Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Трите съставни части на демокрацията
564d — Нека в нашето разискване да разделим на три части държавата с демократическата уредба, както си е в същност. Ето в тая държава поради своеволие се появяват търтеи не по-малко, отколкото в държава, с олигархическа уредба.
— Така е.
— Но те са много по-люти тук, отколкото при олигархията.
— Как?
— При олигархическата държавна уредба те не се ползуват с чест, но стоят далече от управлението и остават неупражнени и безсилни, а пък в демократическата държава с малки изключения за тях е определено председателството; тяхната най-силна част 564e говори и действува, а другата се навърта около трибуната, шуми и не позволява някой да говори друго нещо, така че всичко се управлява в такава държава само от тия търтеи — изключенията са малко.
— Разбира се — рече той.
— Но от народа винаги се отделя и една друга част от следния вид.
— Каква?
— Най-скромните от всички търговци обикновено са и най-богати.
— Изглежда.
— Следователно, мисля, за търтеите има повече мед и той по-лесно се изважда.
— Как ли би могъл някой да извади мед от тия, които имат малко?
— Смятам, че затова такива богати се наричат хранилище за търтеи.
— Почти така — рече той.
565a XVI. Третата част е народът, т.е. хора, които са земеделци, не се занимават с политика и не притежават много имот. Но те са многобройни и са най-силни в държавата с демократическа уредба, когато са обединени.
— Така е — рече той. — Обаче народът рядко желае да прави това, ако не е вкусил от меда.
— Нима не го опитва винаги — продължих аз, — когато водачите на народа, след като отнемат имота от собствениците и го разпределят между народа, та и сами да могат да си присвоят повече.
565b — Така и получават своята част — рече той.
— А тия от тях, които биват ограбвани, са принудени да се защищават, мисля, според възможностите с думи и с дела пред народа.
— Защо не?
— Други пък ги обвиняват, че кроят заговор срещу народа и желаят да станат олигархи, макар и сами да не желаят държавен преврат.
— Какво още?
— В края на краищата, когато вече разберат, че народът не по своя воля, а поради незнание и измама 565c от страна на клеветниците се приготвя да ги онеправдае, те волю-неволю стават в същност олигархи, и то не доброволно, но и към това зло ги подтиква оня търтей, който ги жили.
— Съвсем вярно.
— Тогава произлизат взаимни доноси, съдебни следствия и борби.
— Разбира се.
— Нали винаги в такива случаи обикновено народът издига един за свой водач, грижи се за него и го прави властен?
— Обикновено нещо е това.
565d — Явно е следователно, че винаги когато се появява тиранин, той не израства от нищо друго, а от поставен начело корен.[1]