Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (32)

32.

Всичко това, „видението“ в самолета и в стаята, тези катерения като паяк, тази бързина, когато избяга от свирепите кучета, бе за него нещо, което не можеше да се нарече, че е нормално. Това бе ужасно ненормално. Затова и се страхуваше от истината, да не би наистина в джоба му да е пръстенът от „видението“ и легендата за МакЕвън да е вярна.

Беше вече доста късно през нощта, тъмно и никъде нямаше осветен път. В далечината, обаче се виждаха светлините на града. Отправи се през шубраците като следваше тази посока. Така вървя около километър в тъмнината, като все още не се осмеляваше да опипа това, което имаше в джоба си. Подозираше какво е, но и се страхуваше да се конфронтира с истината… Или бе просто кърпичка, забравена от строител, набутана там, още когато се бе строял замъка на Клери Дънкън.

Докато разсъждаваше върху тези нелепи мистериозни неща, Бери не усети кога се намери на път, водещ към краен квартал на Единбург. Навлезе в квартала и бързо откри автобусна спирка, намираща се на добре осветено място.

Нямаше никой. Видя, че има нощен автобус след около половин час. Седна на пейката и зачака. Все още ръмеше и цялото му яке бе нагизнато във вода.

Пръстенът!?

Бери се престраши и бръкна уверено в джоба си, опипа кърпичката. Там имаше нещо, което бе наистина твърдо, дори като че ли имаше две неща. Извади кърпичката-вързоп от джоба си. На светлината веднага блесна златото, което се показваше в края на почти кафявата, мръсна кърпичка.

Сърцето на Бери се разтуптя, адреналинът навлезе пак в главата му. Само злато можеше да блести така. Отвърза краищата на вързопчето и наистина там се намираше златен пръстен. Но какво бе другото парче в кърпичката?

Бери постави пръстена пак в джоба си. Щеше да го разглежда след това. Сега оставаше да види какво представлява другото нещо, което бе твърдо.

„Дали бе друг пръстен?“ — помисли си Бери. — „Или просто кост от пръст…?“.

Да, наистина, нещото бе пръстът на МакЕвън, само че във вид на изсъхнала кост.

Бери едва не повърна, но се въздържа, прибра костицата пак в джоба си. Към спирката идваше млада двойка. След малко се появи и автобусът.