Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Жената в идеалната държава

III. За хората, които по рождение или по възпитание са такива, каквито ние ги изобразихме, според моето мнение няма никакво друго притежаване и използуване на децата и жените, освен да вървят по оня път, по който отначало тръгнахме. Ние се опитахме в нашето разискване да поставим мъжете за стражи като на стадо.

451d — Да.

— Нека следваме същия път и да дадем едно подобно произхождение и възпитание и на жените, като внимаваме дали те ще ни подхождат, или няма да ни подхождат.

— По какъв начин? — попита той.

— Ето как. Смятаме ли ние, че женските от стражевите кучета трябва да вършат това, което вършат и мъжките, като пазят, отиват на лов и вършат заедно с тях всичко останало? Или поради раждането и кърменето на малките кученца женските са немного силни и трябва да извършват вътрешна стража на къщата, а мъжките да вършат по-тежката работа и да имат пълна грижа за опазване на стадата?

451e — Всичко да вършат общо — рече той — освен това, че женските ще използуваме като по-слаби, а мъжките като по-силни.

— Възможно ли е — попитах аз — да се използува едно живо същество за една работа като друго, ако ти не си му дал същото и необходимото за тая дейност възпитание и образование?

— Не е възможно.

— Ако ние си служим с жените за същите работи, за които си служим с мъжете, то ние трябва да дадем същото възпитание и на жените.

— Да.

— Музиката и гимнастиката бяха определени за мъжете.

452a — Да.

— Следователно тия две изкуства, а така също и военното изкуство трябва да дадем и на жените, за да бъдат използувани и те, както мъжете.

— Според думите, които казваш, това изглежда така — рече той.

— Вероятно, продължих аз, много неща, които сега се говорят против обичая, биха изглеждали смешни, ако бъдат приложени на практика.

— Съвсем смешни — рече той.

— Но какво — попитах — ти виждаш най-смешно в тия неща? Очевидно това, че в палестрите ще се упражняват голи жени заедно с мъжете, и то не само 452b млади, но и вече възрастни, както в определените места за гимнастика се подвизават и старци, макар че имат вече бръчки и са неугледни.

— Заклевам се в Зевса — потвърди той, — това би било смешно особено при сегашните схващания.

— Нали — казах аз, — щом ние започнахме да говорим, то не трябва да се плашим от насмешките на присмехулниците независимо колко много и какви неща биха говорили за настъпилата промяна в гимнастиката и музиката, а така също и при употребата на 452c оръжия и язденето на коне?

— Вярно говориш — рече той.

— Но щом като започнахме да говорим, ние трябва да вървим против суровия обичай и да замолим тия насмешници да не се подиграват, а да станат сериозни и да си спомнят, че не е минало много време оттогава, когато елините смятаха за срамно и смешно да видят голи мъже, а сега все още така мислят и много от варварите. Когато първи критяните, а след тях и 452d спартанците[1] създадоха места за гимнастически упражнения, тогавашните присмехулници започнаха да осмиват всичко това. Или ти не мислиш така?

— Така мисля.

— Но, смятам, че твърде скоро се сторило за много по-добро на гимнастиците да бъдат разсъблечени, отколкото да покриват всички части на тялото си; и смешното за очите изчезнало пред това, което при обсъждането се оказало най-добро; и това доказва, че този е лекомислен, който приема смешното за 452e нещо различно от злото; и когато той възнамерява да подхвърли на смях нещо, ще търси по-скоро други обекти, отколкото безумното и лошото, като сериозно се насочва към някаква друга цел, а не към доброто.

— Без съмнение това е така — рече той.

IV. Следователно на първо място трябва да се съгласим дали това е възможно, или не е възможно и трябва да разрешим един спор независимо желае ли да 453a спори смешник или сериозен човек: дали човешката женска природа е в състояние да участвува във всички дела наравно с мъжката, или не може да участвува в нито едно или пък в едни неща може, а в други не може. Същото се отнася и за войната: на кой от двата пола тя е присъща? Нали този, който е поставил прекрасно начало на това изследване, ще може по 453b прекрасен начин да го завърши, както изглежда?

— Разбира се — отвърна той.

— Желаеш ли — рекох — ние вместо с други да спорим сами против себе си, за да не остане без защита мнението на всяка една от двете страни?

— Нищо не ни пречи — рече той.

— Нека говорим вместо тях. Ти, Сократе, и ти, Главконе, нямате нужда други да ви противоречат, тъй като сами в началото при създаването на тая държава, която уредихте, се съгласихте, че трябва всеки един човек да върши само онова, което му е присъщо.

— Мисля, че се съгласихме. Как да не се съгласихме?

— Нали е съвсем вярно, че жената по природа се различава твърде много от мъжа?

453c — Как да не се различава?

— Нали е редно и на всеки един от тях да се определи работа, която съответствува на тяхната природа?

— Защо да не е така?

— Нима няма да сгрешите и няма да си противоречите сами на себе си, като твърдите, че мъжете и жените трябва да вършат една и съща работа, щом имат съвсем противоположна природа? Ще имаш ли, чудни човече, нещо, с което да можеш да се защитиш против това?

— Не е лесно — рече — сега веднага да направя това. Но ще те моля и сега те умолявам да ни разясниш някакъв възможен за случая отговор.

453d — Ето това е, Главконе, и други много такива неща има, поради които аз, предвиждайки отрано, се страхувах и отлагах да докосна закона за придобиването на жените и децата и за възпитанието им.

— Заклевам се в Зевса — рече той, — не изглежда съвсем лесно.

— Положително не е лесно — продължих аз.

— Но работата стои така: Падне ли някой в малко езеро или посред обширното море, и в двата случая трябва да изплува.

— Без съмнение.

— Не е ли необходимо и ние да плуваме и да се опитаме да се спасим от това изследване с надежда някой делфин да ни вземе на гърба си[2] или да се яви за нас някакво друго неочаквано спасение?

453e — Изглежда — рече той.

— Хайде — рекох аз, — дано намерим някакъв изход. Ние вече се съгласихме, че различните природи трябва да имат различна работа и че природата на жената е различна от природата на мъжа. А сега говорим, че различните по природа трябва да вършат една и съща работа. Това ли е, в което вие ни обвинявате?

454a — Тъкмо в това.

— Колко е благородна — рекох аз, — Главконе, силата на изкуството за водене на спор.

— Защо?

— Затова — отвърнах аз, — че мнозина според моето мнение встъпват в спор против волята си, мислейки, че не спорят, а само водят разговор, понеже не могат да изследват предмета, за който разговарят, като го разделят на отделни видове. Като се хващат за думите, те търсят по този начин да водят помежду си спор, а не разговор.[3]

454b — Наистина тази страст съществува у мнозина, рече той. Но в настоящия момент тя не се ли насочва и към нас?

— Без съмнение — отвърнах аз. Ние против волята си се заловихме за спор.

— Как?

— Мисълта, че различната природа по отношение на друга природа не трябва да извършва дела едни и същи с нейните, ние твърде мъжествено и страстно изследвахме само названията с имена, без да разгледаме с какво се определя видът на едната и на другата природа и въз основа на какво тогава определихме, че има различни занимания за различните природи и едни и същи занимания за еднаквите природи.

— Не разглеждахме това — рече той.

454c — Ето защо — казах — имаме право да си зададем сами на себе си въпроса, дали е една и съща природата на плешивите хора и на тези, които имат коса, или те имат противоположни природи. И след като се съгласим, че природата им е противоположна, тогава, ако плешивите правят обуща, ще забраним ли това на тия, които имат коса, или ако правят обуща хората с коса, ще забраним ли това на плешивите?

— Това би било смешно — рече той.

— От друга ли някоя страна е смешно — продължих аз — или поради това, че ние тогава не определихме напълно еднаквата и различната природа, а запазихме само тоя вид на различие и еднаквост, 454d който се отнася до самите дела? Например ние казвахме, че лекарят и човек с лекарски способности в душата си имат една и съща природа. Или ти не мислиш така?

— И аз мисля така.

— А лекарската и строителната способност нямат ли различни природи?

— Съвсем различна.

V. И тъй — продължих аз, — ако полът на мъжете и полът на жените се показва различен по отношение на изкуството или на друга някаква работа, то ние ще кажем, че трябва да се определят заниманията на всеки един от двата пола според способностите. А 454e доколкото разликата се явява поради това, че женският пол ражда, а мъжкият оплодява, то ще кажем, че това никак не се отнася до това, за което говорим, че жената се различава от мъжа, ала ще сметнем, че нашите стражи и техните жени трябва да вършат една и съща работа.

— И с право ще мислим — потвърди той.

— Нали след това ние ще накараме говорещия противното да ни обясни същото това, а именно, в кое 455a изкуство или в коя работа от тия, които се отнасят до държавната уредба, природата на жената и на мъжа не е една и съща, а е различна?

— С право ще го накараме.

— Тогава е възможно и някой друг да припомни, че ти преди малко говореше, че не е лесно веднага да отговаряш задоволително, но никак не е трудно това да стане, след като бъде разискван въпросът.

— Възможно е и да каже.

455b — Искаш ли да помолим този, който в това отношение ни противоречи, да ни последва, дали ние не бихме му доказали, че за жената няма никаква специална работа при управлението на държавата?

— Разбира се.

— Хайде сега отговаряй, ще му кажем: Нали ти казваше, че един по природа е годен за някаква работа, а друг пак по природа е негоден за същата, понеже първият лесно учи, а вторият мъчно учи същото? Един за кратко време научава и е твърде изобретателен в това, което е научил, а друг след продължително учене и голямо усърдие не запомва това, което е 455c учил. Телесното състояние достатъчно подпомага възможността на единия за запомняне, а на другия пък пречи. Това ли е, или пък има нещо друго, по което ти определи един за способен за нещо, а друг за неспособен?

— Никой няма да каже нещо друго — рече той.

— Знаеш ли ти някое от човешките занимания, при което полът на мъжете във всичко това превъзхожда пола на жените? Или да се впуснем в подробности да говорим за тъкачеството, за приготвянето на 455d сладкиши и на готвене на ястия, при които дейности полът на жените струва нещо и би било твърде смешно, ако и в това отношение бъде надминат?

— Ти говориш самата истина — рече той, — понеже, така да се каже, във всичко един пол е по-силен от другия пол. Много жени в много дейности са по-добри от много мъже. Но изобщо е така, както ти казваш.

— И така, драги, не съществува занимание, определено от управниците за жената, понеже тя е жена, нито пък за мъжа, понеже той е мъж. Но природните качества еднакво са разпределени и в двата вида живи същества и по природа жената е пригодна да участвува във всички занимания, също така и мъжът е пригоден за всички занимания. Жената обаче във всичко е по-слаба от мъжа.

455e — Разбира се.

— Но при това положение няма ли всичко да възлагаме на мъжете, а на жените нищо?

— Как може?

— В същност е така, мисля, че ние можем да наречем една жена способна за лекарка, друга пък непригодна, една способна за музика, а друга неспособна по природа.

— Защо не?

456a — В тоя дух една е пригодна за гимнастика и за военното изкуство, а друга е невойнствена и необичаща гимнастиката.

— И аз така мисля.

— Нали една може да обича мъдростта, а друга пък да я мрази? Една е гневлива, а друга пък никак не се поддава на гняв?

— И това е така.

— Следователно една жена е годна за военна служба, а друга не е годна. Но нима ние не определихме същите тия природни качества и за мъжете, които ще бъдат защитници?

— Именно такива.

— Следователно по отношение на военната служба за държавата природата на жената и на мъжа е една и съща освен това, че жената е по-слаба, а мъжът е по-силен.

456b — Очевидно.

VI. Трябва да бъдат избирани такива жени за подобни мъже, за да живеят заедно и заедно да пазят, понеже са годни за такава работа и по природа са сродни с мъжете.

— Именно така.

— Нали и едни и същи дела трябва да се определят за едни и същи лица по природа?

— Едни и същи.

— Така ние, като направихме кръг, стигнахме до прежното си твърдение и се съгласяваме, че не е против природата да предоставим на жените на стражите да се занимават с музика и гимнастика.

— Съвсем вярно.

456c — Следователно ние не сме установили нещо невъзможно и само като благочестиво пожелание, когато създадохме закон в съгласие с природата. Но изглежда, че е по-скоро против природата това, което става в наше време въпреки него.

— Изглежда.

— Но не беше ли наша задача да говорим дали нашето мнение е възможно и най-добро?

— Беше.

— И се прие, че е възможно?

— Да.

— И според това трябва да се съгласим, че то е и най-добро?

— Очевидно.

— Що се отнася до това, дали една жена може да стане годна за военна служба, друг ли начин на образование ще е необходим за жените, който да е 456d различен от начините при мъжете, особено когато имат една и съща природа?

— Не друг начин.

— На какво мнение си ти по тоя въпрос?

— По кой въпрос?

— Не си ли представяш ти, че един мъж е по-добър, а друг е по-лош, или всички смяташ за еднакви?

— В никой случай не смятам всички за еднакви.

— А в държавата, която ние основахме, кои мъже смяташ, че са представени от нас като най-добри — защитниците ли, след като са преминали обучението, което показахме, или пък обущарите, които са изучили обущарското изкуство?

— Питаш ме за смешни неща — рече той.

— Разбирам — рекох. Но дали стражите ни са най-добрите от другите граждани?

456e — Разбира се.

— Нали и жените стражи ще бъдат най-добрите между жените?

— И това е така — рече той.

— Но има ли нещо по-добро за държавата, освен да има за стражи възможно най-добри жени и мъже?

— Няма.

— А съгласно нашето изследване такива ще ги направят музиката и гимнастиката.

— Как иначе?

— Следователно за държавата ние определихме не само възможния, но и най-добрия закон.

457a — Така.

— Нека бъде разрешено на жените на стражите да се разсъбличат, стига само вместо с дрехи да се обличат с добродетел, нека вземат участие във войни и в други военни дела в полза на държавата и да не вършат нищо друго. Но от тия занимания трябва да се възлагат на жените по-леките в сравнение с тия, които се възлагат на мъжете, тъй като са по-слаби по 457b природа. А онзи мъж, който се присмива на голите жени, които се отдават на гимнастика за постигане на по-доброто, със своята насмешка жъне незрял плод на мъдрост[4]; той не знае, както изглежда, нито над какво се смее, нито какво прави. Съвсем правилно се казва и ще се казва, че полезното е хубаво, а вредното е грозно.

— В това няма никакво съмнение.

VII. Защо да не кажем, че в този единствен пункт като от вълна се спасяваме при разясняването на 457c закона за жените, така че няма да потънем всецяло, когато постановяваме, че стражите мъже и стражите жени трябва във всичко дружно да се занимават, но че нашето слово е вярно на себе си, понеже говори за възможното и за полезното?

— Наистина ти немалка вълна избягваш, рече той.

— Но ето ти ще кажеш, че тя не е голяма, щом като ще видиш следващото след това, рекох аз.

— Говори, за да видя — отвърна той.

— След този закон и след другите по-раншни идва следващият закон, както аз мисля.

457d — Кой?

Бележки

[1] Жителите на остров Крит и спартанците се славели в древността със сурови закони. Те първи обърнали внимание на физическото възпитание на своите младежи. Гимнастическите упражнения вършели съвсем голи, а лидийците смятали „за голям срам, ако някой мъж бъде видян гол“ (Херодот, „История“, 1, 10). Тукидид подчертава в своята „История“ (I, 6, 5), че спартанците обилно намазвали телата си с маслиново масло и първи се упражнявали в гимнастически занимания съвсем голи.

[2] В древността смятали, че делфинът отива на помощ на ония, които се давят. Известна е легендата за Арион, който се хвърлил в морето по заповед на разбойници, но бил спасен от делфин. Плиний Стари пък разказва един случай, когато делфин спасил давещо се дете. Когато детето починало, то и делфинът умрял от жал по него („Естествена история“, IX, 8, 7).

[3] Платон различава спор при говоренето от разсъждението по някой въпрос.

[4] Цитираният стих е от Пиндар. Има мнение, че авторът има пред вид комедията на Аристофан „Жените в народното събрание“, в която се осмиват социални теории от онова време. Не е обаче установено никакво влияние между Платоновата „Държава“ и комедията на Аристофан.