Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (26)

26.

Бледникът погледна към изгряващото слънце. Кожата му бе променила напълно цвета си със сребърен. Това означаваше, че изсъхването й започва и че вените могат да останат без опора. Още няколко минутки на слънцето и можеше да се прости с живота си завинаги. За известно време можеше да си почине тук до стената на замъка, защото сянката бе доста дебела. Но не за дълго.

Чу лая на кучетата. Адреналин се вля в главата и сърцето му. Погледна нагоре към стената на замъка на Дънкън и видя леко отворен прозорец, с дървени кепенци. Кучетата се появиха и го заобиколиха, настръхнали и готови да го умъртвят. Тогава МакЕвън се покатери, с бързината на светкавица, нагоре по каменната стена към прозореца. Отвори го и се намери пак в залата, с все още танцуващите двойки. Спусна се незабелязано по пердето от коприна и се насочи към подземието. Влезе в предпоследната стая, която бе определена за персонал и зачака.

Глория бе една от чистачките в замъка и също бе начинаещ бледник. Това бе нейната стая. След време се чуха наближаващи стъпки и МакЕвън настръхна: „Дали бе Глория? Ами ако бе Дънкън?“ За всеки случай бледникът се покатери по стената и почти достигна тавана. Видя ниша над вратата и процеп до нея. Трябваше поне да скрие пръстена. Напрегна всички сили и прекърши пръста, на който бе поставен. Идеше му да извика от болка, но с неимоверни усилия успя само да изреве със затворена уста. Овърза пръстена, заедно с пръста, в любимата му кърпичка във вързоп и го мушна в процепа. Надяваше се Глория да го вземе след това и да му го предаде. МакЕвън се строполи на пода и изпадна в безсъзнание.

Вратата се отвори и наистина бе Глория. Красива жена, с дълги черни плитки. Тя бе уморена от поднасянето на напитки на гостите и то без прекъсване цялата нощ. Дънкън я бе взел на служба, само защото тя желаеше да работи само през нощта и да спи през деня в подземието. Подозираше, че тя е бледник, но това не го засягаше много, защото момичето работеше много добре и то през нощта. А баловете, които той организираше бяха доста често и то предимно през нощите.

Глория влезе и се тръшна на леглото почти умряла за сън. Инстинктивно усети, че има някой в стаята. Надигна се и видя МакЕвън да лежи в безсъзнание на пода. Видя кръвта, течаща все още от ръката му. Взе кърпа и стегна силно ръката. Кръвта поспря. Успя да го завлече под леглото си и го остави там. Затрупа го с няколко кожи. Глория не можеше да издържа повече и заспа на минутата.