Платон
Държавата (17)

Идеалната държава

420b — Да. Ние ще намерим това, което трябва да им кажем, както ми се струва, ако тръгнем по същия техен път. Ще кажем, че няма нищо чудно, ако и те по същия начин бъдат най-щастливи, но ние основаваме държава не с цел да направим изключително щастлива една част от народа, но по възможност да бъдат щастливи всички граждани. В такава държава ние смятаме, че бихме намирали най-много справедливост, както пък в най-лошо устроената държава намираме несправедливост. Като обсъдим това, ние можем да решим въпроса, който вече отдавна търсим. 420c Ние сега, както мислим, създаваме благоденствуваща държава и нямаме пред вид само малцина в нея да бъдат такива, а всички. После веднага ще изследваме противоположната на тая държава. Както, ако някой дойде при нас, когато оцветяваме статуи, и ни упрекне, че за най-хубавите части на образа не си служим с най-хубавите бои. Например очите, тия 420d най-хубави органи, не са оцветени с червена боя, а с черна. Смятам, че против такъв обвинител ние бихме могли да се защитим със следните думи: Чудни човече, нали ние не трябва да рисуваме очите така хубави, че да не приличат на очи, нито да правим същото с другите телесни органи. Съгласи се, че ние създаваме цялото красиво само когато на всяка отделна част придаваме това, което й принадлежи. Затова и сега не ни карай да приспособяваме към стражите такова щастие, 420e което ще ги направи всичко друго, но не и стражи. Ние можем да облечем и земеделците в разкошни дрехи и да ги украсим със злато, а след това да им заповядаме за удоволствие да обработват земята; можем и грънчарите да накараме да се разположат в полулегнало положение на дясната си страна, да пият и да се веселят на пир, а след това да примъкнат към себе си грънчарското колело и да правят грънци, колкото си искат; и всички други бихме могли да направим по същия начин щастливи, за да блаженствува цялата държава. Не ни съветвай това, защото, ако ние те послушаме, нито земеделецът ще бъде земеделец, нито грънчарят — грънчар и никой друг няма да запази нищо от онова, от което се образува държавата. Впрочем това при другите занимания е по-незначително. Ако обущарите например станат лоши и порочни и ако се представят такива, каквито 421a не са, за държавата все още не е страшно. Но когато пазителите на законите и на държавата не са пазители, а само изглеждат такива, виж, че унищожават из основи цялата държава, макар че те единствени имат възможност да я уредят добре и да я направят 421b щастлива. Затова, ако ние действително направим стражите да бъдат истински пазители, то ние ще ги направим най-малко вредни за държавата. А този, който говори другояче, т.е. който ги представя като някакви земеделци и като такива, които като щастливи веселяци прекарват във весели празници само за себе си, той има нещо друго пред вид, а не самата държава. Затова трябва да видим дали, като имаме това пред вид, да поставим стражи, за които да бъде осигурено възможно най-голямо щастие, дали да имаме пред вид цялата държава и да бдим дали 421c щастието се осигурява за нея, а помощниците и стражите да бъдат принуждавани и убеждавани така да постъпват, за да бъдат най-добри изпълнители на своята работа, както и всички други лица. По този начин цялата държава ще се развива и благоустроява добре и ще предоставя на всеки един от народа да има това щастие, което по природа му се полага.