Платон
Държавата (11)

Значение на поезията

386a I. И тъй хората — казах аз, — които още от детство почитат боговете и родителите си и високо ценят дружбата помежду си, както изглежда, трябва да слушат и да не слушат подобни неща за боговете.

— И аз смятам — рече той, — че това изглежда справедливо.

— Но какво още? Ако е необходимо те да са храбри, нали трябва да се говорят такива неща, които 386b биха ги направили най-малко страхливи пред смъртта? Или ти смяташ, че може да бъде храбър този, който изпитва у себе си такъв страх?

— Заклевам се в Зевса — рече той, — аз не мисля това.

— Но какво? Като си помисли човек какво е положението в преизподнята и за ужасиите нейни, смяташ ли ти, че той ще остане чужд на страха пред смъртта и в битките ще предпочете смъртта пред поражението и робството?

— Съвсем не.

— Очевидно ние трябва да наредим на тези, които ще се опитват да разказват тия басни, те да не говорят само хулни думи за това, което е в 386c преизподнята, но повече да го хвалят, тъй като сега не говорят верни и полезни неща за тези, които искат да бъдат военни.

— Без съмнение ние сме длъжни да направим това — отвърна той.

— Да започнем — рекох аз, — като премахнем всички стихове, които са като следните или подобни на тях:

Бих предпочел като ратай на друг да слугувам в полето,

даже и беден и нямащ в наследство големи имоти,

нежели тук да царувам вовеки над всички умрели.^[1]

И още:

386d Та да не видят безсмъртни и смъртни дворците подземни,

И

грозни и тъмни, които потрисат дори боговете.^[2]

Ужас! В двореца на Хадес остава наистина само

призрак и гола душа, а животът изчезва напълно!^[3]

И

… а другите мъртви са скитащи сенки.^[4]

И

Мигом душата му литна из тялото, слезе при Хадес,

своята участ оплакваща, губейки сили и младост.

387a И още

… душата, подобно на дим, се изгуби

мигом със писък в земята.^[5]

И още

Както когато прелитат назад в пещера кълбовидна

прилепи с писъци слаби и някой от тази редица

падне във миг от скалата със него и другите падат,

тъй се понесоха с писък и те.^[6]

387b Нека Омир и другите поети не ни се сърдят, но ние такива стихове и подобни на тях ще зачеркнем и не че не са поетически и приятни за слуха на мнозинството, а поради това, че колкото са по-поетически, толкова по-малко трябва да ги слушат младежите и мъжете, които трябва да бъдат свободни и да се страхуват повече от робството, отколкото от смъртта.^[7]

— Без съмнение.

II. Също и всички имена, ужасни и страшни, които се отнасят до преизподнята, трябва да се премахнат, 387c като Коцит и Стикс^[8], подземни духове и мъртъвци, още и други от подобен вид, които карат всички слушатели да треперят. Възможно е те да са добри за нещо друго, но ние се опасяваме за нашите защитници да не би от подобен страх да станат по-чувствителни и по-нежни, отколкото е необходимо.

— Справедливо се опасяваме — рече той.

— Следователно и тия имена трябва да се отхвърлят?

— Да.

— И трябва да декламираме и да пишем стихове по противоположни на тях образци?

— Очевидно.

387d — Следователно ние ще изключим стенанията и жалбите на знаменити мъже.

— Необходимо е — рече, — щом ще следваме предишното.

— Сега внимавай — рекох аз — дали ще постъпим справедливо или не. Ние говорим, че почтеният човек не ще смята за страшно нещо смъртта на честния човек, дори той да е негов приятел.

— Безспорно говорим.

— Следователно той не би и скърбял за него, като че е претърпял нещо страшно.

— Няма да скърбим.

— Но ние говорим още, че такъв човек най-много е самозадоволяващ се, като води добър живот и най-малко от всички люде се нуждае от друг.

387e — Вярно е — рече той.

— Затова за него никак не е страшно да се лиши от син или от брат, или от пари, или от нещо друго подобно.

— Наистина най-малко.

— Значи той най-малко ще страда и ще понася с най-голямо търпение, когато го постигне някое подобно нещастие.

— Разбира се.

388a — И тъй с право може да сметнем за неподходящи за славните мъже стенанията и да ги предоставим на жените; нито за несериозните и за негодните мъже, та тия, които ние ще възпитаваме за опазване на страната, да бъдат предпазени и да не вършат подобни на тия неща.

— Справедливо е това — рече той.

— Следователно ние отново ще молим Омир и другите поети да не карат Ахила, сина на богиня, да ляга ту на едната си страна, ту на гръб, ту на лицето си, после да става, да се скита по брега на морето 388b безплодно и да не взема с двете си ръце мръсна пепел и да не си посипва главата^[9], нито да плаче и стене, както поетът го е представил. Също да не представя Приама, който по род е близък до боговете, да моли троянците:

                … молеше всички със вопли,

всекиго той поотделно зовеше със собствено име.^[10]

Още повече ще ги молим да не представят боговете да тъгуват по следния начин:

Тежко на мене, нещастната майка на воин юначен.^[11]

388c Ако не трябва да представят така боговете, то още по-малко могат да представят върховния от боговете да посмее така неуместно да говори за себе си:

Ужас! С очите си виждам героя любимец преследван

около Троя. Сърцето ми тежко более за Хектор.^[12]

Или:

Тежко ми! За Сарпедона, най-обичния мъж, е решено

в боя да бъде сразен от Патрокла, сина на Менойтий.^[13]

388d III. Ако нашите младежи, любезни Адиманте, сериозно слушат такива думи и не им се надсмиват като на недостойно казани, то едва ли някой би сметнал себе си недостоен за тия неща, макар да е човек, и едва ли би укорил себе си, ако му дойде наум да каже или да направи нещо подобно, но без да се срамува от нещо и без да се въздържа, ще започне напевно да реди и при незначителни огорчения дълги жалби и плачове.

388e — Ти говориш съвсем вярно — рече той.

— Това изобщо не трябва да става, както преди малко показа нашата реч, докато някой не ни убеди в нещо по-добро.

— Изобщо това би могло да не става.

— Но ние не трябва да обичаме и смеха, защото този, който се отдава на много смях, обикновено търси също и много промени.

389a — Струва ми се — рече той.

— И тъй не трябва да се допуска някой да докарва в смях хора, които са достойни за уважение, а още по-малко това подхожда за боговете.

— Още по-малко подхожда за тях — рече той.

— Затова ние ще отхвърлим следните думи на Омир за боговете:

Смях неугасващ избухна между боговете блажени,

гледайки куция Хефест да шета припряно в двореца.^[14]

Според твоето мнение това не трябва да се допуска.

389b — Ако ти искаш това да е моето мнение — каза той, — наистина не трябва да се допуска.

— Трябва обаче и истината да бъде високо оценявана. Ако е вярно казаното преди малко от нас, лъжата наистина е безполезна за боговете, а за хората е полезна само във вид на лекарство; явно е, че тя трябва да бъде предоставена на лекарите, а частните лица не трябва да прибягват към нея.

— Явно е — каза той.

— Позволено е да лъжат и управниците на държавата, ако изобщо е позволено на някои други, било поради враговете или поради гражданите за 389c полза на държавата: всички други не бива да се докосват до лъжата. Лъжата на частния гражданин пред такива управници ще наречем равен, дори по-голям грях от невярното сведение на болен пред лекар или на ученик-спортист пред своя учител относно техните телесни усещания, или на този, който говори несъществуващи неща на кормчията за кораба и за моряците, т.е. какво е направил той сам или някой от неговите другари моряци.

— Съвсем вярно — рече той.

— Затова, ако управник залови някого в 389d държавата да лъже между ония:

                                които са сръчни

жрец прорицател, лечител на болки или дърводелец,^[15]

ще го накаже като човек, който въвежда в държавата обичай, от който за държавата следва разрушение и гибел като за кораб.

— Особено ако към думите се прибавят и дела — рече той.

— Но какво? Нима не е нужна на нашите юноши разсъдливост?

— Как да не е нужна?

— Според общото схващане нали на управниците е най-много присъщо да са послушни на 389e разсъдливостта, а сами да управляват своите желания за пиене, любовни наслади и храна?

— Струва ми се.

— Затова, мисля, ние признаваме, че добри са думите, които Диомед говори у Омир:

Мили ми Стенел, мълчи и послушай ти моите думи^[16]

и следните подобни на тях:

                дишайки ярост, ахейци вървяха^[17],

мълком почитаха своите водачи.^[18]

И други подобни мисли.

— Добре.

— Но какво? Ето ги и тях:

Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!^[19]

и следващите стихове след тях. Добре ли е това, 390a когато някой подобни младежки недомислия със слово подхвърли или със стих на управниците?

— Не е добре.

— Мисля, че не е в съгласие с разсъдливостта младежите да слушат такива думи. Ако пък те доставят някакво удоволствие, то в това няма нищо чудно. Или как ти се струва?

— Така — рече той.

IV. Но какво? Да позволим ли на най-мъдрия мъж да говори, че според него най-хубаво от всичко е, когато трапезите са препълнени

С хляб и меса; виночерпец, загребвайки сръчно от кратер

вино приятно разнася и чашите често им пълни.^[20]

390b Смяташ ли, че тия думи ще подбудят юношата към въздържание? Или пък следващото:

Ала от глад да загинем е гибел от всички най-тъжна.^[21]

Или че Зевс, когато другите богове и хората спят, единствен остава буден и лесно забравил всички ония свои планове, които имал, понеже бил обхванат така 390c здраво от любовен копнеж, като видял Хера, та не пожелал да отиде в своя чертог и със страст вкусил любовна наслада на земята на същото място, където я зърнал, като казал, че такава страст не изпитвал, когато за пръв път се събрали:

… скрити от своите родители мили.^[22]

Да не споменаваме, че Хефест оковал Арес и Афродита при други подобни обстоятелства.^[23]

— Кълна се в Зевса — рече той, — смятам, че не е необходимо.

390d — Трябва да се гледат и слушат всички дела и думи на прославените мъже, рекох аз, като например:

Той се удари в гърдите, сърцето си с думи похули:

Смело понасяй, сърце, и по-лоша съдба си търпяло.^[24]

— Съвсем вярно — рече той.

— Не трябва обаче да се позволява нашите мъже да бъдат подкупени и скъперници.

390e — Не трябва в никакъв случай.

— Не трябва да им се пее стихът:

С дар богове се смиряват и още царе досточтими.^[25]

Не трябва да хвалим и Феникс, възпитателя на Ахил, като че говори добре, съветвайки Ахила да защити ахейците, ако те му дадат дарове, а без подаръци да не се отказва от гнева си.^[26] Ние не ще допуснем и не ще се съгласим, че Ахил е бил толкова користолюбив, за да взема подаръци от Агамемнон и да върне трупа на Хектор само след като вземе голям откуп, а 391a в противен случай не е искал.^[27]

— Не е справедливо да хвалим такива постъпки — рече той.

— Не се решавам — рекох — от почит към Омир да твърдя, че той с право е казал за Ахил това, и не вярвам, макар и други да го говорят, а именно че бил казал на Аполон:

Далекострелецо, ти най-злосторен от всички безсмъртни.

Как бих ти аз отмъстил, ако беше по моите сили!^[28]

Или как Ахил не се покорил на реката божество^[29] 391b и бил готов да се сражава с нея, а за посветените си коси на другата река, на Сперхей, бил казал:

Давам косите си аз да ги вземе героят Патрокъл.^[30]

А по това време Патрокъл е бил мъртъв. Не трябва да вярваме, че Ахил е постъпил така. Твърдим, че не е вярно и всичко казано за влаченето на трупа на Хектор около гробната могила на Патрокъл^[31] и че Ахил убил пленници и ги поставил върху кладата^[32]. Ние не ще позволим да бъдат убеждавани нашите 391c младежи, че Ахил, син на богиня и Пелей^[33], който е човек твърде разумен и потомък на Зевса, възпитаник на мъдрия Хирон^[34], е бил изпълнен с толкова голямо противоречие, та имал в себе си две взаимно изключващи се душевни болести: низост с алчност и високомерие по отношение на боговете и хората.

— Правилно говориш — рече той.

V. Ние — продължих аз — няма да повярваме и няма да позволим да разказват, че Тезей, синът на 391d Посейдон, и Пиритой, синът на Зевс^[35], са се отдали на толкова страшни грабежи, и никой не би се осмелил да твърди, че са извършили толкова страшни и безбожни дела, които не би приписал нито на друг потомък на бог, нито на герой, каквито на тях лъжливо приписват. Нека заставим поетите да кажат, че или тези дела не са техни, или пък че те не са деца на богове, но да не твърдят едното и другото и да не се стараят да убеждават юношите, че боговете вършат зло и че героите с нищо не са по-добри от хората, 391e защото това, както се каза по-рано^[36], не е нито благочестиво, нито е вярно. Ние доказахме, че не е възможно злото да произхожда от боговете.

— Доказахме.

— Това е вредно и за слушателите, понеже всеки лош човек ще има извинение за себе си, убеден, че подобни дела вършат и са вършили

… най-близките на боговете,

потомците на Зевс; на билото на Ида

в ефира вдигнали олтар на Зевса роден;

у тях кръвта на боговете още ври.^[37]

392a Затова трябва да се премахнат подобни митове, за да не създават у нашите младежи силна наклонност към порочност.

— Така трябва да бъде — рече той.

— Какво ни още остава — попитах аз, — след като определихме вида на думите, които трябва да се говорят и които не трябва да се говорят? Ето за боговете, за духовете, за героите и за обитателите на подземното царство е казано вече как трябва да се говори.

— Съвсем вярно.

— Нали ни остава да кажем как трябва да се говори за хората?

— Очевидно.

— Но за нас е невъзможно да установим това в настоящия момент.^[38]

— Защо?

— Понеже, смятам, че ние ще говорим, какво и поетите и писателите лошо утвърждават за 392b най-важните неща относно хората, а именно: много несправедливи люде са щастливи, а справедливите са нещастни, че несправедливостта носи полза, макар това и да се скрива, а справедливостта е чуждо благо и собствено зло^[39]. Ние ще забраним да се говорят такива неща, а ще наредим да се пеят и съчиняват противоположни на тях. Или така не мислиш?

— Това добре зная — отвърна той.

392c — Но ако ти си съгласен, че аз право говоря, да смятам ли, че ти си се съгласил с това, което по-рано изследвахме?

— Вярно си разбрал — рече той.

— И тъй дали трябва да говорим за хората такива неща, това ние ще установим тогава, когато открием какво е справедливостта и как по своята природа тя е полезна за този, който я притежава, независимо дали той изглежда справедлив, или не изглежда.

— Съвсем вярно — отвърна той.