Платон
Държавата (61)

543a I. Добре. Ние, Главконе, се съгласихме, че в добре уредената държава жените са общи, общи са и децата, а и цялото тяхно възпитание, както са общи заниманията им по време на война и мир. А пък царете им са мъже, превъзходни в областта на философията и във военното дело.

— Съгласихме се — рече той.

543b — Уговорихме се и в това, че след като управниците бъдат определени, те ще поведат войниците и ще ги настанят да живеят в къщи, които вече описахме, понеже никой от тях няма нищо собствено, а къщите са общи за всички. Освен за тия къщи ти си спомняш, че ние се съгласихме каква собственост трябва да имат те.

— Спомням си — рече той. Ние решихме, че никой нищо не трябва да притежава от тия имоти, които сега другите имат, но като опитни във война и като стражи да получават от другите 543c възнаграждение за своята служба като пазачи във вид на храна за годината, а пък те самите да се грижат за цялата държава.

— Правилно говориш — потвърдих аз, — но тъй като вече свършихме с това, нека си припомним откъде сега се отклонихме, за да вървим по същия път.

543d — Това не е мъчно — рече той. Почти както сега, след като разсъждаваше за държавата, ти подчертано заяви, че смяташ именно такава държава за добра, а така също и подобния на нея човек, макар че ти, както изглеждаше, можеше да говориш за още по-добра държава и за още по-добър човек^[1]. Щом пък тази държава е правилна, то ти наричаше другите погрешни.