Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (8)

8.

Изура все още не бе осъзнала, че вече не целуваше Титос, ами голото рамо на Пелопония. След потриването на пръстена в ризата му и изказването на магическите думи, него просто го нямаше физически вече в „бурето“.

Пелопония усети някаква празнота, но целувката по рамото й, тя бе взела за целувка на любимия й. Опипа с ръка главата и с удивление установи, че това е глава, с дълга коса и в никакъв случай не бе тази на Титос. Отблъсна Изура и изкрещя:

— Къде си любими? Какво прави тази жена на моето рамо?

Изура пък опипа момичето и тя също се отдръпна от нея.

— Какво става тук? Къде е Титос?

— Я не викайте така! — сопнато се намеси Джакомо. — След малко сме на светло и ще видим кой къде е.

Вратата на „бурето“ се отвори и стичащата се вода окъпа излизащите от нея пътници. Джакомо излезе последен и след като не видя Титос да излиза, с невярващ поглед извика:

— Хайде, сине, къде си? Излизай.

Но вътре в „бурето“ нямаше никой. Абсолютно никой. Той поиска да запалят факла, за да огледа вътрешността. Влезе пак. Няколко минути му бяха необходими, за да прегледа щателно всички ъгълчета. Разбира се, без успех. Титос просто бе изчезнал.

— Къде ми е пръстена, Джако? — истерично извика Изура, след като не го видя на пръста си и припадна в ръцете на близко до нея намиращ се пират.