Платон
Държавата (78)

За трите вида удоволствия

VII. Нека бъде така — рекох аз. — Това пък да бъде първото наше доказателство. А второто трябва да бъде следното, ако се приема.

— Кое е то?

— Щом подобно на държавата — продължих аз, — която е разделена на три вида, така също и душата на всеки човек е трояка, то разумът според мене ще приеме второто доказателство.

— Кое е то?

— То е следното: щом душата се състои от три части, то и удоволствията ми се струват толкова, т.е. всяка душевна част си има собствено удоволствие. Също така и желанията, и властите са трояки.

— Как разбираш това? — попита той.

— Едната страна е тая, чрез която човек учи, 580e другата е, чрез която се гневи, а третата част е тази, която поради нейната разновидност не можахме с едно, свойствено за нея име, да я наречем, но я наименувахме с това, което тя има като най-важно и най-силно у себе си. Ние я нарекохме алчна поради силата на желанията за храна, питие, любовни наслади и всички други подобни на тях, а така също и поради сребролюбието, понеже тия желания се 581a задоволяват особено много чрез пари.

— Това е правилно — рече той.

— И тъй, ако ние бихме казали, че желанието за нещо такова е стремеж за печалба, то ние бихме намерили съществена опора в нашето разискване, за да си разясним нещо, когато говорим за тая страна на душата: и нали правилно бихме я нарекли, ако я назовем сребролюбива и користолюбива?

— Струва ми се — рече той.

— Но какво? Не казвахме ли ние, че гневливата част на душата всецяло и винаги се стреми към власт, 581b победа и слава?

— Разбира се.

— Следователно правилно ще бъде, ако я наречем победолюбива и честолюбива.

— Съвсем правилно.

— Известно е на всекиго, че тая част, чрез която учим, всецяло и винаги е насочена към познаване на истината, където и да е тя, а за пари и слава най-малко от всичко се грижи.

— Естествено.

581c — Ако ние я наречем любознателна и обичаща мъдростта, нали бихме я нарекли съобразно нейното качество?

— Как не бихме?

— Но нали в душите на едни властвува една природа, а в душите на други пък властвува друга — където коя попадне?

— Така е — рече той.

— Нали поради това ние твърдим, че има и три вида хора: обичащи мъдростта, честолюбиви и користолюбиви?

— Естествено.

— Нали има и три вида удоволствия, всяко от които съответствува на един от споменатите човеци?

— Разбира се.

— Знаеш ли ти — попитах аз, — че ако пожелаеш да попиташ поред всеки един от тия три вида хора кой 581d от тия три вида живот е най-приятен, то всеки един ще похвали най-много своя собствен живот. Нали користолюбивият ще твърди, че удоволствието от честта и знанието нищо не струва в сравнение с удоволствието от печеленето, щом никое от тях не носи пари?

— Вярно — рече той.

581e — А какво да кажем за честолюбивия? Нали той смята удоволствието от парите, продължих аз, за грубо и удоволствието от ученето за вятърничава работа и бръщолевене, щом знанието не носи чест?

— Така е — рече той.

— А пък обичащият мъдростта (философът) — продължих аз — нали според нас ще намери другите удоволствия за чужди на истинското удоволствие, т.е. в сравнение с удоволствието да се знае истината каква е и в сравнение с постоянния стремеж да я изучава? Няма ли той да нарече тия удоволствия действително необходими, понеже ги предизвиква само необходимостта?

— Това трябва добре да се знае — рече той.

VIII. Следователно, когато удоволствията^[1] и 582a самият живот на всеки един от видовете човеци са предмет на недоумение не по отношение на това, кой живее по-почтено и по-позорно, нито по-лошо и по-добре, но по отношение на самото по-приятно и по-безгрижно, как бихме узнали — попитах аз — кой от тях говори най-вярно?

— Съвсем нямам какво да кажа по тоя въпрос — рече той.

— Обмисли и следното: на какво трябва да се основава това, което предстои да бъде признато за вярно? Нали на опит, разум и доказателства? Или някой би имал по-добро средство от тях?

— Как е възможно да има друго средство? — рече той.

— Сега внимавай: кой от тия три вида човеци е най-опитен във всички удоволствия, за които говорихме? Дали користолюбивият ти изглежда по-опитен да узнае самата истина, каква е тя по отношение на удоволствието, произхождащо от знанието, или 582b философът по отношение на удоволствието, което произхожда от печеленето на пари?

— Има голяма разлика — рече той. — Необходимо е философът да вкуси от едното и от другото удоволствие още от детство, а користолюбивият, колкото и да е способен да знае съществуващото, никак не е необходимо да вкусва от удоволствието от знанието и да узнае колко то е приятно; а дори и да пожелае, това не е лесно за него.

— Следователно философът — продумах аз — стои много по-горе от користолюбивия по отношение на двата вида удоволствия.

— Разбира се.

582c — Какво да кажем за честолюбивия? Философът по-неопитен ли е в удоволствието, което произхожда от честта, отколкото честолюбивият в удоволствието, което произхожда от знанието?

— Ако всеки успява в това, към което се стреми, то чест получават всички — рече той. — С чест се удостояват от мнозина и богатият, и мъжественият, и мъдрият. Следователно всички изпитват удоволствие, което произхожда от честта, но да се вкуси удоволствие от съзерцаването на съществуващото не е възможно за друг човек, а само за философа.

582d — Следователно философът — казах аз — е най-добър съдник между хората поради своята опитност.

— Разбира се.

— При това той единствен ще бъде опитен разумно.

— Как иначе?

— А и средството, чрез което се прави преценка, принадлежи не на користолюбивия и честолюбивия, а на философа.

— Кое средство?

— Ние казахме, че преценката трябва да става чрез доказателства. Нали?

— Да.

— Именно доказателствата са негово средство.

— Защо не?

582e — Ако това, което трябва да бъде преценявано, най-добре се преценява чрез богатство и печалба, тогава тия неща, които хвали и укорява користолюбивият, трябва да бъдат самата истина.

— Разбира се.

— Ако пък трябва да се дава преценка за чест, победа и мъжество, нали ще бъдат най-истинни тия неща, които казват честолюбивият и обичащият борбата?

— Ясно е.

— А когато трябва да се дава преценка за опитност, разсъдителност и доказателства?

— Необходимо е — рече той — тогава да е самата, истина това, което одобряват философът и ученият.

583a — Следователно от съществуващите три вида удоволствия най-приятното принадлежи на оная част на душата, чрез която учим. И този от нас, у когото тая част господствува, нали неговият живот е най-приятен?

— Как няма да бъде най-приятен — рече той. — Мислещият човек хвали своя живот, понеже сам си е господар на похвалата.

— Но кой живот и кое удоволствие той ще постави на второ място? — попитах аз.

— Очевидно удоволствието на военния и на честолюбивия, защото то е по-близко до удоволствието на философа, отколкото до удоволствието на печелещия пари.

— Както изглежда, последно ще бъде удоволствието на користолюбивия.