Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (36)

36.

Те тръгнаха нагоре по каменната улица към замъка. Подминаха стария център и поеха по улицата с повечето банки, наречена неслучайно „Банкстрийт“. Имаше много туристи и всички носеха в ръце или по кашмирено шалче, или друг вид сувенир. Когато наближиха площадче с някакъв паметник, Бери намали ход. Взе в ръка пръстена, който бе в джоба на панталона му и незабелязано от Теодора го хвърли пред краката си. Пръстенът се плъзна по обувката му, но Бери с ловко движение на крака леко го подритна напред. Тогава той каза на Теодора:

— Виж, скъпа, виж какво има пред теб.

Наведе се, взе пръстена и й го подаде.

— Пръстен и то златен!? Май по-хубав подарък за теб няма да има! — ентусиазирано каза той.

Слънцето бе в най-високата си точка и тогава пръстенът блесна с такава сила, че почти заслепи жената. Теодора го пое, постави го на пръста си и каза:

— Това е най-големият ми подарък. Такова нещо не се случва всеки ден — и продължи: — И така ми пасва, все едно че винаги е бил мой.

Щастие обля русокосата Теодора. Чувстваше се на седмото небе. Погледът й обаче се промени. Лудостта бликаше вече с пълна сила от него. Бери все още не забелязваше това. Мислеше си, че е постигнал изненадата с подаръка успешно. Но на каква цена? Тепърва щеше да разбере.

Продължиха нагоре към замъка.