Платон
Държавата (15)

Грижи за стражите

XXII. И това ще стане така, както баснята го представя. Като въоръжим родените от земята, ние ще ги поставим под ръководството на управниците. След като вече са дошли, те нека видят на кое място в държавата е най-добре да се построи лагер, откъдето биха могли най-лесно да обуздават вътрешните, ако 415e някой от тях би поискал да не се подчинява на законите, и да обуздават външните, ако някой враг би нападнал държавата като вълк, който напада стадо. След като изберат място за лагер и след като принесат жертви на боговете, на които трябва да се принесат, да построят самия лагер. Или как?

— Така — рече той.

— Нали такъв, който би могъл да ги пази зиме и лете?

— Как не такъв? Мисля, че ти говориш за жилищата — рече той.

— Да — рекох аз. — При това за военни, а не търговски.

416a — Но по какво едните се отличават от другите според тебе?

— Ще се опитам да ти обясня — казах аз. — Най-ужасно и най-грозно от всичко е, когато пастирите отхранват такива кучета и по такъв начин, че тези пазители на стадата било от необузданост, било от глад или пък от някакъв друг зъл нрав се опитват да причиняват зло на стадата и вместо на кучета се уподобяват на вълци.

416b — Ужасно е — рече той, — как не е ужасно това?

— Нали трябва по всякакъв начин да се бди нашите защитници да не постъпват по същия начин с гражданите; понеже те са по-силни от гражданите, да не се превърнат от благосклонни защитници в жестоки господари.

— Трябва да се бди — рече той.

— Нали те ще имат най-голяма предвидливост тогава, когато в същност са добре възпитани?

— Но те са такива — рече той.

— Драги Главконе — рекох, — това не трябва да 416c се твърди. Казаното преди малко от нас е вярно, а именно, че те трябва да получат правилно възпитание, което ще им послужи някога, за да бъдат възможно най-кротки помежду си и по отношение на тия, които ще бъдат пазени от тях.

— Справедливо е — рече той.

— Освен това възпитание, би казал някой умен човек, за стражите трябва да се приготвят жилища и всички други вещи по такъв начин, който не би пречил на стражите да бъдат те самите най-добри и да не ги подтиква към лоши дела по отношение на другите 416d граждани.

— И с право ще каже той това.

— Гледай сега — рекох аз — дали те трябва да живеят и да съществуват по следния начин, ако желаят да бъдат такива: никой от тях не трябва да има никаква придобита собственост освен тази, която изисква най-голямата нужда; на второ място никой от тях не трябва да има такова жилище и склад, в които да не може да влезе всеки, който пожелае. А необходимите вещи, от които се нуждаят разумните и мъжествени военни мъже, те да получават от другите граждани като награда за своята стражева служба, и то в такова количество, което нито ще им е в излишък за една година, нито пък ще им бъде 416e недостатъчно. Трябва да отиват на общата трапеза^[1], да живеят заедно с другите като по време на военен поход. Що се отнася пък до златото и до среброто, то на тях трябва да се каже, че те имат завинаги божествено злато от боговете в душите си и нямат никаква нужда от човешко. След като притежават онова божествено, не е редно да го смесват и оскверняват с притежаване на тленно злато, понеже нечестиви дела произлизат от парите за човеците, а получените от боговете са неопетнени. Единствено на стражите от 417a живеещите в държавата не е позволено да получават и да се докосват до злато и сребро^[2], нито да бъдат под един покрив с тях, нито да се украсяват със златни и сребърни предмети, нито да пият от златни и сребърни съдове. Само така биха спасявали себе си и биха спасили държавата. А когато придобият собствена земя, домове и пари, тогава те ще станат собственици и земеделци вместо стражи, а вместо защитници на останалите граждани ще бъдат вражески 417b настроени деспоти. През целия си живот ще мразят и ще бъдат мразени, ще интригантствуват и ще бъдат предмет на интриги, ще се страхуват много повече и от мнозина вътрешни врагове, отколкото от външни неприятели, сами себе си и останалите граждани ще насочват към прага на гибелта. Поради всички тия причини — рекох аз — да кажем ли, че трябва така да снабдим стражите с жилище и всичко друго и ще установим ли със закон това или не?

— Без съмнение — рече Главкон.