Платон
Държавата (37)

Повторно за истинските управници на държавата

— Впрочем този човек говори самата истина, като казва, че най-скромните във философията са безполезни за множеството. Накарай го обаче да потърси причината за тая безполезност в тия, които не искат да се ползуват от скромните, а не в самите 489c тях. Както е съвсем естествено капитанът на кораб да не моли моряците да му се подчиняват, нито е прието мъдрите да отиват в домовете на богатите^[1] и този, който с известно преувеличение е говорил това, той се е излъгал. Общоизвестна истина е, че болният, било богат или беден, по необходимост отива в къщата на лекаря; също и всеки, който се нуждае от управляване, отива в дома на този, който е способен да управлява, а пък управникът, доколкото наистина той е полезен, не може да моли управляваните да се съгласят да бъдат управлявани от него. Следователно онзи мъж, който се учудваше, никак няма да сгреши, ако сегашните управляващи политици сравни с неотдавна споменатите от нас моряци, а пък тези, които те наричат безполезни люде и зяпачи по звездите^[2], да смята за истински познавачи на мореплавателното дело.

— Съвсем вярно — рече той.

— Поради тия причини и поради това състояние на нещата не е лесно най-доброто занимание да бъде одобрено от лица, които се занимават тъкмо с 489d противното. Но още по-голяма и по-опасна клевета за философията идва от тези, които сами твърдят, че се занимават с философия. За тях ти говориш, когато обвиняваш философията, твърдейки, че твърде много от тези, които се насочват към нея, са много порочни. А що се отнася до твърдението, че най-скромните са безполезни, аз съм съгласен, че ти говориш самата истина. Нали е така?

— Да.

V. Разгледахме ли ние сега причината за безполезността на скромните хора?

— Разбира се.

489e — Не желаеш ли след това да разгледаме причината за порочността на мнозина и ако можем, да се опитаме да посочим, че философията не е виновна за това?

— Да.

— Нека да слушаме и да отговаряме, като си припомним това, с което изследвахме природата, по 490a какъв начин човек да стане добър и честен. Ако помниш, негов водач трябва да бъде преди всичко истината, към която той е длъжен да се стреми всякак и всякъде, защото, ако е мошеник, не може да има нищо общо с истинската философия.

— Наистина така беше казано.

— Но нали в този единствен пункт се явява противоречие с това, което сега се мисли по същия въпрос?

— Разбира се — отвърна той.

— Нима ние няма достатъчно да защитим нашето схващане, че този, който по природа действително 491b обича науката, се стреми към съществуващото? Той не се спира на множество неща, които изглеждат само съществуващи, но върви напред, не се отчайва и не прекратява своята обич към науката, докато не докосне природата на всяко едно от съществуващите неща с тая част на душата си, с която подхожда те да бъдат докоснати. А това подобава на онова начало, което им е близко. След като човек се доближи до истински съществуващото и се смеси с него, той показва разум и истина, стига до познание, живее в истина, храни се и се освобождава от страдание, а по-рано това не е възможно.

— Съвсем е достатъчна тая защита при това положение — отвърна той.

490c — Но какво? Ще подхожда ли за такъв човек да обича лъжата или, напротив, ще я мрази с цялото си същество?

— Ще я ненавижда — рече той.

— А когато го ръководи истината, смятам, че никога не бихме казали, че я съпровожда верига от злини.

— Нима това е възможно?

— Здравият и справедлив начин на мислене я следва, а след него идва разсъдителността.

— Вярно — рече той.

— Защо трябва отново да започваме отначало да излагаме и друга редица качества на философската природа? Навярно ти си спомняш, че към тях принадлежат мъжеството, великодушието, способността за учене, добрата памет. След това ти ми възрази, че 490d всеки ще бъде заставен да се съгласи с това, което ние говорим, изостави започнатия разговор и се насочи към тези неща, за които говорим; всеки би казал, че вижда едни от тях безполезни, а повечето лоши във всяко отношение. Търсейки причината на тая поквара, ние дойдохме до сегашното разсъждение поради какво мнозина са лоши, а заради това пък отново се заловихме с природата на истинските философи и по необходимост я определихме.

— Това е така — отговори той.

490e VI. Сега — продължих аз — трябва да разгледаме покварата на тая природа, как тя у мнозина се е повредила, а у които малко нещо е останало, тях, макар и да не наричаме лоши, но ги наричаме безполезни. А след това природата на ония хора, които подражават 491a на философията и си присвояват нейната дейност, каквито са природите на душите, които се насочват към тая дейност недостойно и свръх силите си, грешат многократно, навред и сред всички хора са създали това мнение за философията, за което ти говориш.

— За каква поквара говориш? — попита той.

— Аз ще се опитам, доколкото това е по силите ми, да ти го обясня, отговорих. Всеки ще се съгласи 491b с вас, смятам, в това, че тази природа, която има всичко, което ние сега й приписахме, за да стане истински философска, рядко се ражда сред хората и не се среща често. Или ти не мислиш така?

— Точно така мисля.

— Докато човек с такава природна дарба се среща рядко, то виж колко често се срещат и колко големи са различните видове гибел.

— Кои именно?

— Най-чудно от всичко е да се слуша, че погубва душата и я отклонява от философията всяко едно от тия свойства, което ние хвалихме, а именно мъжеството, разсъдителността и всички други, които разгледахме.

— Това е невероятно дори за слушане само — 491c потвърди той.

— Освен това — продължих аз — нея я покваряват и я отклоняват от философията също и всички така наречени блага, като красота, богатство, сила на тялото, влиятелните роднински връзки в държавата и всичко, което ги наподобява. Впрочем ти вече имаш в общи черти всичко, което трябва да говоря.

— Разбирам — отвърна той, — но с удоволствие бих изслушал по-подробно това, което казваш.

— Хайде — рекох аз, — постарай се да разбереш правилно цялото, и ще ти стане съвсем ясно и не ще ти изглежда странно вече казаното по тоя въпрос.

491d — Какво ще заповядаш? — попита той.

— Всяко семе или зародиш било на растение или на животно знаем, рекох аз, че ако не намери храната, която му е необходима, нито удобното време или място, толкова повече губи своите свойства, колкото е по-силно, защото злото е по-противоположно на доброто, отколкото на недоброто.

— Може ли да не е така?

— Естествено е, мисля, че най-добрата природа при една съвсем несвойствена за нея храна повече страда, отколкото слабата природа.

— Естествено.

491e — Няма ли да кажем, Адиманте — продължих аз, — че и най-даровитите души при лошо възпитание стават особено лоши? Или ти смяташ, че големите неправди и съвършената порочност произхождат от лошата, а не от една силна природа, покварена от възпитанието, и че слабата природа никога не ще бъде причина за велики дела — било добри, било лоши?

— Не — рече той. — Аз съм съгласен с тебе.

— Ако предположим, че природата на философа 492a е получила съответно образование, както аз мисля, по необходимост тя ще преуспява и ще достигне до всякаква добродетел; ако пък, след като бъде посята и засадена, не се храни с подходяща храна, тя ще се насочва към противоположно състояние на добродетелта, ако случайно някой от боговете не й се притече на помощ. Или ти подобно на мнозина други мислиш, че някои младежи биват покварявани от софисти; покварителите обаче са някакви си частни софисти и за това заслужава ли да се говори? А смяташ ли, че тези, които така говорят, не са велики софисти и възпитават по съвършен начин млади и стари, мъже и жени и ги правят такива, каквито си 492b желаят?

— Кога? — попита той.

— Когато — отговорих аз — събраните мнозина заедно заседават в народните събрания или в съдилищата, или в театрите или във военните лагери, или в някакво друго общо многолюдно събрание порицават с голям шум едни от казаните или извършените неща, а други пък неща хвалят. При двата случая 492c невъздържано викат и ръкопляскат. При това скалите и самото място^[3], където се събират, отеквайки, удвояват шума както от порицанието, така също и от похвалата. Мислиш ли какво мъжество юношата ще добие в такова място, така да се каже? Или какво частно възпитание би трябвало да има той, та заливано от такива хули и похвали, да не се увлече по течението, където то го мъкне? Мислиш ли, че той няма да смята за хубави и лоши същите неща, които смятат и те, че няма да почне да върши това, което 492d правят те, и да стане такъв, каквито са те?