Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Трите съставни части на демокрацията

564d — Нека в нашето разискване да разделим на три части държавата с демократическата уредба, както си е в същност. Ето в тая държава поради своеволие се появяват търтеи не по-малко, отколкото в държава, с олигархическа уредба.

— Така е.

— Но те са много по-люти тук, отколкото при олигархията.

— Как?

— При олигархическата държавна уредба те не се ползуват с чест, но стоят далече от управлението и остават неупражнени и безсилни, а пък в демократическата държава с малки изключения за тях е определено председателството; тяхната най-силна част 564e говори и действува, а другата се навърта около трибуната, шуми и не позволява някой да говори друго нещо, така че всичко се управлява в такава държава само от тия търтеи — изключенията са малко.

— Разбира се — рече той.

— Но от народа винаги се отделя и една друга част от следния вид.

— Каква?

— Най-скромните от всички търговци обикновено са и най-богати.

— Изглежда.

— Следователно, мисля, за търтеите има повече мед и той по-лесно се изважда.

— Как ли би могъл някой да извади мед от тия, които имат малко?

— Смятам, че затова такива богати се наричат хранилище за търтеи.

— Почти така — рече той.

565a XVI. Третата част е народът, т.е. хора, които са земеделци, не се занимават с политика и не притежават много имот. Но те са многобройни и са най-силни в държавата с демократическа уредба, когато са обединени.

— Така е — рече той. — Обаче народът рядко желае да прави това, ако не е вкусил от меда.

— Нима не го опитва винаги — продължих аз, — когато водачите на народа, след като отнемат имота от собствениците и го разпределят между народа, та и сами да могат да си присвоят повече.

565b — Така и получават своята част — рече той.

— А тия от тях, които биват ограбвани, са принудени да се защищават, мисля, според възможностите с думи и с дела пред народа.

— Защо не?

— Други пък ги обвиняват, че кроят заговор срещу народа и желаят да станат олигархи, макар и сами да не желаят държавен преврат.

— Какво още?

— В края на краищата, когато вече разберат, че народът не по своя воля, а поради незнание и измама 565c от страна на клеветниците се приготвя да ги онеправдае, те волю-неволю стават в същност олигархи, и то не доброволно, но и към това зло ги подтиква оня търтей, който ги жили.

— Съвсем вярно.

— Тогава произлизат взаимни доноси, съдебни следствия и борби.

— Разбира се.

— Нали винаги в такива случаи обикновено народът издига един за свой водач, грижи се за него и го прави властен?

— Обикновено нещо е това.

565d — Явно е следователно, че винаги когато се появява тиранин, той не израства от нищо друго, а от поставен начело корен.[1]

Бележки

[1] Тази мисъл се среща и у Аристотел, който твърди, че тираните обикновено произлизат от демагози, които са спечелвали по някакъв начин доверието на народа.