595a I. Наистина — продължих — аз мисля, че, както в много други отношения, изобщо сме уредили добре нашата държава, ала особено твърдя това, когато говоря за поезията.

— Какво точно имаш пред вид? — попита той.

— Имам пред вид подражателната^[1] поезия, която не се допуска никак в нашата държава. Този вид не трябва повече от всичко сега да се допуска и това 595b става още по-ясно според мене, след като бяха разгледани поотделно разновидностите на душата.

— Какво имаш пред вид?

— За да ви кажа, както мисля (вие няма да ме издадете нито на авторите на трагедии, нито на всички други подражателни поети): всички тия произведения са гибел за душите на слушателите, понеже те нямат начин да узнаят с тяхна помощ какво е това.

— Какво в същност имаш пред вид с тия си думи? — попита той.

— Макар че някаква обич и почит към Омир още 595c от детски години ме възпират да говоря, все пак съм длъжен да кажа. Изглежда, че пръв учител и водач на тия всички прекрасни трагически поети е именно той.^[2] Наистина не трябва да се зачита човекът повече от истината; аз трябва да говоря това, което вече казах.

— Разбира се — рече той.

— Сега ме слушай или по-скоро отговаряй.

— Питай.

— Би ли могъл да определиш какво нещо е подражанието?^[3] Впрочем и самият аз не съм съвсем наясно какво представлява то.

— Тогава наистина — рече той — как аз ще разбера?

596a — Няма нищо странно в това — продължих аз, — понеже късогледите често по-скоро долавят нещата от тези, които виждат добре.^[4]

Бележки

[1] Подражателна поезия според Платон е драмата изобщо. ↑

[2] Омир се смята за представител или още по-правилно за основател на драматичната поезия не само от Платон, който и на други места в своите диалози подчертава тази мисъл. Например в диалога „Теетет“ Омир е наречен най-големият драматичен поет. Аристотел в своята известна книга „Поетика“ направо пише: „Омир е бил велик поет, понеже не само е създавал съвършени стихове, но е предавал и драматическо действие.“ Основания за това и двамата имат, тъй като Омировите герои водят дълги разговори и действуват, докато разказвачите само описват действията. ↑

[3] Според класическото определение на трагедията от Аристотел тя е „подражание на завършено и цяло действие, което има определен обем“. „Трагедията е подражание на сериозно и завършено действие, което има определена величина (подражание) чрез украсена реч…, чрез действие, а не чрез разказ, което посредством състрадание и страх извършва у нас очистване (катарзис) от подобни чувства“ („Поетика“, български превод на П. Радев и Кр. Генов, стр. 83). ↑

[4] Сократ се шегува със своя събеседник. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Платон Държавата (83)

Метаданни

Данни

Държавата

Информация

История

Сваляне / Връзки

Десета книга

Поезия в идеалната държава

Платон
Държавата (83)