Платон
Държавата (58)

Отново за управниците

XV. Остава сега — продължих аз — да разпределим на кои ще преподаваме тия науки и по какъв начин.

— Очевидно — рече той.

— А помниш ли при първия избор^[1] какви управници ние избрахме?

— Как да не помня — рече той.

— Впрочем — продължих аз — смятай, че такива именно природи трябва да бъдат избирани, защото трябва да бъдат предпочитани най-устойчивите, най-мъжествените и най-стройните. Освен това трябва да бъдат търсени не само благородни и сериозни по характер, но и такива, които трябва да имат природна дарба за това обучаване.

535b — Какви са тия особености, които имаш пред вид?

— Трябва да имат, драги ми — продължих аз, — способност за усвояване на науките и не бива мъчно да учат, защото душите изпитват много повече страх при сериозни науки, отколкото при гимнастическите упражнения, тъй като на душите е свойствен по-особен труд, който не е един и същ с телесния.

535c — Вярно — рече той.

— Трябва да бъде търсен още и паметлив, неуморим и много трудолюбив. В противен случай по какъв начин смяташ, че някой ще пожелае да се труди при телесни упражнения и да изпълнява докрай такива задачи при учението и при мисленето?

— Никой — рече той — освен този, който е надарен изключително от природата.

— Това е и сегашната грешка — продължих аз — и чрез това се нанася безчестие на философията, както по-рано изтъкнахме, че с нея се залавят хора не според нейното достойнство. С нея не трябва да се залавят негодни по рождение, а даровити по рождение.

535d — По какъв начин? — попита той.

— Този, който пристъпва към философията, на първо място не трябва да е хром по отношение на трудолюбието, т.е. не бива да бъде наполовина трудолюбив и наполовина нетрудолюбив. Това става тогава, когато някой обича телесните упражнения, лова и всички телесни занимания, но не е ученолюбив, не обича да отговаря и да задава въпроси, а дори мрази всички подобни занимания. Хром е и този, който е трудолюбив само в противоположните на тия занимания.^[2]

535e — Ти говориш съвсем вярно — рече той.

— Нали същото е и по отношение на истината? — продължих аз. — Ние ще сметнем за осакатена душа тази, която сама мрази и мъчно понася доброволната лъжа и негодува, когато други лъжат, но леко приема недоброволната лъжа, не се гневи, когато бъде заловена в невежество, а охотно се търкаля в незнанието си като свиня в нечистотии.

536a — Без съмнение — рече той.

— Не по-малко трябва да се внимава — продължих аз — по отношение на разсъдителността, храбростта, благородството и всичките видове добродетели и кой е негоден по рождение, и кой е даровит по рождение. Когато някой не знае да вижда това — било частно лице или държава, без да забелязва, си служи с хроми и с негодни по рождение при избор на приятели и при избор на управници.

— Действително така става — рече той.

— Следователно ние трябва да се пазим от всичко това — продължих аз. — Ако ние изберем и 536b почнем да възпитаваме в тази наука и в това упражнение хора със здрави тела и здрав разум, самата правда не ще ви упрекне и ние ще спасим държавата и държавното управление. Ако ли пък не изберем такива, то всичко ще върви у нас тъкмо противоположно на казаното и ние ще подхвърлим философията на още по-голямо осмиване.

— Това би било срамно — рече той.

— Без съмнение — рекох, — но изглежда, че сега става нещо смешно и с мене.

— Какво?

— Забравих — продължих аз, — че ние се 536c шегувахме и аз говорих с твърде голямо увлечение. Докато говорих, аз насочвах погледа си към философията и понеже ми се струваше, че незаслужено е оскърбявана, сърдех се на оскърбителите й и затова говорих по-разпалено това, което говорих.

— Заклевам се в Зевса, че това не е така — рече той. Като слушател не останах с това впечатление.

— Но на мене, който говорих, така ми изглежда — казах аз. — Нека не забравяме, че при първия подбор ние избирахме стари хора, а при сегашния случай това не подхожда. Не трябва да вярваме на 536d Солон, който казва: „Макар някои да остарява, той е в състояние много неща да учи.“^[3] Дори не по-малко, отколкото може да тича. На младежите обаче принадлежат всички велики и многобройни подвизи.