Платон
Държавата (8)

Ролята на стражите в идеалната държава

XV. И тъй — казах аз, — колкото е по-важна работата на стражите, толкова по-голямо знание изисква в сравнение с всички други занимания и се нуждае от 374e толкова по-голяма опитност и старание.

— И аз мисля така — рече той.

— За това занятие не е ли нужна и природна дарба?

— Как иначе?

— И тъй нашата задача е, както изглежда, доколкото можем, да посочим какви и колко големи способности са необходими за защита на държавата.

— Наша задача е.

— Кълна се в Зевса — рекох аз, — не с малка работа се заемаме. Но не трябва да се плашим, доколкото имаме сила.

— Да не се плашим — отвърна той.

375a — Мислиш ли — попитах аз, — че по отношение на пазенето природата на благородното куче се отличава от природата на благородния юноша?

— Какво искаш да кажеш с това?

— Това, че и двамата трябва да имат острота на чувствуване, бързина за преследването на това, което са забелязали, и сила, ако е необходимо да се бият с този, когото са настигнали.

— От всичко това има нужда — отвърна той.

— И да бъде мъжествен, щом добре ще се сражава.

— Но може ли да не бъде така?

— А ще пожелае ли да бъде храбър този, който не е с гневлив дух — било кон, било куче или каквото и да е друго животно? Не си ли забелязал, че гневът е непреодолим и непобедим; нали под негово въздействие душата става напълно безстрашна и непобедима?

375b — Забелязал съм.

— Следователно е ясно какво трябва да притежава стражът по отношение на тялото си.

— Да.

— А по отношение на душата си той трябва да бъде гневлив.

— И това е така.

— Но как — попитах аз, — Главконе? Ако стражите са с такива природни качества, няма ли те да бъдат жестоки помежду си и по отношение на другите граждани?

— Кълна се в Зевса, не е лесно да не бъдат — рече той.

375c — Все пак необходимо е те да бъдат кротки към своите и жестоки към враговете. В противен случай те няма да изчакат другите да се унищожат, но сами ще избързат да направят това.

— Истина е — каза той.

— Но какво да правим? — попитах аз. — Къде да намерим кротък и дръзновен нрав? Кротката природа е съвсем противоположна на гневливата.

— Изглежда.

— Но ако стражът е лишен от всяко едно от тия 375d качества, той не може да бъде добър; да съвмести пък двете качества е невъзможно, тогава изглежда, че не е и възможно да има добър пазач.

— Право е — каза той.

Аз пък, колебаейки се и обмисляйки казаното вече по-рано, продължих: С право, приятелю, ние недоумяваме, понеже се отклонихме от образеца, който си поставихме в началото.

— Защо пък казваш това?

— Ние пропуснахме, че има такива натури, за които и не помислихме и които притежават тия противоположни качества.

— Къде се намират те?

— Може да ги видиш и в други животни, но най-много в тия от тях, които уподобихме на стража. Ти вероятно знаеш за породистите кучета. Техният нрав 375e по природа е такъв, че с домашните и познатите са съвсем кротки, а пък с непознатите проявяват напълно противоположни качества.

— Естествено зная.

376a — Следователно това е възможно — рекох аз — и ние не противоречим на природата, като търсим такъв страж.

— Изглежда, че не противоречим.

XVI. Смяташ ли, че този, който има намерение да стане страж, трябва да бъде по природа освен гневлив още и философ?

— Защо пък и това? — рече той. — Аз не го разбирам.

— Това ти можеш да видиш и при кучетата — казах аз. — Това качество на животните е достойно за учудване.

— Кое?

— Щом кучето види непознат, то се сърди, макар да не е претърпяло нищо лошо от него, а види ли пък познат, то се умилква ласкателно, макар че не е получило от него никога нищо добро. Или ти не се учудваш на това?

— На това аз досега не съм обръщал внимание — рече той. — Явно е, че кучето прави именно това.

376b — Това чувство на неговата природа се показва твърде интересно и философско.

— По какъв начин?

— Поради това — рекох, — че кучето разпознава дружеското и враждебното лице само по това, че единия познава, а другия не познава. Нали е признак на любознателност, щом домашния и чуждия човек определя само по познаването и непознаването?

— Не може да не бъде — отвърна той.

— Но нали — попитах аз — любознателността и философствуването са едно и също нещо?

— Едно и също — отвърна той.

376c — Защо да не допуснем смело и за човека, който е кротък по нрав към домашните и познатите си, че е необходимо да бъде с философска и любознателна природа.

— Да допуснем — рече.

— И тъй добрият и полезен пазач на държавата ще бъде у нас философствуващ, гневлив, бърз и силен по природа.

— Разбира се — каза той.

376d — Нека бъде такъв. Но по какъв начин ние ще храним и възпитаваме тия хора? И това наше изследване полезно ли ни е за това, за което и всичко разискваме, а именно да открием по какъв начин се явяват в държавата справедливостта и несправедливостта? Дано ние не пропуснем целта на нашето разискване и дано не го направим твърде дълго.

— В същност — продума братът на Главкон — аз очаквам, че сегашното ни изследване ще доведе именно до това удължаване.

— Заклевам се в Зевса, драги Адиманте — рекох аз, — не трябва да изоставяме разискването, макар и да бъде твърде продължително.

— Не трябва да го изоставим.

376e — Но хайде, сякаш си разказваме приказки и басни и прекарвайки в почивка, ние да си възпитаме тия мъже в разискването.

— Наистина необходимо е.