Платон
Държавата (57)

Определение на диалектиката

— Не наричаш ли ти онзи човек диалектик, който има доказателства за същността на всяка вещ? А този, който не притежава това, доколкото не може да обясни смисъла за себе си и за другите, няма ли да кажеш, че той няма способност да мисли за това?

— Как не бих казал — рече той.

— Не е ли същото и по отношение на доброто? Който не е в състояние да определи с доказателства 534c идеята за доброто, като я отдели от всичко друго, и който като по време на сражение не минава през всички препятствия, като се стреми не по пътя на мнението да проникне в същността на всичко със здрав разум, няма ли да твърдиш, че той не знае нито доброто само по себе си, нито пък някакво друго добро, но се залавя като че за някакъв призрак чрез мнение, а не чрез знание; като прекарва сегашния си живот сякаш в някакъв сън и спане, а преди да се събуди тук, стига в подземното царство и заспива вече напълно?

534d — Кълна се в Зевса — рече той, — ще кажа, че всичко това е точно така.

— Своите деца^[1], които учиш и обучаваш на родния език, докато не ги обучиш добре, няма да позволиш, както аз мисля, още неуки подобно на линии^[2] да станат управници и господари на най-важните дела в държавата?

— Разбира се, няма — рече той.

— Няма ли да постановиш със закон те да получават такова възпитание, чрез което ще станат най-опитни да задават въпроси и да отговарят?

534e — Заедно с тебе ще постановя това със закон — рече той.

— Не ти ли се струва — продължих аз, — че диалектиката стои у нас като венец над всички науки и с право почти никоя друга наука не може да стои по-горе от нея, понеже тя е най-съвършена от всички науки?