Платон
Държавата (49)

Науките за познаване на битието

— Каква би била тази наука, Главконе, която води душата от създаването към битието? Като казвам това, аз имам пред вид следното: нали ние твърдяхме, че е необходимо участниците пряко във война да бъдат млади?

— Твърдяхме.

— Следователно науката, която ние търсим, освен другото трябва да притежава и следното.

— Кое?

521e — Да не бъде безполезна за военните лица.

— Без съмнение трябва, стига само това да е възможно — рече той.

— Те още по-рано се учиха при нас на гимнастика и музика.

— Това беше така — рече той.

— Гимнастиката се занимава с това, което се ражда и което погива, понеже ръководи усилването и отслабването на тялото.

— Очевидно е.

— Следователно тя не е науката, която ние търсим.

522a — Не е.

— Но може би тази наука е музиката, която ние разгледахме по-рано?

— Но музиката^[1], ако си спомняш — рече той, — е противоположна на гимнастиката. Тя образова стражите чрез навици, като им създава чрез хармонията известна гъвкавост, а не създава знание; чрез ритъма ги приучва на известна стройност, а и в речите, независимо дали митични или съвсем истинни, внушава други подобни на тия неща, каквито тя има. Обаче в 522b нея няма никаква наука за това добро, което ти сега търсиш.

— Ти съвсем точно си припомняш — рече той, — защото в нея няма нищо подобно.

— Но, почтени Главконе, каква би била тая наука? Ето всички изкуства ни се струваха занаяти.

— Може ли иначе? И каква още друга наука остава, която да е извън музиката, гимнастиката и занаятите?

— Нека — продължих аз — да нямаме нищо 522c друго извън тях, но да вземем нещо, което има отношение към всичките.

— Какво?