Платон
Държавата (55)

Диалектическият метод

— Мисля — продължих аз, — ако изследването на всички тия науки, които вече разгледахме, се насочи 531d към взаимната им близост и сродство и бъде обмислен въпросът, по какъв начин те са близки помежду си, това занимание би допринесло за постигане на част от тия неща, които желаем, и не бихме се трудили напразно; иначе трудът би бил напразен.

— И аз същото предполагам — рече той, — но ти, Сократе, говориш за твърде важно нещо.

— Ти имаш пред вид началото на нещо друго? — попитах аз. — Или ние не знаем, че всички тия начала са увод към самия закон, който трябва да изучим? Нима ти не смяташ хората, силни в тия науки, 531e за диалектици?

— Няма да ги смятам, кълна се в Зевса — рече той, — ако не се смятат твърде малцина между тия, които съм срещал.

— А тези, които не могат нито да дадат, нито да приемат основание, — продължих аз, — ще знаят ли някога нещо от това, за което ние казваме, че трябва да знаят?

— И това отново не — рече той.

532a — И тъй, Главконе — продължих аз, — не е ли това същата мелодия, която диалектиката осъществява? На тази мелодия като мислима може да подражава силата на зрението, за която нали говорихме, че се опитва да отправя поглед към самите животни, към самите звезди и накрай дори към самото слънце? По такъв начин всеки, който се заема с диалектиката, без всякакви чувства и чрез разума се стреми към съществуващото само по себе си и не отстъпва, преди да схване с мисълта си това, което е добро само по 532b себе си, нали той стига до самия връх на мислимото, както онзи е достигнал до върха на видимото?

— Как не?

XIII. Това ще бъде освобождаване от оковите, насочване от сенките към образите и светлината, връщане от пещерата към слънцето. Ако и тогава е невъзможно да се гледа към животните, растенията и светлината на слънцето, по-добре е да се гледат 532c божествени изображения във вода и сенки на нещо съществуващо, отколкото да се съзерцават сенки на образи, явяващи се поради някаква друга светлина, която сама пък е сянка на слънцето. Цялото това занимание със споменатите науки, както вече го изследвахме, има тая сила, че води най-добрата част на душата към съзерцаване на най-доброто от 532d съществуващото, както и в първия случай най-ясното в тялото се насочваше към гледане на най-светлото в телесната и видима област^[1].

— Приемам, че това е така — рече той, — макар да ми се струва, че изобщо е трудно да се приеме. От друга страна пък, е трудно да не се приеме. Наистина аз не само в сегашния момент трябва да слушам, но и после често ще трябва да преповтарям това. Като допуснем, че това е така, както сега се говори, нека се отправим към самата мелодия и да я разгледаме така, 532e както разглеждахме началото, т.е. увода. Затова кажи каква е същността на силата на диалектиката, на какви видове се разделя и какви са пътищата към нея. Тия пътища, както изглежда, водят към това, при което стигналият намира отдих от пътя и стига до целта на пътуването.

533a — Ти обаче, мили Главконе — продължих аз, — още не ще си в състояние да ме следваш, при все че от моя страна не липсва усърдие. А ти би могъл да видиш не образа на това, за което говорим, но самата истина, както тя ми се представя. Дали е действително тя, или не е, това още не може със сигурност да твърдим, но можем да утвърждаваме, че тя е нещо подобно. Нали така?

— Как иначе?

— Няма ли да признаем, че силата на диалектиката единствена би могла да разкрие на опитния човек това, което сега ние разгледахме, а същото не е възможно за никоя друга наука?

533b — И това трябва да признаем — рече той.

— Ето — продължих аз — никой не ще спори с нас, когато твърдим, че никоя друга наука няма да се заеме да представя по определен начин същността на всеки отделен предмет по преимущество. Всички други начини на изследване се отнасят или към мненията на хората и техните желания, или към произхода и състава на предметите, или всецяло се отдават на грижа за изхранване на раждащото се и съединяващото се. А останалите науки, за които вече говорихме, се занимават с постигането на нещо от съществуващото, например геометрията и следващите след нея 533c науки, виждаме, сънуват за съществуващото, обаче не им е възможно да го видят наяве, понеже, докато те се ползуват от своите предположения, запазват тия предположения незиблеми и не са в състояние да дадат за тях убедителни основания. Ако пък някой постави за основно начало на нещо това, което не знае, а заключението и средата са изградени също върху нещо, което той не знае, коя хитрост би сметнала, че едно такова съгласуване би станало наука?

— Никоя — рече той.

— Единствен обаче — продължих аз — диалектическият метод върви по този път^[2], като издига предположенията до самото начало, за да ги утвърди; той постепенно освобождава окото на душата, зарито в някаква варварска нечистота, и го издига като си 533d служи с разгледаните от нас изкуства като с помощници и водачи. Тях ние често наричаме знания по навик, но те имат нужда от друго име, което би било по-ясно от мнението и по-неясно от знанието. Самото размишление ние определихме по-рано. В същност, както аз мисля, не трябва да има спор за името между тия, които има да разглеждат такива важни 533e въпроси, каквито разглеждаме ние.

— Разбира се, не — рече той. — (Но ако имаш в душата си нещо, което би обяснило мисълта по-точно, кажи го.)^[3]