Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Тимокрация
III. Хайде да се опитаме да разгледаме — продължих аз — по какъв начин от аристокрация може да се 545d появи тимокрация. Нали е ясно, че всяка държавна уредба се променя от самите управници, щом възникнат сред тях несъгласия? А когато те са единодушни, колкото и да е малка държавата, нали не е възможно да се появи бунт?
— Така е — рече той.
— Но по какъв начин, Главконе — попитах аз, — нашата държава би се разбунтувала и за какво помощниците и управниците ще се опълчат едни срещу 545e други и против самите себе си? Или ти искаш подобно на Омир ние да се помолим на музите[1] да ни кажат как за пръв път се е появило несъгласие между хората и да смятаме, че те ще започнат да ни отговарят с високопарни думи, както е прието в трагедиите, и да ни говорят сериозно, а в същност това ще бъде от тяхна страна само една шега и ще се подиграват с нас като с невръстни деца?
546a — Какво в същност те ще ни кажат?
— Ето какво ще ни кажат[2]: „Трудно е една държава, създадена по такъв начин, да се разклати. Но понеже всичко създадено в края на краищата подлежи на унищожаване, то и тази така устроена държава не ще остане да съществува вечно, но ще бъде разрушена. Нейното разрушение ще стане по следния начин. Земните растения и земните животни са плодоносни и неплодоносни както духом, така също и телом, щом като кръговото въртене извършва определен кръг — за тия с кратък живот по-малък кръг, 546b а за тия с по-дълъг живот, обратно — по-голям. Макар и да са мъдри тези, които вие възпитавахте за управници на държавата, те няма да бъдат по-способни от другите хора, та чрез разсъждения, основани върху разума, да определят най-подходящо време за многодетството и безплодието на вашия род. Това няма да им се удаде и те ще почнат да раждат деца в неподходящо време. За раждането на божествено потомство има определен кръгов оборот, който обхваща определено число[3], а за раждането на човешкото потомство има число, при което на първо място стои подигането в степен на квадрат и куб и 546c което съдържа три промеждутъка и четири предела за уподобяване и неуподобяване, за нарастване и намаляване, като прави всички неща съизмерими и изразими. От тия числа четири трети, съединени с пет и след три увеличения създават две хармонически съединения — едното е равностранно, т.е. взето толкова пъти в стотна част, а другото има същата дължина, но е продълговато. С други думи, числото сто е от наричаните по диаметрите на петицата, намалени с единица, но неизразими с две; сто е от кубовете на 546d тройката. Цялото това число е геометрическо и то има решително значение за по-добрите и по-лошите раждания[4]. Ако нашите страни не знаят тия числа те ще свързват невестите с младоженците в неблагоприятно за оплождане време и следователно ще се раждат неталантливи и нещастни деца. От това поколение управниците ще изберат най-добрите, но понеже са измежду недостойни, щом получат властта на бащите си и станат стражи, ще започнат да не ни обръщат внимание и по-малко, отколкото трябва, ще се грижат за музиката, а след това и за гимнастиката. Поради това у нас младежите ще бъдат необразовани. От тия младежи ще бъдат поставяни стражи, които 546e няма да са достатъчно годни да изследват ония четири Хезиодови и ваши поколения: златното, сребърното, 547a медното и желязното[5]. Когато желязо се смеси със сребро и когато се смеси мед със злато, настават несходство и нехармоничност. А там, където се появяват те, винаги предизвикват война и вражда. Трябва да кажем, че от такова поколение произлиза раздорът, където и да се появи.“
— И вярно ще кажем, че музите са прави — рече той.
— Не може и да бъде иначе — продължих аз, — щом съществуват музи.
547b — Но какво говорят музите след това? — попита той.
— Когато настанал бунтът — продължих аз, — двете поколения — желязното и медното, повлекли хората към обогатяване и към придобиване на земя, къщи, злато и сребро. От своя страна пък златното и сребърното поколение, тъй като не са бедни, а са богати по природа, повели душите към добродетели и към древното състояние. Понеже хората вършели 547c насилия и се противопоставяли едни на други, най-сетне се съгласили да обърнат в своя собственост определената им земя и къщи. А тия, които по-рано били пазени от тях като свободни, приятели и възпитатели, превърнали в роби, които да им работят нивите и да им слугуват в къщи, а те самите започнали да се грижат за войната и за тяхната охрана.
— Струва ми се — рече той, — че тази промяна идва поради това състояние.[6]
— Нали такова управление — продължих аз — ще бъде нещо средно между аристокрация и олигархия?
— Разбира се.
547d IV. Промяната е станала така, но как ще се устрои държавата след настъпилата промяна в управлението? Нали е очевидно, че новата държавна уредба ще подражава, от една страна, на предхождащата я, а, от друга страна, на олигархията, понеже се намира по средата на двете? Но тя ще има и нещо свое собствено.
— Така е — рече той.
— Няма ли новата държавна уредба да почита управниците, да държи далече воините от земеделските занимания, от занаятите и от всички други занимания, които носят печалба? Нали ще почне да урежда обществени столове и да се грижи за гимнастиката и воденето на война, като с всичко това ще подражава на предхождащата държавна уредба?
— Да.
— Но тя ще се уплаши да постави на ръководните места мъдреците, понеже все още няма да притежава такива безизкуствени и строги мъже, но със смесен характер, и ще бъде благосклонна към мъже по-буйни и по-невъздържани, пригодни по природа 548a повече за война, отколкото за мир; и затова ще зачита измамите и хитростите и цялото си време ще прекарва във война. Нали нейната собствена особеност тя ще изгради от много такива особености, присъщи на други уредби?
— Да.
— Пристрастените към парите — продължих аз — нали ще бъдат такива, каквито са същите при олигархията? Те ще започнат алчно да почитат на тъмно своето злато и сребро, понеже притежават каси и домашни съкровищници, в които ги скриват; 548b ограждат със стени своите домове, сякаш изграждат свои гнезда, в които в разкош пилеят голяма част от богатствата си с жени и с други лица, с които си желаят.
— Съвсем вярно — рече той.
— Те обаче пестят своите пари, понеже ги зачитат и са ги придобили по таен начин, но прахосват чуждите за своите страсти. Като се отдават тайно на удоволствия, те се стараят да отбягват закона, както се крият деца от своя баща, когато са възпитавани не чрез убеждаване, а чрез насилие, без да обръщат 548c внимание на това, което е присъщо на истинската муза, т.е. на словото и на философията, и смятат гимнастиката за по-ценна от музиката.
— В същност ти говориш — рече той — за държавна уредба, която е смесена от зло и добро.
— Смесена е — потвърдих аз. — Обаче при нея най-очевидно е едно единствено нещо — стремежът към честолюбие и славолюбие поради господствуването на изпълнен с дързост управник.
— Разбира се — рече той.
— Нали тая държавна уредба е такава по своя произход и качества? Впрочем — продължих аз, — 548d като нарисувахме нейния образ с думи, ние нямахме за цел всичко точно да определим, понеже за нас е достатъчно от това описание да можем да видим най-справедливия и най-несправедливия човек. Би било твърде мъчна и твърде продължителна работа да описваме подробно всички видове държавни уредби и всички техни особености, без нищо да пропуснем.