Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Раздяла на труда

XI. Държавата според мене — рекох — възниква, понеже всеки един от нас не може сам да задоволява себе си, а се нуждае от много неща. Или ти допускаш друго начало на създаването на държавата?

369c — Никакво друго начало — рече той.

— Следователно един човек приема друг било за една или друга изгода и щом се нуждаем от помощта на мнозина, то, след като съберем много участници и помощници в едно местожителство, на това съобщество сме дали името държава. Така ли е?

— Съвсем вярно.

— Но нали всеки човек влиза в общение с друг, като или получава нещо, или пък дава нещо, убеден, че това е по-добро за него?

— Така е.

— Хайде — рекох — да създадем мислено държава от самото начало, а нашата нужда ще създаде държавата.

— Защо не?

— Първата и най-голяма нужда е приготвянето 369d на храната, за да могат хората да съществуват и да живеят.

— Така е.

— Втората нужда е да се изградят жилища, третата е приготвянето на дрехи и други подобни.

— Това също е така.

— Виж сега — казах аз — по какъв начин държавата ще може да си осигури приготвянето на всичко това. Нали един ще бъде земеделец, друг строител, а трети тъкач? Няма ли да прибавим още обущар и още други, които да се грижат за тялото?

— Съвсем вярно.

— Изглежда, че за най-необходимото държавата ще се задоволи с четирима или петима такива хора.

369e — Вероятно.

— Но какво? Трябва ли всеки един от тях да приготвя своето производство за всички, например земеделецът сам ли да произвежда храна и да употребява четири пъти повече време и труд за произвеждане на хранителните продукти и да ги разделя с другите, или, без да се грижи за другите, да произвежда една четвърт от тия хранителни продукти само за себе си, като употребява за това една четвърт време, а останалите три четвърти да употребява, както следва: едната част да си построи жилище, другата за приготвяне на дрехи, а третата 370a за обувки, като се занимава с производства, които няма да разделя с другите, а да върши своя работа, и то само за себе си?

— Може би, Сократе, първото е по-полезно от второто — рече Адимант.

— Кълна се в името на Зевс — рекох аз, — това не е безсмислено. Както говориш ти, и аз сам разбирам, 370b че всеки се ражда, без да е подобен на всички други в началото, но се отличава по своята природа и всеки е определен за някоя работа. Или ти не мислиш така?

— Мисля така.

— Но какво? По-добре ли ще върши работата си един човек, ако упражнява много занаяти, или ако един човек упражнява само един занаят?

— Когато един упражнява само един занаят — отвърна той.

— Смятам за очевидно също, че няма да има никакъв резултат, щом някой пропусне удобния случай за някоя работа.

— Очевидно.

— Работата няма да изчаква удобно време за работника, мисля аз, а е необходимо работникът да следва отблизо работата, а не като че тя е странично занимание.

— Необходимо е.

370c — Поради това повечето работи се извършват по-добре и по-лесно, когато един човек извършва една работа, и то според природната си дарба и в удобно време, като изоставя всички други занимания.

— Съвсем вярно.

— Но, Адиманте, за извършването на това, за което ние говорихме, са необходими повече от четирима граждани. Явно е наистина, че земеделецът няма сам да си прави рало, ако иска то да е добро. 370d Същото важи и за мотиката, а и за другите земеделски сечива. Няма да си приготвят необходимите инструменти и материали и домостроителят, и тъкачът, и обущарят.

— Вярно.

— Дърводелците, ковачите и всички други занаятчии, появили се в нашата малка държава, я правят вече многолюдна.

— Наистина.

— В същност тя не би била твърде голяма, ако не 370e прибавим към нея занаятчиите, воловарите, овчарите и различните други пастири, та земеделците да имат волове за оране, домостроителите заедно със земеделците да разполагат с впрегатен добитък за превозване, а тъкачите и обущарите да имат вълна и кожа.

— Държавата — рече той, — която има всичко това, не би била малка.

— Но почти е невъзможно — рекох аз — да заселим нашата държава в такова място, където няма да има нужда от превозване.

— Невъзможно е.

— Ще има нужда и от други, които да превозват от други държави това, от което нашата ще има нужда.

— Ще бъдат необходими.

— Но ако някой служител пристигне някъде с празни ръце и не носи нищо, от което там се нуждаят, такъв служител ще се върне с празни ръце там, откъдето те получават необходимите предмети. Нали е 371a така?

— Струва ми се, че е така.

— Значи местните производства не трябва да са достатъчни само за хората на държавата, но да бъдат толкова много и такива, та да могат да задоволяват и ония, които се нуждаят от тях.

— Необходимо е наистина.

— Следователно на нас в държавата са необходими повече земеделци и други занаятчии.

— Повече.

— Също и повече служители за докарване и откарване на различни производства. А това са търговците. Така ли е?

— Да.

— Следователно ние се нуждаем и от търговци.

— Без съмнение.

— Ако пък търговията става по море, ще имаме 371b нужда и от много други люде, които са опитни в мореплаването.

— Да. От мнозина.

XII. Но какво? В самата държава по какъв начин ще си обменят гражданите ония предмети, които всеки един от тях произвежда? Нали ние затова създадохме държава, като установихме взаимно общуване.

— Очевидно — рече той, — че посредством продаване и купуване.

— Следователно ние ще имаме пазар и пари, които са средства за обмяна.

— Необходимо е.

371c — Но ако земеделецът или някой друг от занаятчиите откара на пазара това, което произвежда, и в това време не намери лица, които се нуждаят от неговата стока за обмяна, той ще остане ли бездеен да чака, като седне на площада до своята стока?

— Съвсем не — отговори той. — Има люде, които, щом забележат това, сами предлагат своята услуга. В добре уредените държави това са най-слабите физически и негодни за друга работа лица. Те са длъжни да стоят там и срещу пари да купуват това, което някои желаят да продадат, а след това пак 371d срещу пари да продадат същата стока на тия, които имат нужда да я купят.

— Тази нужда — рекох аз — поражда съществуването на търговското съсловие. Нали ние ще наречем търговци тия, които седят на пазара и се занимават с купуване и продаване, а пък тези, които пътуват по държавите, ще наречем посредници при търговията?

— Без съмнение.

371e — Но има, както аз мисля, и други слуги, които по своя ум не са твърде достойни за общуване, но притежават достатъчно телесна сила за извършване на трудни работи. Те продават използуването на своята телесна сила и тая цена наричат наем. Затова и те се наричат наемници според моето мнение. Вярно ли е това?

— Без съмнение.

— И така за попълване състава на държавата, както изглежда, са необходими и наемници.

— Изглежда.

— Но, Адиманте, нашата държава не нарасна ли вече до необходимата големина?

— Възможно е.

— А къде са в нея справедливостта и несправедливостта? Или в какво от това, което вече разгледахме, те се намират?

372a — Не зная, Сократе — рече той, — освен ако е в нуждата за общност в самите тия споменати неща.

— Възможно е — казах аз — и ти да говориш добре. Все пак ние трябва да изследваме това и да не се бавим.

Първо нека изследваме как ще живеят събраните по такъв начин хора. Нали няма да е по друг начин, освен като приготовляват хранителни припаси и вино, дрехи и обувки; и като строят домове, те през лятото ще работят до голяма степен необлечени и необути, а през зимата ще бъдат добре облечени и обути? А ще се хранят с ечемичен булгур и пшенично 372b брашно, като първия ще варят, а брашното ще пекат на хляб? Нали ще поставят тестените сладкиши и хляба върху тръстика или чисти листа и седнали на дъсчена скамейка, покрита с мирта и тис, ще се хранят заедно с децата си, ще пият вино, ще си поставят венци на главите[1] и ще възпяват боговете и, живеейки щастливо помежду си, ще раждат деца според материалните си възможности, като се 372c страхуват от бедност и война?

XIII. Тогава Главкон ме прекъсна и рече: Ти, изглежда, караш своите люде да се хранят без готвени ястия?

— Ти говориш самата истина — отвърнах, — защото аз забравих, че те ще имат и готвени ястия. Естествено е, че те ще имат сол, маслиново масло и сирене, ще си варят лук и зеленчуци, каквито се варят и сега по селата. Ще им дадем и някои лакомства, като смокини, грах и боб, а миртови плодове и букови желъди ще пекат на огън, като ще пият умерено и вино. Прекарвайки по този начин живота си в мир и здраве, както изглежда, те ще умират в дълбока 372d старост, като ще предават такъв начин на живот и на своите потомци.

— Но ако ти, Сократе — рече той, — би уреждал държава на свине, с какво друго би ги насищал освен със същата храна?

— А как би трябвало да постъпя, Главконе? — попитах аз.

— Както е прието — отвърна той. — За да не живеят в скърби, трябва да възлягат[2] на скамейки, мисля, да обядват на трапези, да употребяват месни 372e храни и лакомства, които и сега употребяват хората.

— Нека бъде така — отвърнах аз. — Разбирам, че ние разглеждаме, изглежда, не как само се създава една държава, но и държава, която живее разкошно. Може би това не е лошо? Разглеждайки именно една такава държава, възможно е да открием кога в държавите са се появили справедливостта и несправедливостта. Но според мене истинската държава 373a е тази, която ние разглеждахме като здрава държава. Но ако желаете, нека разгледаме и боледуващата от треска държава.[3] Нищо не ни пречи за това. Но, както изглежда, този начин на живот няма да задоволи някого. Ще са нужни и скамейки, и трапези, и други подобни прибори, храни, помади, благовония, наложници, печени питки и различни други подобни неща. Затова трябва да се смятат за необходими не само споменатите по-рано от нас вещи, като къщи, дрехи и обувки, но трябва да се поставят в движение и картини, и различни пъстри неща, и злато, и слонова кост, и всичко друго, подобно на тях. Така ли?

373b — Да, каза той.

— Но не трябва ли ние да увеличим нашата държава, защото първата наша здрава държава няма да е достатъчна, но трябва да се напълни с излишни и множество лица, които не са необходими за държавите, като например всевъзможни ловци[4] и мимици, от които едни подражават външния вид и цветовете, а други музиката; също и поети и техните изпълнители рапсоди, актьори, танцьори, предприемачи, майстори на различни предмети, други занаятчии за изработване на женски украшения. Ще имаме 373c нужда и от повече служители. Няма ли да бъдат необходими според тебе и педагози, кърмачки, възпитатели, камериерки, бръснари, сладкари и готвачи? Ние ще имаме нужда дори от свинари. В нашата първа държава нямаше никакви такива люде, понеже не бяха нужни, а в сегашната и от това има потребност. Ще са необходими и много други животни за тия, които ще ги ядат. Нали е така?

373d — Така е.

— Като живеем по този начин, нали ние ще имаме повече нужда от лекари, отколкото по-рано?

— От повече.

XIV. И земята, която тогава беше достатъчна да изхрани тогавашните жители, ще стане малка. Или как да се изразим?

— Така — рече той.

— Следователно ще трябва да отнемем от страната на съседите си, за да имаме достатъчно земя за пасбища и за оран; а пък съседите трябва да отнемат от нашата земя, ако те са се отдали на спечелване на неизчислимо богатство и са преминали границата на необходимото?

373e — Това е неизбежно, Сократе — отвърна той.

— И след това, Главконе, ние ще воюваме или какво?

— Ще воюваме — отвърна той.

— Сега — продължих аз — ние нека нищо не говорим дали войната носи зло или добро, но само това, че вече открихме произхода на войната, т.е. това, от което предимно произлиза за държавите общественото и частното зло.

— Така е.

— Следователно, приятелю, трябва нашата държава да стане по-голяма, и то не с нещо малко, а с 374a цяла армия, която, тръгвайки на поход, ще се сражава с нападащите врагове за целия имот и за тия неща, за които сега говорихме.

— Но как? Нима ние сами не сме в състояние да направим това?

— Не сме — отвърнах аз, — ако само ти и ние добре сме се уговорили върху това, заради което уреждаме държавата. Ако си спомняш, ние се съгласихме, че не е възможно един човек да се занимава успешно с много занаяти.

— Истина — рече той.

— Но какво? — продължих аз. — Нима воденето на война не ти изглежда особен занаят?

— Изглежда ми — рече той.

— Нима кожарският занаят заслужава повече грижи от военния?

374b — По никакъв начин.

— Но ето ние не пречим на кожаря, нито на земеделеца, нито на тъкача, нито на строителя да изпълняват своята работа; но трябва да се извършва добре работата и на кожаря, и на всички други занаятчии, на които сме поръчали едно нещо, за което всеки по природа е годен и което през живота си 374c добре извършва, като изоставя всички други занимания, без да пропуска удобното време, за да извърши своята работа добре. Нима за военното дело не е твърде важно да бъде извършвано добре, или пък то е толкова лесно, та да може да стане войник всеки земеделец, кожар или който и да било друг занаятчия? А дори и успешното играене на дама или със зарове не е възможно за никого, ако той не се е занимавал с него от детство, но само между другото. 374d Нима е достатъчно човек да вземе щит или някое друго бойно оръжие и оръдие и тутакси да стане опитен воин с тежко въоръжение или годен за всяко друго сражение по време на война, а пък никой от другите инструменти, взет в ръце от човек, не може да направи никого нито занаятчия, нито атлет и няма да бъде полезен на този, който не е получил необходимите знания за всеки занаят, нито пък е положил достатъчно грижа за него.

— Инструментите са твърде важно нещо — рече той.

Бележки

[1] Древните хора поставяли венци на главите си при тържествени случаи: при жертвоприношения, при гощавки и пр.

[2] Древните хора са се хранили, като заемали полулегнало положение на дясната си страна и се хранили с лявата. Затова сядането на трапеза за хранене се предава с глагол, който значи „възлягам, лягам на едната си страна“.

[3] Под здрава държава авторът разбира държава, в която хората живеят природосъобразно и не боледуват, като достигат до дълбока старост, а боледуваща държава е тази, в която хората живеят разкошно и поради своя неприродосъобразен живот са подложени на много страдания.

[4] Под ловци се разбират на първо място ловците на диви зверове и птици, а след това и всички ония, които се стремят не към истинното и прекрасното само по себе си, а към техните подобия. Трети смятат, че Платон има пред вид хората, които са отдадени на прекомерни удоволствия. Най-сетне има тълкуване, че под ловци може да се разбират и войниците, които се явяват като ловци по отношение на враговете на държавата. Най-правдоподобно е тълкуването, че в случая се говори конкретно за ловци на животни и птици.