Платон
Държавата (39)

Антагонизмът между философа и тълпата

VIII. След като разбра всичко, което вече казахме, сега си припомни и следното: дали тълпата признава 494a и приема, че съществува прекрасното само по себе си или пък има много отделни прекрасни неща и дали има само едно единствено нещо, а не множество отделни вещи?

— Сигурно не — отговори той.

— Следователно тълпата не може да бъде философ — заключих аз.

— Не е възможно.

— Неизбежно философствуващите люде биват хулени от тълпата?

— Неизбежно е.

— Също биват порицавани и от ония частни лица, които така постъпват с народа, че искат на всяка цена да му харесат.

— Очевидно.

— При такова положение какво спасение виждаш за философската природа, та тя да не изостави своето занимание и да постигне целта си? Обмисляй 494b го във връзка с това, което вече казахме, а ние се съгласихме, че на тая природа са присъщи любознателност, памет, мъжество и благородство.

— Да.

— Следователно такъв няма ли да стане пръв още като дете^[1] във всичко, особено ако тялото му се устрои в съгласие с душата?

— Как няма да стане — отговори той.

— А когато той вече остарее, тогава, мисля, че ще пожелаят да се възползуват от него при своята работа и неговите близки, и гражданите.

494c — Как няма да се възползуват?

— Следователно с молби, с отдаване на почести и с ласкателства ще се стараят предварително да си осигурят бъдещата негова сила.

— Обикновено става така — потвърди той.

— Но какво смяташ — попитах аз — ще направи един такъв човек при такива обстоятелства, особено ако той е гражданин на велика държава, богат, благороден, красив и висок?^[2] Няма ли да се 494d изпълни с непостижима надежда, като си въобрази, че е способен да управлява държавните работи на елините и чужденците и освен това да превъзнася себе си, неразумно изпълнен с гордост поради своята външност и суетно високомерие?

— Съвсем вярно — рече той.

— Но ако някой незабелязано се приближи към така настроения човек и му каже истината, че той няма достатъчно ум, а пък се нуждае — умът обаче се придобива само ако се робува за неговото придобиване — смяташ ли, че ще му бъде леко да изслуша толкова неприятни за него думи?

— Далеч ще бъде от това — рече той.

— Ако пък — продължих аз — поради своята добра природа и поради близостта си с такива схващания някой разбере, поправи се и се насочи към 494e философията, какво ще правят според нас ония, които мислят, че ползата и дружбата с него са загубени? Няма ли всичко да вършат и всичко да говорят на него самия да не се оставя да бъде убеден, а и на убеждаващия го, че той няма да има успех, понеже те както при частните му дела, така също и при обществените му задължения ще му устройват засади?

495a — Това е съвсем необходимо — рече той.

— И тъй възможно ли е такъв човек да се занимава с философия?

— Сигурно не.

IX. Виждаш ли — рекох аз, — че ние не се изразихме лошо за самите съставни части на философската природа, когато нейното лошо възпитание по някакъв начин се явява причина за отпадане от нейната пряка задача и да не се постигнат така наречените блага, богатства и всички подобни на тях средства?

— Наистина не беше лошо казано, а, както трябва — рече той.

495b — Това е, чудни човече — рекох, — гибел и такова е унищожението и покваряването на най-добрата природа за най-добрата дейност, макар и тази природа да не се среща често, както ние казваме. От тия мъже са тези, които причиняват най-големите злини на държавите и частните лица, а така също и тези, които вършат добри дела, ако те се стремят към това. Незначителната природа обаче не прави никога нищо велико нито за някое частно лице, нито за държавата.

— Съвсем вярно — потвърди той.

495c — И тия люде, за които мъдростта е съвсем подходяща, като се отклоняват от нея, изоставят философията пуста и несъвършена и сами живеят неподходящ за тях и неистински живот, а към философията, като вече осиротяла от близки, се насочват други недостойни люде, позорят я и я подхвърлят на безчестие. И тогава, както ти казваш, нейните хулители я хулят, че от занимаващите се с нея едни нищо не струват, а други, които са много повече, са достойни за най-големи злини.

— Наистина — рече той — такива неща се говорят.

— И с право се говорят — потвърдих аз, — 495d защото други човеченца, като виждат, че тази област е останала празна, макар да е пълна с прекрасни имена и велелепие, такива бягат от затвори в светилищата; с радост прескачат от други занимания към философията такива, които са най-хитри в своето незначително изкуство. Без да се гледа, че философията се подхвърля на такава участ, в сравнение с другите изкуства нейното достойнство си остава по-възвишено, а мнозина пристъпващи към това достойнство, понеже са с несъвършена природа, както, от една страна, понасят вреди в тялото си от изкуствата и занаятите, така пък, от друга страна, са 495e съкрушени и сломени в душата си поради особените им тежки занаяти. Или това не е неизбежно?

— Съвсем е неизбежно — рече той.

— И така — продължих аз — смяташ ли, че в нещо те се различават от плешив и дребен на ръст ковач, който е спечелил пари и наскоро е излязъл от затвора, изкъпал се в банята и си облякъл нова дреха, нагизден като младоженец, иска да се ожени за дъщерята на господаря си, който е изпаднал в бедност и безпомощност?

— Няма голяма разлика — отговори той.

496a — Какви деца трябва да родят такива хора? Нали неистински и негодни?

— Съвсем е необходимо да бъде така.

— Но какво? Ако недостойни да възпитават лица пристъпват към възпитаване и се занимават по недостоен начин с него, може ли да кажем какви помисли и мнения те ще родят? Нали наистина се чуват от техните уста само софизми и нищо искрено, нищо, което по достоен начин участвува в истинското разбиране?

— Без съмнение — рече той.

X. Адиманте, твърде малцина останаха от тия, които се занимават по достойнство с философията.^[3] 496b Това е или заловеният при бягство благороден и добре възпитан дух, който поради липса на покварители, верен на природата си, остава при философията; или пък е велика душа, родена в малка държава, и с презрение гледа на държавните дела; а пък съвсем малко на брой са тия, които имат дарование, пренебрегват всяко друго изкуство и се насочват към философията. Възможно е и юздата на нашия другар Теаг^[4] да е в състояние да задържи някои при нея. При Теаг било всичко друго така устроено, за да го отклони от философията, но само болестта на тялото 496c го отклонява от политическа дейност и го задържа при философията. За нашето божествено знамение не бива и да говорим^[5] понеже това не се е случвало с нито един от прежните люде. А към тия малко на брой хора и ония, които са вкусили колко е приятно и блажено това притежание, видели са достатъчно безумието на тълпата и че никой нищо здравословно, така да се каже, не върши за държавните работи, нито пък има съюзник, с който някой би могъл да отиде на помощ на справедливия и би се спасил, а, 496d напротив, е подобен на човек, попаднал сред зверове, който не желае да постъпва несправедливо, нито пък е в състояние сам да се противопоставя на всички диви свои противници и преди да окаже полза на държавата или на приятелите си, погива безполезен за себе си и за другите. Такъв човек, като обсъди всичко, остава на спокойствие и върши своята работа подобно на човек, който по време на буря, когато облак 496e от прах и пороен дъжд се носят от силен вятър, сам се скрива под стена. Като наблюдава как другите са изпълнени с беззаконие, той е доволен, ако сам остане чист от неправда и нечестиви дела. Като живее така по време на тукашния си живот, очаква своята смърт весел и кротък, изпълнен с добра надежда.

— Наистина той ще си отиде от този живот, като 497a е свършил не най-малки дела — рече той.