Платон
Държавата (24)

Общността на жените и децата

I. Такава държава и такава държавна уредба^[1], а така 449a също и такъв човек аз наричам добри и правилни, а другите са лоши и пълни с грешки, понеже и държавното управление е неправилно, и душевното състояние на отделните граждани е нередно. Порочността на държавния строй съществува в четири форми.^[2]

— Кои са тия четири форми? — попита той.

Когато вече се готвех да говоря за тях как 449b преминават едни в други според мене, тогава Полемарх, който седеше недалеч от Адимант, протегна ръка и хвана плаща му горе до рамото и го притегли към себе си, после започна да говори шепнешком, като се беше навел към него. Ние не чухме нищо от това освен думите: „Ще го оставим ли, рече, или какво да правим?“

— Съвсем не — извика високо Адимант.

— Какво е това, което вие не ще оставите?

— Тебе — рече той.

449c — Но какво е в същност? — попитах аз.

— Според нас — рече — ти си мислиш да изоставиш и да пропуснеш цял дял, и то не най-малкия от изследването ни, без да го разгледаш. И се надяваш, че ние лесно ще забравим твоя лек намек: „За всекиго е ясно, че що се отнася до жените и децата, важи правилото: нещата на приятелите са общи.“^[3]

— Нима това не е вярно, Адиманте? — казах аз.

— Да — рече той. Но това, което е вярно, се нуждае от изследване, както и останалите неща, 449d например какъв е начинът на общност, понеже са възможни много начини. Затова не премълчавай този, който имаш пред вид. Ние вече отдавна очакваме, като си мислим, че ти ще споменеш нещо за раждането на децата, как да става създаването на деца, как ще възпитават новородените и за цялата тая общност на жените и децата, за която говориш; ние смятаме, че е важно и съдбоносно за държавата дали този въпрос е правилно или неправилно решен. Сега, 450a когато ти се захващаш за друга форма на държавна уредба, без да си изследвал достатъчно тоя въпрос, ние решихме това, което и ти вече чу, т.е. че не трябва да те оставим да преминеш на друг въпрос, преди да изследваш всичко това така, както вече изследва другите въпроси.

— Приемете и мене — рече Главкон — като съучастник на това ваше решение.

— Без съмнение — намеси се и Тразимах — смятай, Сократе, че това се одобрява от всички нас.

II. Какво сте направили, рекох аз, че здраво сте ме хванали. Вие повдигате толкова важния въпрос за държавната уредба като че ли пак отначало. Аз пък, когато вече бях изследвал това, зарадвах се и бях доволен, щом някой се съгласи да приеме тия неща, както те бяха казани тогава. Като ме подканвате сега 450b към разискване на тоя въпрос, вие не знаете какъв голям брой от разсъждения повдигате. Тъй като аз ги бях предвидил, тогава отминах тоя въпрос, за да не ни създаде голяма мъка.

— Но какво — продума Тразимах, — ти да не мислиш, че тези са дошли тука да плавят злато,^[4] а не да слушат разсъждения?

— Добре — отвърнах, — но да има мярка.

— Сократе — рече Главкон, — целият живот е мярка за слушане на такива думи от страна на тия, които имат ум, но за нас ти нямай грижа, а сам 450c никак да не се затрудняваш за това, за което ние те питаме, като го изследваш според твоето убеждение: Каква е общността на децата и жените у стражите, за възпитанието на децата, докато са малки във времето от раждането до училищна възраст, когато то изглежда най-трудно. Опитай се да ни кажеш по какъв начин трябва да става това.

— Не е лесно, любезни, да се изследва това — рекох аз, — защото тук има много повече невероятни неща, отколкото в това, което по-рано изследвахме. Човек не би повярвал, че се говорят възможни неща, 450d не ще повярва също, че наистина би било най-добре, ако това се осъществи напълно. Поради тази причина аз се колебаех да се докосна до тия неща, за да не изглежда разискването ни само като едно хубаво пожелание, драги приятелю.

— Не се колебай никак — рече той, — понеже ще те слушат хора, които не са глупави, не са недоверчиви и не са недоброжелателни.

— Но, мили човече, не говориш ли ти — рекох — всичко това с желание да ми вдъхнеш смелост?

— Разбира се — отвърна той.

— Така — рекох — ти постъпваш съвсем наопаки. Ако аз наистина съм уверен в това, което говоря, 450e вдъхването на смелост е на място, понеже знаещият истината може със сигурност и смело да говори за най-важни и приятни неща с умни и приятни люде; но както за този, който не знае и все пак се опитва да говори, както постъпвам и аз, има опасност и вероятност и за мене не само да предизвикам смях (това би било присъщо и на децата), но и да се отклоня от истината и не само аз самият да падна, но и да повлека със себе си приятелите в грешки за 451a неща, при които най-малко е позволено да се греши. Ето защо, Главконе, аз коленопреклонно се моля на Адрастея^[5] за това, което възнамерявам да говоря. Вярвам, че по-малък грях има неволният убиец на някого, отколкото измамник спрямо хубавото и доброто, справедливото и законното. На такава опасност аз бих се подхвърлил по-лесно сред врагове, отколкото сред приятелите си, така че ти ми вдъхваш смелост.

Главкон пък се засмя и рече:

451b — Ако, Сократе, чрез твоите разсъждения претърпим някаква беда, ще те оправдаем като при убийство и оставаш чист и без да си ни мамил. Говори смело.

— Наистина — рекох — от убийството ме оправдава и законът, а естествено, щом това е така, то и от измамата ще бъде освободен.

— Хайде говори за това — рече той.

— Но сега трябва от самото начало да започна да говоря, продължих аз, за тия неща, за които тогава може би трябваше да 451c говоря, когато се следваше. Но и сегашното говорене може би има своето оправдание в този си вид, понеже, след като е вече напълно завършено разискването за мъжете, да бъдат завършени и разсъжденията за жените, още повече, че ти това искаш.