Платон
Държавата (84)

Изкуството като подражание

— Искаш ли да започнем нашето изследване според нашия обичаен метод? За всяко определено множество, на което даваме и съответно име, обикновено ние имаме един определен вид.^[1] Или ти не знаеш това?

— Зная.

596b — Нека вземем сега нещо множествено, което ти искаш, например много легла и маси.

— Защо не?

— Но идеите за тия две неща са две: едната е за легло, а другата за маса.

— Да.

— Нали ние обикновено говорим, че майсторите изработват една или друга вещ, като гледат нейната идея — единият леглата, а другият масите, с които си служим, а така също и с другите вещи? Никой обаче от майсторите не създава самата идея. Би ли могъл той?

— По никакъв начин.

— Сега обърни внимание дали ти наричаш 596c майстор тогова?

— Кого?

— Този, който върши всичко, което и всеки един от майсторите.

— Ти говориш за някакъв силен и удивителен човек.

— Не още, но скоро ти ще кажеш нещо повече. Същият този творец, който не само е в състояние да направи всякакви вещи, но и създава всички растящи по земята растения и сътворява всички живи същества, всичко останало и себе си, а освен това 596d още земята, небето и боговете, а също и всичко, което е на небето и в преизподнята под земята.

— По твърде чудноват начин говориш за софиста — рече той.

— Не вярваш ли? — попитах аз. — Но кажи ми дали на тебе не ти изглежда такъв именно този майстор, или понякога ти изглежда творец на всичко това, а понякога не ти изглежда? Или не разбираш, че по някакъв начин и ти сам си в състояние да направиш всичко това.

— По какъв начин? — попита той.

— Не е труден — продължих аз, — но многократно и често се осъществява. Ако желаеш, вземи незабавно сега огледало и обикаляй с него навред: тутакси ти ще създадеш слънце и другите небесни тела, също тутакси ще създадеш земя, себе си и другите 596e животни, вещи и растения, с една дума всичко, за което ние сега говорихме.

— Да — рече той, — но това ще бъдат само образи, а не действително съществуващи предмети.

— Прекрасно — продължих аз. — Ти навлизаш, в същността на разискването. Сред тия майстори мисля, е живописецът. Или не е?

— Как може да не е?

— Но ти ще кажеш, мисля, че той не прави истински това, което прави, макар че в някакъв смисъл и живописецът създава легло. Или не е така?

— Да — рече той, — но той го създава като образ.

597a II. Как стои въпросът с майстора на легла? Нали преди малко ти казваше, че той не създава идеята, за която казахме, че е действително съществуващо легло, а само някакво легло?

— Наистина казвах.

— Но ако не прави това, което е, той не прави съществуващото, а нещо, което е подобно на съществуващото, а в действителност не съществува. Следователно този, който би казал, че произведението на майстора на легла или на някой друг занаятчия е нещо действително, той по необходимост не говори истината.

— Така поне би изглеждало на тия, които така разсъждават — рече той.

— Следователно никак да не се учудваме, ако и това в сравнение с истината би било нещо неясно.

— Да не се учудваме.

597b — Желаеш ли — рекох — и при тия примери да потърсим подражателят какъв е?

— Ако искаш — рече той.

— И така леглата са три: едното е в природата, за което бихме казали, че го е създал бог според мене. Или някой друг?

— Никой друг, мисля — рече той.

— Второто е това, което е направил майсторът.

— Да — рече той.

— Третото пък е това, което е изписал художникът. Или не е така?

— Да бъде така.

— И така живописецът, майсторът на легла и бог — това са трима създатели на трите вида легла.

597c — Да, трима.

— Бог било че не желаел, било по необходимост не създал в природата повече от едно легло и така създал само едно единствено легло и това е то леглото, което съществува. Две или повече легла не са били създадени от бога и няма да бъдат създадени.

— Защо? — попита той.

— Дори — продължих аз — ако беше създал само две легла, пак би се явило едно, защото и двете легла биха имали неговата идея и следователно онова, което съществува като идея, би било едно легло, а не две.

597d — Вярно — рече той.

— Бог според мене, като знае това и като иска да бъде творец на действително съществуващо легло, а не на някакво си легло и не да бъде някакъв си майстор на легла, той е създал това единствено по естеството си легло.

— Изглежда.

— Желаеш ли ние да го назовем творец на това легло или нещо подобно?

— Това би било справедливо — рече той, — щом според природата той е създал това и всичко друго.

— А занаятчията? Няма ли да го наречем майстор на легла?

— Да.

— А живописеца нали ще наречем също майстор и творец на същото това?

— В никакъв случай.

— А какъв ще го наречеш ти по отношение на леглото?

597e — Струва ми се — рече той, — че най-подходящото название е подражател на това, на което ония са майстори.

— Добре — рекох аз. — Следователно ти го наричаш подражател на това, което е на трето място от природата.

— Разбира се — рече той.

— Следователно такъв ще бъде и авторът на трагедии, щом е подражател на трето място след царя^[2] и истината; както и всички други подражатели.

— Изглежда.

— Следователно по отношение на подражателя ние се съгласихме вече. Кажи ми следното за живописеца: смяташ ли, че той взема за подражаване всичко, което съществува в природата, или подражава 598a творбите на майсторите?

— Творбите на майсторите — рече той.

— Каквито са или каквито изглеждат? Определи и това.

— Но ти как мислиш? — попита той.

— Ето как. Масата, ако я наблюдаваме отстрана или направо, или някак другояче, дали в нещо тя се отличава сама от себе си, или в нищо не се различава, а само изглежда различна? Също и за другите предмети.

— Да. Само изглежда, а разлика няма — рече 598b той.

— Обмисли и това. Каква цел си поставя живописецът при всеки отделен предмет: дали към подражаване на съществуващото, каквото е в действителност, или към привидното, както вещта изглежда, т.е. дали живописта е подражание на нещо привидно или на действителното?

— На привидното — рече той.

— Следователно подражателното изкуство е далече от действителността. Затова, както изглежда, прави всичко, което му се харесва. И щом само се докосне до някой предмет, излиза налице неговото 598c призрачно изображение. Например живописецът, казваме, ще ни изобрази обущар, строител и други занаятчии, макар нищо да не знае от техните умения. Но ако той е добър художник, след като нарисува строител и го покаже отдалече на деца или на глупави хора, той ги измамва така, че на тях им се струва, че това е истински строител.

— Защо не?

— Мисля, приятелю, че трябва същото мнение да имаме за всички подобни неща. Когато някой ни разказва за някого, че срещнал човек, знаещ всички занаяти и всички други неща, които знае всеки един поотделно, и при това ги знае по-точно от всеки един друг, знаещ по едно изкуство, то трябва на един 598d такъв разказвач да възразим, че е прост човек, както изглежда, попаднал на някакъв хитрец и измамен от подражател, който му се е показал всемъдър, понеже сам не е бил в състояние да изследва неговото знание, незнание и подражание.