Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (52)

52.

След като Бери излезе от претъпкания с бледи същества асансьор, то той се запъти към току-що спрялата метална совалка в подземния град на бледниците.

Бери бе потънал в спомените за прекараните три дни тук, в лечебния център. Възстановяването бе протекло добре. Краката му изцяло се бяха изтъкали с наноматерията. Чувстваше се като прероден.

Той бе посрещнат от Картникос, неговия наставник.

— Хайде Бери, че закъсняваме. Излитаме нагоре след няколко минути — с видимо напрежение изговори бледоликия и добави, ловейки го за ръка: — Побързай, моля те!

— Спокойно, Карт, ще я хванем. Я виж колко бърз съм станал — и докато изказа тези думи, то Бери се намери на площадката, носейки наставника си на ръце.

— Браво, ти наистина си добър! — изненада се малко Картникос. — Вече и в твоя свят ти ще бъдеш най-добрият, сигурен съм.

— Разбира се, а сега сбогом, приятелю мой! — почти се разплака Бери, прекрачвайки прага на совалката.

Пътуването бе дълго, защото технологията да минаваш през земните пластове все още бе в зачатъка си.

„Какво ли прави Теодора в този момент?“ — запита се той и продължи да мисли: — „Дали ме е забравила и вече ме е отписала от света? Но тя не знае, че всичко това е в името на експеримента. Аз трябваше да направя този експеримент, МакЕвън трябваше да ме прати в «Ада», иначе бях загубен и аз, и света. Сега нямаше да бъда самоуверения, бликащ от сила и енергия мъж, пък макар и «бледник» по природа“.

Совалката бе транспортна машина, изобретена от великия ум на Лукас. Всъщност, тя не бе машина в буквалния смисъл на думата. Това бяха мисли, обгърнати от енергията на индивидите, поставени в нея и с тази неимоверна сила, совалката се придвижваше между пластовете на майката Земя.

Пристигнаха в Амстердам.

Той знаеше, че Теодора ще слезе от самолета и отиде веднага на летището. Чакаше я с нетърпение.

След като той бе изчезнал, преди три месеца, то тя бе заминала за Гърция и се бе установила там за постоянно. Разбира се, след няколкото имейла през последните дни, разменени от нея и него, то тя бе променила начаса намеренията си и бе резервирала самолетен билет за Амстердам.

Той я посрещна и отидоха в кафето на последния етаж на летището „Схипхол“.

След като закусиха, Бери я заведе на мястото, което преди много пъти посещаваха, а именно пейката, от която се виждаха как излитат самолетите.

Той й поднесе пръстена, изработен преди хиляди години от великия майстор Титос.

Клекна на колене и направи предложение за женитба. Тогава се случи нещо забележително.

Пръстенът засия и огря цялото летище, като пилотите, които излитаха в този момент, бяха заслепени от любовта на божествения пръстен и даже самите самолети спряха. Застинаха на място!

Бери поиска също и прошка за престоя му в „Ада“.

Какво се бе случило там, в „Ада“, той все още не можеше да си спомни.

А МакЕвън чакаше. Чакаше тези негови спомени, за да знае къде се намира „Ада“ и как да победи „Злото“. А даже и не подозираха, че то, „Злото“, бе толкова близко до тях!?