Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Методи на възпитанието
XVI. И така всичко, което се отнася до аритметиката, до геометрията и до всички подготвителни науки, които трябва да предхождат диалектиката, трябва да се преподава на момчетата, като се усвои такъв начин за преподаване, който не носи принуда за изучаващите.
— Защо?
536e — Защото — продължих аз — свободният човек не трябва да изучава никаква наука по робски начин. Телесните напрежения, провеждани с насилие дори, не правят в нищо тялото по-лошо, но никаква насилствена наука не е трайна за душата.
— Вярно — рече той.
— Ето защо, любезний — продължих аз, — 537a обучавай момчетата на науките не с насилие, а като че играят, за да можеш по-добре да забележиш за какво знание всяко едно има природна дарба.
— Ти имаш основание така да говориш — рече той.
— Помниш ли — попитах аз, — ние говорихме, че момчетата трябва да бъдат водени и на война като наблюдатели, яхнали коне, трябва да бъдат водени близо до сражението и трябва да опитат кръв подобно на ловджийски кучета.
— Помня — рече той.
— Следователно този, който винаги се показва като най-изкусен при различни физически дейности, в науката и при вдъхващи страх случаи, той трябва да се има пред вид при избирането — казах аз.
537b — Но на каква възраст? — попита той.
— Когато — продължих аз — започнат да участвуват в задължителните гимнастически упражнения. През това време независимо дали ще продължи две или три години не трябва да се върши нищо друго, защото умората и сънят са враждебни на науките. В същото време самото това изпробване не е най-незначително за откриване какъв е всеки един по време на гимнастическите занимания.
— Как може да не е значително? — рече той.
— След изминаването на този срок — продължих аз — избраните юноши из средата на двадесетгодишните ще получават по-големи почести в сравнение с другите. Науките пък, които са им били преподавани 537c поотделно, докато те са били деца, трябва да бъдат подложени на общ преглед, за да се покаже сродството помежду им и с природата на битието.
— Само едно такова учение — рече той — е здраво за тези, на които то се преподава.
— В същото време ще бъде и най-сигурно изпитване за диалектическа или за недиалектическа природа — поясних аз, — защото този, който си служи с общ преглед, е диалектик, а този, който не прави това, не е диалектик.
— Съгласен съм — рече той.
— Следователно, като наблюдаваш тези, които проявяват постоянство в науките, постоянство в битките и в другите законни предписания, ти ще 537d трябва, — продължих аз — из средата на тия избрани, вече навършили тридесет години, да направиш нов избор, за да ги издигнеш до по-големи почести и да наблюдаваш чрез силата на диалектиката кой от тях е способен, след като се откаже от зрителните и другите усещания, да тръгне с истината към битието. И в случая, драги, работата се нуждае от голямо внимание.
— Защо се нуждае от най-голямо внимание? — рече той.
537e — Не забелязваш ли — отговорих аз — колко голямо зло се появява сега от диалектиката?
— Какво зло? — попита той.
— Хората, които се занимават с нея, са изпълнени с беззаконие — отвърнах аз.
— И твърде много — рече той.
— Смяташ ли — продължих аз, — че те изпитват нещо достойно за учудване, и не ги ли извиняваш?
— Но по какъв начин? — попита той.
— Например, ако някой — продължих аз — като подхвърлено дете би бил отгледан и възпитан сред 538a големи богатства в голямо и многолюдно семейство от мнозина ласкатели, а когато стане мъж разбере, че не произхожда от тия, които казват, че са му родители, а действителните си родители не би намерил, можеш ли да предположиш как той би бил разположен към ласкателите си и към неистинските си родители в онова време, когато не е знаел нищо за подхвърлянето си и после, когато ще го узнае? Или ти искаш да чуеш моето предположение?
— Искам — рече той.
XVII. Аз предполагам — рекох, — че той ще 538b уважава повече мнимите си баща, майка и родственици от ласкателите до оня момент, до който все още не знае истината, по-малко ще бъде към тях безразличен, когато се нуждаят от нещо, по-малко ще се показва към тях несправедлив с дела и думи, повече ще им вярва във важните неща, отколкото на ласкателите.
— Вероятно — рече той.
— А щом като узнае истината, предполагам, че ще отслаби своето уважение и почит към тях, ще се насочи към ласкателите и ще им се подчинява по-усърдно, отколкото преди узнаването; ще почне да живее вече според техните препоръки, открито ще 538c общува с тях, а за мнимия си баща и мнимите си родственици никак няма да се грижи, ако не е добър по природа.