Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (44)

44.

Часът бе осем, когато камбаната на близката църква, наречена „Остеркерк“, заби и отмести стрелките на часовника на позицията осем.

Клас се сепна от двата удара на камбаната и погледна към екрана. Легналата в „ковчега“ лейди Ашли помръдваше леко с миглите си и това издаваше, че тя е още жива.

Стажантът се наслаждаваше на картините, идващи от монитора и присъствието му на кораба на Греам го правеше горд.

— Вижте кой ще командва света! Моят инспиратор в живота! Не е ли прекрасен, не е ли убедителен във всеки си жест? — каза Клас, забивайки поглед в професор Сторх.

— Да. Да. Така да бъде — отвърна професорът, само и само да угоди на психичноболния си стажант.

Крис, програмистът, завързан с белезниците и повален на пода, поглеждаше от време на време навън и се надяваше да дойде някой, и да им помогне. Камбаната на църквата го обнадежди със своя звук, защото по това време се сменяха постовете на охраната в сградата и имаше възможност идващите служители да открият убийствата, извършени от Клас.

Самият Клас бе така улисан в гледането на излъчените образи от екрана, че не му и идваше на ум за евентуалното му разкриване, като убиец на двамата служители. Той бе просто забравил този факт и това личеше от държанието му.

— Вижте го Греам, каква осанка, какво прекрасно тяло! Как да не го обичаш! — стажантът се наслаждаваше, без да прикрива порива си към този мъж.

На екрана картината се промени. Лейди Ашли бе излязла на палубата и бе оставила Греам сам. Морето бе прекрасно, тюркоазено синьо и неимоверно прозрачно. Вълнението бе минимално, поради което яхтата изглеждаше почти като замръзнала на място. Парис се отправи към близък шезлонг и понечи да легне на него, когато й се чуха странни звуци, идващи от каютата на Греам. Тя стана и отиде до прозорчето. Надникна вътре и с удивление загледа, невярваща на очите си. На екрана се показаха кадрите от това, което тя виждаше.

Греам бе гол и впил устни в Клас. И двамата се любеха така страстно, че бяха забравили за останалия свят. Звуците бяха проницателно високи, че дори служителите се зачудиха какво ли става в каютата на Греам.

— Ето за това копнеех да видя още един път в моя живот, затова съм и тук, професоре — каза Клас въодушевено, обръщайки се към Сторх и продължи монолога си: — Затова и тези убийства, за които съжалявах, но сега вече не. Заслужаваха си, нали?

— Но да продължим сеанса, Клас — психиатърът искаше да отклони вниманието на лудия стажант, за да може да види какво се е случило на острова.

— Да, да видим какво се е получило от моята далновидност, ха, ха, ха! — изкиска се Клас, но продължи, говорейки като че ли само на себе си: — Този пръстен, който уж Греам купи на тази пачавра тук, не е нищо друго, освен едно мое творение.

— Как така? Тя ми каза под хипноза вече, че е видяла как антиквар й го е поставил на пръста — намеси се Сторх.

— Да, така е — потвърди Клас, но продължи с присвити, изкривени устни: — Но всичко аз бях нагласил.

— Не разбирам? Как можеш да сътвориш същия пръстен, Клас!? — направи се на учуден професорът, знаейки, че момчето не е с всичкия си.

— Отвори този шкаф, професоре! — нареди Клас, като повлече вързания с белезниците за него Сторх със себе си до заключен, дъбов шкаф.

— Заключен е — Сторх понечи да го отвори, но не успя.

— Ето го ключа в мен — извади някакъв ключ от джоба си Клас и го пъхна в ключалката.

Крис бе в непосредствена близост до шкафа и с невярващи очи видя как Сторх извади оттам уред от бяла пластмаса.

„Тридименционален принтер“ — сети се веднага програмистът и му стана ясно, че Клас е използвал това техническо чудо, за да сътвори копие на пръстена на Титос.

— Професоре, това какво е според вас? — задърпа го стажантът за веригите на белезниците.

— Ами, не знам. Ти си работил тук, не аз — заоправдава се Сторх.

— Принтер — провикна се Кристофър — и то тридименционален! Този ваш стажант е просто гениален.

— О, да? — Крис получи злокобен поглед от лудия младеж. — Ти все още си жив, копеле! Но това действително е принтер. С него сътворих материята. Душата е друго нещо. Великият Аз вдъхнах живот на този пръстен, посредством заклинанието на Вергилия.

— Вергилия, „Вещицата“ ли? — провикна се пак Крис. — Знам за нея. Наследница на Лукреция от легендата на остров Тасос и пирата Джакомо? Нали?

— Ти май много знаеш, копеле! — Клас насочи пистолета към него, но не стреля. След като се замисли за миг, той продължи: — Сега ви е ясно, професоре, за пръстена и за това как тази пачавра Ашли откачи, ха, ха, ха! Но да видим как той я изгори, нали?

— Да, да. Добре, да се върнем на пулта — Сторх просто искаше да отклони вниманието на Клас.

Върнаха се към „ковчега“, където лейди Ашли леко похъркваше. Образът на екрана бе замръзнал, понеже управляващият лост не бе покътван.

— Да се залавяме за работа! — Клас повлече професора със себе си, грабвайки лоста на съоръжението.

Екранът потрепна и образите се раздвижиха бързо, понеже лудият стажант грубо го задвижи и времето се задвижи с часове напред. Чернокосата Парис потрепна и понечи да извика насън, но от устата й излезе само един тъжен стон.

Намираха се с Греам в ателието на антикваря. Младата жена бе любопитна какво ще й подари той, за да може да заличи причиненото й страдание от него. Разбира се, той не знаеше, че бе видян от нея. След като тя бе свидетелка на това как той се люби с Клас, то тя запази разочарованието за себе си. Не искаше да му открива случката, за да може поне да се върне в Англия, пък там щеше да го разкара. Поне така си мислеше. Затова се съгласяваше на всичко и правеше, каквото той й кажеше и каквото той пожелаеше.

В този ден той пожела да й купи пръстена на Титос. Как се смееше тя вътрешно. Знаеше много за този пръстен, но това, че ще бъде дубликат, също го знаеше, защото познанията й по стари, антични предмети й бе почти хоби. Тя бе издънка от стар аристократичен род и бе запозната с историята на Англия и света много добре.

— Да го видим този пръстен, скъпи Греми — бе казала тя и се бяха отправили към антикваря-препродавач.

На екрана ясно се видя как съдържателят на антикварната къща ги посрещна, разбира се с привичните гръцки поклони и любезности. Греам му каза за желанието си. Старият продавач се замисли за момент, изгледа ги и двамата подозрително, каза им да изчакат и влезе в друга стая. Върна се след няколко минутки с кутия в ръка.

При излизането и затварянето на вратата, на екрана на монитора ясно се видя как човек, с бяло лице, затвори много внимателно вратата след него. След това остана в стаята, откъдето излезе антикварят.

— Спри, Клас, да видим кой е този зад вратата! — нареди Сторх, несъзнаващ, че той е този, който трябва да се подчинява.

— Ха, ха, ха! — изсмя се стажантът. — Та това съм аз, професоре.

И действително, след като той върна записа с образа, ясно се очерта лицето на Клас.

— Какво си правил там, по дяволите, Клас? — запита психиатърът.

— Как какво? — не издържа на забележката Клас и продължи с ликуващ поглед: — Просто смених и без това фалшификата-пръстен с моето творение и вдъхнатата от Вергилия душа в него.

— Ами как след това, в лабораторията е доказано, че този пръстен е на 1000 години? — заразпитва Сторх, като доуточни: — Поне така ми каза лейди Ашли, когато бе под хипноза.

— Вергилия, както вие я нарекохте „Вещицата“, може всичко. Тя състарява материята, когато си пожелае — изопна устна Клас и продължи с ехидна усмивка: — Да те запозная ли с нея? Може и теб да състари, професоре! Ха, ха, ха!

— Аз съм си достатъчно стар, но да продължим по-нататък? — Сторх наведе уплашен поглед надолу.

— Да, и на мен ми е ужасно интересно да видя как пръстенът е жарнал пачаврата. По това време бях в склада.

— Жарнал?

— Ами виж й пръста. Обгорял е доста, а? — Клас посочи белезите на ръката на Парис.

— Но нали първо въпросният пръстен е бил подложен на тест в лабораторията?

— Да, имаш право, затова ще видим — Клас подаде лоста на Сторх.

Професорът го пое и го насочи в посока на часовниковата стрелка. На екрана замръзналият образ пак се раздвижи и те видяха как чернокосата Ашли, с престорено удивление пое кутията. Отвори я и се загледа в съдържанието й. „Това не може да бъде?!“ — помисли си тя. — „Абсолютно същият е!“

— Греми, та това е моята мечта! Но все пак бих желала да бъде изследван първо в лабораторията на яхтата и после бихме го взели, нали скъпи? — каза тя и се овеси на рамото му, гледайки го престорено влюбено.

— Да, така е! — отвърна той и се обърна към антикваря. — Ще го вземем временно, като предплата ти давам десет хилядарки, след като установим, че е истинският, ще ти платя, колкото поискаш. Става ли?

— Ами да — с невярващи очи антикварят се съгласи веднага, мислейки си: — „Та то самият пръстен ми струваше само шест хиляди. Още отсега имам вече печалба!“

— След няколко часа ще се върнем — каза Греам, пишейки чек за десет хиляди.

— Няма ли дамата да го постави първо на ръката си? — попита свенливо антикварят.

— Не, разбира се, че няма да го сложи, преди да се уверя, че е истинският. Ако е измама, то си искам чека незабавно — заплаши го Греам.

— Не се тревожете, човече. Ако не е истинският, то аз пак бих го взела — зауспокоява го Парис и добави с усмивка: — Но на половин цена.

— Добре, така да бъде.

Излязоха и се отправиха към яхтата.

— Професоре, превъртете с лоста, нямам време да гледам как се разхождат! — нареди Клас и Сторх се подчини, защото пистолетът бе в ръката на лудия.

Намираха се в каютата на Греам. Изглежда пръстенът бе минал теста от лабораторията, поради което и двамата изглеждаха толкова доволни.

— Това е пръстенът на Титос! — каза Ашли с истинска радост в очите. — Не мога да повярвам. На хиляда години е, наистина! Самата аз видях как го изследваха, скъпи!

— Ами, тогава ще е твой, ако ти стане, разбира се! Крайно време е да го поставиш? — каза Греам, сияейки от радост, като в същото време си мислеше и за чудесния секс с Клас, новото му завоевание.

— Честно казано, Греам, не бих посмяла — заоправдава се Парис. — Да нося пръстена, носен от Пелопония?

— Хайде, хайде! — настоя милиардерът. Взе кутията, отвори я и извади златното изделие. — Подай си пръстчето, мила!

Парис поиска първо да седне на канапето, за да не припадне от радост, подаде пръста си и Греам нежно го постави.

Първоначално тя почувства леко замайване, после остра болка я сряза в пръста, като че хиляди игли я убодоха и раздраха плътта й. Огън и жарава бликна от мястото, където пръстенът бе поставен.

Тя извика от болка и ужас. Стана и не знаеше какво да прави. Да потопи ръката си във вода ли, да го махне ли? Уплахата бе неимоверна. Нещо в главата й, като че ли превъртя и тя загуби съзнание. Падна на пода и започна да говори несвързано, с изцъклени очи.

Греам и той се уплаши от станалото. Наведе се над нея и започна да дърпа пръстена от пръста й, но без особен успех.

След още няколко опита, то той видя как пръстенът започна постепенно да изчезва, стопявайки се в плътта на чернокосата. Това го хвърли в отчаяние е ужас.

„Що за пръстен бе това?“ — питаше се той, когато вратата на каютата му се отвори и Клас влезе, с неизбежната ехидна усмивка на лицето си.

— Аха, пръстенът е проработил — каза младежът и се залепи за Греам, като впи устни в неговите.

Милиардерът не се отдръпна, защото желаеше тези устни, но забележката на Клас го смути и той попита, след като отлепиха устни:

— Не те разбирам, приятелю? Ти ли си причината за всичко това?

— Ами кой друг? Аз не мога да те деля с другиго. Не мога! — Клас не бе на себе си. Гласът му прозвуча дори заплашително: — Или аз или тя!

— Но първо ми обясни, какво става и какво е проработило с този пръстен? Той вече го няма, дори на ръката й. Виж сам! — уплашено промълви Греам и посочи пръста на лейди Ашли. — Какво си направил?

— Тридименционален принтер, приятелю! Това е истината. Е, и малко магия от нашата Вергилия, разбира се. — Клас продължи със същия монотонен глас: — Не е ли гениално?

— Да, така да бъде, но какво ще правим с Парис?

— Ще я присвоим към сектата „Демонус“. Вече има достатъчна доза сатанинска материя, вкарана в тялото й, посредством пръстена. — Клас прокара пръсти през косата на своя любовник и заби пак устни в неговите.

Греам обичаше да се люби, както с жени, така и с мъже, но си падаше по принцип по млади момчета, като Клас. Не можеше да им устои. Плътта им го караше да губи контрол на себе си.

Така и сега се получи. Вместо високопоставената в обществото брюнетка от аристократичен произход, получи млада плът на душевноболен младеж.

Но той трябваше да има някого след смъртта на жена му, сестрата на Вергилия, „Вещицата“. Греам бе в период на разруха, след като злощастната случка с катастрофата на жена му се появи на бял свят и медията я раздуха още повече. Не искаше да си спомня за това, затова и предприе пътуване с Ашли до Тасос, заради пръстена. Но откъде да знаеше, че този младеж щеше да бъде толкова зловреден за аристократката.

— Да извикаме Джералд да я татуира, а? — извика Клас, отлепвайки устни от ирландеца.

Страстната целувка бе подействала на Греам, защото той бе под влиянието на младежа и се подчиняваше чинно на неговите желания.

— Да. Подай ми телефона!

След минути на екрана на монитора се видя как мъж с инструменти влезе в каютата на милиардера и започна да рисува странните и сложни татуировки по гърба на лейди Ашли.

Професор Сторх не вярваше на очите си какво вижда. Кристофър също бе потресен от видяното, но все още се надяваше, че смяната ще дойде и ще могат да им помогнат.

За щастие тези му мисли се сбъднаха и на вратата се появиха няколко охранители с пистолети в ръце.

Сторх също ги забеляза навреме и бутна с все сила Клас. Младежът изгуби равновесие и се удари на ръба на „ковчега“. Изгуби съзнание и полетя към пода, повличайки със себе и професора.

Охранителите се струпаха върху Клас и го вързаха, като междувременно отключиха белезниците на професора и Крис.

— След като дойде на себе си, заключете го в единичната килия! Този младеж е просто луд! — заповяда Сторх на охранителите. — Крис, ние да видим какво да правим с Парис? Горкото момиче! Как си е изпатило с тези психопати. Въпросът е дали ще можем да й помогнем?

— Ти си шефът тук, професоре! — каза Крис, изправяйки се и продължи с усмивка: — Моят шеф се казва Рим. Аз ти помогнах. Ще ти струва шест хиляди, нали? Шест часа в твоята клиника! Ще ги фактурирам.