Платон
Държавата (13)

Музикално и гимнастическо възпитание

XIII. Младежите трябва да бъдат обучавани след музиката и с гимнастика.^[1]

403d — Как иначе?

— Те трябва да бъдат обучавани грижливо с това възпитание през целия си живот, като се започне от детство. Според моето мнение то е такова: и ти сам помисли. Аз не мисля, че доброто тяло със своите собствени добри качества прави душата добра; но, обратното — добрата душа със своята собствена добродетел прави тялото възможно най-добро. На тебе как ти се струва?

— И на мене така ми се струва.

— И тъй добре ли бихме направили, ако след като достатъчно разкрихме това схващане, да 403e предоставим на него за точно изследване това, което се отнася до тялото, а ние пък да установим само основните черти, без да бъдем изчерпателни?

— Без съмнение правилно бихме постъпили.

— Вече казахме, че стражите трябва да се въздържат от пиянство. На всеки друг може да се прости, но не и на страж да се напие и да не знае къде се намира.

— Смешно би било — рече той, — ако стражът ще има нужда от страж.

— Но какво да кажем още и за храната? Атлетите са хора, които се стремят към по-високи успехи на стадиона. Или не е така?

— Така е.

— Няма ли да им подхожда начинът на живот на атлетите-борци?

404a — Възможно е.

— Но този начин на живот — продължих аз — предразполага към сън и е опасен за здравето. Нима не виждаш, че атлетите проспиват живота си и ако дори малко се отклонят от определения си начин на живот, се подхвърлят на големи и тежки болести?

— Виждам.

— Следователно на военните атлети е необходимо — казах аз — някакво по-добро упражнение. Необходимо е подобно на кучетата те да бодърствуват и по възможност най-остро да гледат и да слушат, а при честите сменявания на вода и особено на храна, на горещина и студ по време на военни походи да не бъдат уязвими по отношение на здравето си.

404b — Струва ми се.

— Не е ли най-добрата гимнастика близка сестра на музиката, за която ние преди малко разсъждавахме?

— По какъв начин си представяш това?

— Простата и полезна гимнастика е според мене военната.

— По какъв начин?

— Та това всеки би могъл да научи и от Омир — рекох аз. — Ти знаеш, че по време на поход той не храни своите герои нито с риба, макар че те са били близо до Хелеспонтското море, нито с варени меса, а 404c само с печени, които са най-удобни за войниците, защото, както се казва, навсякъде за войника е твърде лесно да си послужи с огън, вместо да носи със себе си различни съдини.

— И съвсем е лесно.

— Омир според мене никъде не споменава и за подправки. Това впрочем знаят и другите атлети, който желае да има здраво тяло, той трябва да се въздържа от всички подобни неща.

— Те наистина добре знаят това и се въздържат.

— Ако това ти смяташ за справедливо, то вероятно ти няма да хвалиш сиракузкия пир и сицилийските разнообразни яденета.^[2]

— Нямам намерение да ги хваля.

404d — Ти ще похулиш и коринтската девица^[3], която иска да бъде приятна на мъже, които желаят хубаво тяло.

— Съвсем вярно.

— И прехвалените наслади от атическите лакомства?^[4]

— Необходимо е.

— Смятам, че ние можем с пълно право да уподобим такава храна и такава диета на мелодия и песен, 404e които са пригодени за всяка хармония и за всички ритми.

— Как да не ги уподобим?

— Нали там разнообразието създаваше разпътство, тука болест. Простотата в музиката създава в душата мъдрост, а простотата при гимнастиката създава здраве в тялото.

— Съвсем вярно — рече той.

405 — Когато в държавата се увеличават развратът и болестите, нали тогава се отваря път на съдебните процеси и на болниците? Нали съдебното и лекарското изкуство тогава стават на почит? И нали мнозина свободни почват усърдно да се занимават с тия изкуства?

— Как може да не е така?

XIV. Какво ти ще сметнеш за по-голям признак на лошо и позорно възпитание в една държава, ако не това, че не само незначителните люде и занаятчиите, но и ония, които се представят, че са възпитани по благороден начин, се нуждаят от най-опитни лекари и съдии? Нима не е срамно и голямо 405b доказателство за невъзпитаност, ако някой се ползува от добитото чуждо право от други, от господари и съдии и да бъде принуден да го използува поради липса на свое?

— Най-срамно от всичко е това — рече той.

— Нима не ти се струва — рекох аз — за по-срамно от това, когато някой не само прекарва голяма част от живота си в съдилищата, като обвинява или се защищава, но поради глупост е убеден, че 405c това му носи слава, понеже е в състояние да постъпва несправедливо и е способен да се справя с всички измамни хитрости, и преценявайки всички евентуални изходи на делата, може с различни извъртания да се измъкне да не понесе наказание? И всичко това за малки и неструващи нищо неща, като забравя колко по-хубаво и по-добре е да си осигури живот, който не се нуждае от дремещ съдия.

— Да, това е още по-срамно от първото — рече той.

— Но — продължих аз — да имаме нужда от лекарското изкуство не поради рани и нападащи ни всяка година болести, а поради нашето бездействие и тоя начин на живот, за който разказахме, и да заставяме почтените лекари да дават име на мехури и 405d отоци на надутите от течности изпарения части подобно на блата, не ти ли се вижда това срамно?

— Вярно е — рече той, — тия имена на болестите са някак си нови и странни.

— По време на Асклепий — казах, — струва ми се, че такива болести не е имало. Това заключавам от обстоятелството, че неговите синове^[5] не упрекнали Хекамеда, когато тя дала на ранения Еврипил да 405e пие прамнийско вино^[6], като наръсила в него много брашно и настъргала сирене, които неща се приема, 406a че предизвикват възпаление. Не се намесиха и против Патрокла, който го лекувал^[7].

— В действителност — рече той — такова питие за човек в това състояние е твърде странно.

— Няма да е странно — рекох, — ако ти си спомниш, че нашите лекари не си служеха при лекуването на болестите със сегашното наше лекарско изкуство преди появяването на Херодик^[8]. Херодик, който бил учител по гимнастика, и след като се 406b разболял, той си послужил с гимнастиката като лечебно средство. Първом измъчвал немилостиво себе си, а след това и много други.

— По какъв начин? — попита той.

— Като направил за себе си смъртта продължителна — отговорих. — Наблюдавайки своята болест, която била смъртоносна, той, макар и да не можел да се излекува, както мисля, но без да се занимава с нещо друго и лекувайки се през целия си живот, живеел в мъки, без да отстъпва от възприетия начин на живот; и борейки се със смъртта поради своята мъдрост, достигнал до старост.

— И така получил прекрасна награда за своето изкуство — рече той.

406c — Каквато подхожда — рекох — за човек, който не знае, че Асклепий не е показал такова лечение на потомците си не поради наказание или неопитност, но знаейки, че в добре уредената държава със закон е определено за всеки човек някаква работа, която той е длъжен да извършва, и че никой няма право през целия си живот да боледува и да се лекува. Това ние забелязваме по смешен начин сред занаятчиите, а сред богатите и сред тия, които се смятат за щастливи, ние изобщо не го забелязваме.

406d — По какъв начин? — попита той.

XV. Ако се разболее строител — казах аз, — той моли лекаря за лекарство и след като го изпие, избълва болестта или чрез очистително се освобождава от нея, или се ползува от изгаряне, или изрязване и си отива здрав. Ако ли пък някой му предпише дълга диета, като му увива главата с топли шапчици и други подобни, той веднага заявява, че няма свободно време да боледува и няма полза да живее 406e така, че да обръща голямо внимание на болестта си и да не се грижи никак за предстоящата му работа. След като се сбогува с такъв лекар, той се насочва към обикновения си начин на живот, оздравява и върши своята работа. Ако пък тялото му не е в състояние да издържи, той умира и се разделя с работата си.

— При такъв човек — рече той, — изглежда, че трябва да се прилага такова лечебно изкуство.

407a — Нали затова — продължих аз, — понеже той има работа, която, ако не върши, не намира смисъл да живее?

— Очевидно — отговори той.

— Но богатият, както казахме, няма никаква такава належаща работа, която, ако бъде заставен да не върши, животът му би бил никакъв живот.

— Казва се, че е така.

— Но ти не си съгласен — казах — с това, което казва Фокилид: Всеки, който има вече средства за живот, трябва да се упражнява и в добродетел^[9].

— Напротив, аз смятам — рече той, — че добродетелта трябва да е по-напред.

— Да не спорим — казах — за това с Фокилид, 407b но да разгледаме дали богатият човек трябва да се грижи за това и дали животът му става безсмислен, ако не се грижи за добродетелта, или грижата за болестта, която отвлича вниманието при строителното и другите изкуства, с нищо не пречи на богатия да изпълнява съветите на Фокилид.

— Заклевам се в Зевса — рече той, — тази прекомерна грижа за тялото, която излиза извън границите на гимнастиката, почти повече от всичко пречи на човека. Тя не е удобна нито за управляването на стопанството, нито за походите, нито за тия, които заемат ръководни места в държавата.

— Най-важното е, че тя е пречка при всякакво учение, мислене и разсъждение, като създава 407c постоянно страх от всякакво главозамайване и световъртеж, а причината за това намира във философията. Така че където има тая грижа за тялото, там упражняването и проявяването на добродетел е напълно невъзможно. Тя прави човека винаги да мисли, че е болен, и да не престава нито за момент да е в страх за тялото си.

— Естествено — рече той.

— Няма ли да кажем, че тая мисъл е имал пред вид Асклепий, когато за хората, които по природа и по начин на живеене са телесно здрави, но имат 407d някаква определена болест, той предписвал на тях и на намиращите се в такова положение лечебно изкуство, което чрез лекарства и рязане отстранява болестта, като им предписва привичния им начин на живот, за да не повреди на обществените дела; а пък на тия, чиито тела били всецяло отвътре обхванати от болест, не се решавал чрез диети постепенно да подпомага и да налива лекарства, за да осигури на човека дълъг и нещастен живот и да произведе от него друго подобно поколение, както обикновено става. Който пък не е в състояние да проживее определеното му 407e от природата време, смята, че не бива да се лекува, понеже е безполезен както за себе си, така също и за държавата.

— Ти казваш, че Асклепий е политик — продума той.

— Очевидно — отвърнах аз. — Това и неговите синове доказват, че е бил такъв. Нали ти виждаш, че при Троя те са били добри в сражението и са упражнявали лекарското изкуство, както аз казвам? Нима 408a не си спомняш, че от раната, която Пандар нанесъл на Менелай:

С устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства.^[10]

А какво трябвало да се пие и яде след това, те предписвали същото, което и на Еврипил, понеже лекарствата са силни да лекуват мъже, които са били здрави преди получаването на рани и въздържани в своя начин на живот, макар и случайно те да са имали 408b възможност веднага да изпият изкусно приготвения напитък. Болния и по природа, и разпуснатия те смятали, че не е полезно да живеят както за себе си, така също и за другите. За такива лица не трябва да се прилага лекарското изкуство и те не трябва да бъдат лекувани дори да са по-богати от Мидас^[11].

— Ти твърде много хвалиш децата на Асклепий — рече той.

XVI. Заслужават — рекох аз, — макар че трагическите автори и Пиндар не са съгласни с нас, като 408c твърдят, че Асклепий бил син на Аполон и че заради злато излекувал един богаташ, който бил вече пред прага на смъртта; затова бил ударен с гръм. Ние пък, както казахме вече, не вярваме нито на едното, нито на другото, но ще кажем, че ако е бил роден от бога, той не е користолюбив, ако пък е користолюбив, той не е роден от бога.

— Това е съвсем така — потвърди той. — Но какво ще кажеш, Сократе, за следното: не трябва ли 408d в държавата да има добри лекари? Такива могат да имат под ръка твърде много здрави и твърде много болни, както и съдиите се занимават с различни по природа лица.

— Без съмнение необходими са добри лекари — отговорих аз, — но ти знаеш ли кои аз смятам за такива?

— Ако ми кажеш, ще зная — отговори той.

— Ще се постарая — продължих аз, — но ти за различни работи питаш с едни и същи думи.

— Как? — попита той.

— Лекарите — казах — биха станали най-опитни, ако започнат от детски години да изучават лечебното изкуство, като се занимават с най-много и твърде болни тела и сами са преболедували от всички 408e болести и не са много здрави по природа, защото, мисля, те не лекуват тяло с тяло: ако беше така, то телата нямаше да допуснат да бъдат или да са били някога зле; тялото лекуват с душата, която, ако е или стане зле, не би могла да лекува каквото и да било.

— Справедливо е — рече той.

— Но, приятелю, съдията управлява душата с 409a душа. На нея не е позволено от младежки години да се възпитава и да общува с порочни души и да изпита всичките видове пороци, та от своите собствени пороци да преценява точно пороците на другите, както по тялото разпознават болестите. Но всяка душа трябва от млада възраст да бъде далеч от лошите нрави, ако трябва да стане невинна и добра и да решава за справедливото със здрав разум. Затова добронравните юноши се явяват и като най-податливи за измама от несправедливите, понеже нямат подобни 409b примери за порочните от личен опит.

— В същност те страдат твърде много от това — рече той.

— Затова — казах аз — добър съдия трябва да бъде не младеж, а старец, който късно е изучил несправедливостта, какво представлява тя, така че той я възприема не като живееща в неговата душа, но като чужда, в чужди души живееща, и чрез продължително изследване я е изучил какво зло е тя, като 409c си служи в случая не със собствен опит, а със знание.

— Такъв съдия изглежда, че ще бъде най-добър — рече той.

— И добър, и такъв, за който ти питаше — отговорих аз, — защото този, който има добра душа, е добър. Обаче онзи опитен и подозрителен човек, който сам е извършил много несправедливости и сам се мисли способен за всичко и мъдър, когато е между подобните на себе си, той се показва за опитен, понеже, гледайки свои примери, сам се пази от тях; когато 409d пък влиза в общение с добри и по-стари, той отведнъж се показва глупав, понеже не се доверява и не е запознат с добрите нрави, тъй като няма пример за такива. А понеже се събира по-често с порочни, отколкото с добри, той изглежда на себе си и на другите по-скоро мъдър, нежели глупав.

— Това е съвсем вярно — рече той.

XVII. Следователно — рекох — ние не трябва да търсим в такъв човек добрия и мъдър съдия, а в по-рано споменатия, защото порочността не може да познае нито добродетел, нито себе си, а добродетелта, ръководена от природата, с течение на времето 409e добива познание за себе си и за порочността. Следователно такъв човек става мъдър, а не лошият, както ми се струва.

— И на мене същото ми се струва — рече той.

— И така ти няма ли да въведеш в държавата лечебното изкуство, както говорихме, наред със съдебното; двете изкуства се грижат за вродените телесни и душевни качества на гражданите, а за други не се 410a грижат, т.е. да оставят да умрат страдащите телесно, а порочните и неизлечимите по душа сами да убият?

— Това изглежда най-добро за самите страдащи и за държавата — рече той.

— А юношите — продължих аз, — служейки си с оная проста музика, за която казахме, че поражда мъдрост, трябва да се пазят да нямат работа със съдебното дело.

— Но как? — попита той.

— Няма ли опитният в музиката, като върви по същите тия следи, по които упражнява гимнастиката, да предпочете да не се нуждае от лекарското изкуство освен при крайна нужда, стига само това да пожелае?

— Струва ми се — рече той.

410b — Той ще се залавя за гимнастическите упражнения и трудностите, насочил вниманието си повече към раздразнителната страна на своята природа и ще я възбужда не към силата, т.е. не като другите атлети, които ядат и пият за получаване на сила.^[12]

— Съвсем вярно — рече той.

410c — Но — рекох, — Главконе, тия, които установиха да се възпитава чрез музика и гимнастика, затова ли ги въведоха, както мислят някои, та чрез гимнастиката да възпитават тялото, а чрез музиката — душата?

— Защо пък не? — рече той.

— Изглежда и двете са въвели най-много заради душата — рекох аз.

— Защо пък?

— Не забелязваш ли — рекох — как са устроени душевно тия, които през живота си се занимават с гимнастика и не се докосват до музиката? Или какво е душевното състояние на тия, които се занимават с противоположното?

— Ти за какво говориш? — помита той.

410d — За жестокостта и грубостта, също за нежността и кротостта — отговорих аз.

— Аз съм забелязал — рече той, — че занимаващите се прекалено с гимнастика стават по-жестоки от допустимото, а занимаващите се прекалено с музика стават по-нежни, отколкото е полезно.

— Жестокостта — рекох аз — създава природна пламенност у човека, която при правилно възпитаване става храброст, а при напрежение, по-голямо от допустимото, се превръща в груба и непоносима, както си е редно.

— И на мен ми се струва така — рече той.

410e — Но кротостта не е ли присъща на философствуващия по природа? Когато пък кротостта се разпростре много, не става ли тя по-нежна от допустимото, а когато добре се възпитава, тогава не става ли кротка и добронравна?

— Така е.

— Ние твърдим, че стражите трябва да имат едната и другата природа.

— Трябва да имат.

411a — Но тия две природи не трябва ли да бъдат съгласувани една с друга?

— Как иначе?

— А душата на човека, в която те са съгласувани, не е ли разумна и мъжествена?

— Разбира се.

— А душата на този, в която те не са съгласувани, е страхлива и груба?

— Твърде много.

XVIII. Ако някой предостави душата си да се наслаждава на музика и да се вливат в нея през ушите му като през някаква тръба споменатите преди малко от нас сладки, нежни и тъжовни звуци на хармонията, ако той прекарва целия си живот, като си 411b чурулика и се наслаждава на песни, първом ще смекчи своята раздразнителност, доколкото я има, и подобно на ковко желязо ще я направи полезна от безполезна и жестока; след това пък, ако не престане да насочва натам душата си и да я омагьосва, ще почне да разтопява и разлива своята раздразнителност, докато не стопи гнева си и не го изреже от душата си като сухожилие, и сам ще стане мекушав войник.

— Съвсем вярно — рече той.

— Дори — продължих аз — от самото начало той да не е получил по природа несмела душа, скоро ще я 411c придобие. А когато душата му е дръзновена, той отслабва до такава степен нейната чувствителност, та бързо се дразни и разпалва и от незначителни поводи. Така хората, изпълнени с чувство на недоволство, стават жлъчни и гневливи, вместо да бъдат смели.

— Точно така.

— Ако пък някой прави обратното, като се занимава твърде много с гимнастика и пирува на воля, без да се докосва до музиката и философията, нали той ще има здраво тяло и ще се изпълни със самочувствие и дръзновеност и ще стане по-мъжествен, отколкото е бил?

— Съвсем вярно.

— Но ако нищо друго не прави след това и не обръща внимание на нито една от музите^[13], то нали 411d неговата душа, дори да е била любознателна, като не се наслаждава нито на някакво знание, нито на изследване, без да се занимава със словесни въпроси или с друга някаква музика, ще стане слаба — глуха и сляпа, понеже тя не се упражнява и храни, а нейните чувства не се пречистват?

— Така е — рече той.

— Ето и аз мисля, че такъв човек мрази словото и е чужд на музите, за убеждаване никак не си 411e служи с думи, но при всеки случай подобно на див звяр се разправя с насилие и свирепост, прекарва живота си в невежество и недодяланост при пълна липса на тактичност и любезност.

— Това е напълно така — продума той.

— Изглежда, поради тия две състояния според мене някой бог е дал на хората двете изкуства — музиката и гимнастиката за раздразнителността и мъдростта, а не за душата и тялото, не като нещо 412a случайно, а към ония споменати две природи, които чрез отслабване и напрягане до необходимото да стигнат до взаимно съгласие.

— Това е вероятно — рече той.

— Затова този, който най-добре съединява гимнастиката с музиката и ги възприема в душата си по най-правилен начин, ние можем да кажем, че този човек е съвършено начетен в музиката и напълно хармоничен; той е нещо повече от този, който подрежда струните помежду им.

— Право е, Сократе — каза той.

— Не е ли същото и с нашата държава, Главконе, и няма ли да се нуждае винаги от такъв управник, ако трябва държавата да бъде запазена?

— Ще се нуждае най-много именно от такъв.

XIX. Нека формите на обучение и възпитание да бъдат такива, но какво някой би казал за танците, за ходенето на лов без кучета и с кучета, за борбите с голи тела и надбягванията с коне? Почти е очевидно, че последните трябва да бъдат съобразени със 412b споменатите и няма да ги намират трудни.

— Възможно е да не са трудни — рече той.