силни и по-многобройни.

— Кои са последните желания? — попита той.

— Тия, които се появяват по време на сън — обясних аз. — Понеже тогава бездействува оная част, която е разумна, кротка и владееща над другата, тогава другата част, която е зверска, дива и която е под влияние на храна и вино, почва да се надига; тя 571d прогонва съня и се опитва да отиде и да насити своите страсти. Ти знаеш, че тогава тая част дръзва да върши всичко, понеже се е освободила и отърсила от всякакъв срам и разум. Щом само си намисли, не се колебае да влезе в полови връзки с майка си, нито с когото и да било друг от човеците, боговете и животните или дори да убие някого и да не се въздържа от всякаква храна — с една дума, никак не се стеснява в своето безумие и безсрамие.

— Ти говориш съвсем вярно — рече той.

— Ако пък, мисля аз, се държи мъдро и разумно, човек и когато отива да спи, пробужда своето разумно начало, насища го с прекрасни доводи и разсъждения и по този начин въздействува на своята съвест. 571e Макар и да не потиска напълно и да не заглушава своето желателно начало, но и не го задоволява до 572a пресищане. Нека това начало се успокои и нека не тревожи със своите радости и скърби най-благородното начало у човека. Нека благородното начало безпрепятствено и само по себе си се стреми със своята неподправена чистота към изследване и разбиране на това, което още не му е известно, независимо дали то е минало, настояще или бъдеще. По същия начин нека човек да укротява и своето яростно начало, та да не отива да спи раздразнен и разгневен. След като успокои човек тия две свойствени му начала и като пусне в действие третото начало, на което е присъща разумността, едвам тогава той се отдава на почивка. Ти знаеш, че при такива именно условия той се докосва 572b най-много до истината и най-малко му се явяват каквито и да било престъпни видения в сънищата.

— И аз съвсем така мисля — рече той.

— Но ние твърде много се отклонихме, докато говорихме за това. В същност това, което искаме да знаем, е следното. Всеки един от нас, колкото и да изглеждаме умерени, има известни диви, жестоки и престъпни желания, които се разкриват по време на сън. Виж наистина дали говоря нещо интересно и дали ти си съгласен с мене.

— Съгласен съм.

II. Спомни си сега как ние описахме човека при 572c демократическото управление на държавата. Той е роден и още от малък е отгледан от пестелив баща, който зачита само носещите печалба желания, но не необходими, обаче никак не зачита желанията, които са за забава и за красота. Така ли е?

— Да.