Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
barrycussel (2020 г.)

Издание:

Автор: Бари Късел

Заглавие: Мистерията на изгубения пръстен

Издание: първо

Издател: Баридор

Град на издателя: Хага

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

ISBN: 9789463187565

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11607

История

  1. — Добавяне

41.

Преди да започне, като стажант при Сторх, синът на градоначалника на Амстердам, Клас Янсен, бе известно време извън обсега на своя строг баща. Бе избягал от вкъщи с двама негови приятели от университета и бяха тръгнали по света, с цел да го обиколят и натрупат опит. Разбира се, това бе само като параван за целите на Клас, които бяха много по-зловещи от това да обикаляш по южните континенти. Приятелите му бяха почитатели на сатанинските секти и членове на една от най-опасната в света „Демонус“. Учението за сатанизма и неговото приложение бе наизустено в главата на младежа до болка. Знаеше всяка строфа от сатанинската библия и бе убеден в съществуването на висша сила, противопоставяща се на хилядолетната библия за Христосовата вяра и всички останали подобни вярвания. Клас и приятелите му бяха участвали в редица сеанси и сбирки на себеподобните, вярващи в силата на мрака.

За зла участ на съдбата, обаче бащата на Клас, Йоп Янсен, бе почетен член и председател пък на друга секта или по-скоро братство, наречено „Братството на Шотландските бледници“, което нямаше нищо общо със сатанизма. В това братство членуваха почти всички високопоставени кметове и политици, заемащи високи държавни постове в Холандия, Шотландия и Норвегия. Разбира се, тази организация бе тайна, поради историята й и най-вече произхода на членовете, датиращ от векове. Особеното в произхода на братството бе, че всички членове имаха кръвта на „бледниците“ в една или друга степен на развитие. В днешно време, те можеха много умело да се прикриват в обществото, поради напредъка в технологиите. Дори някои, от така наречените „бледници“, не знаеха, че са такива. Симптомите бяха ясни за знаещите историята на тези народи. Тези пък, които ги имаха, но не бяха и чули за „бледници“, просто живееха, страхувайки се от това да се открият, за да не ги помислят за вампири или някакви подобни същества и да бъдат назидани от обществото за техните отклонения.

Компанията „Стоймат“ напоследък бе в непрекъснат контакт с такива хора и искаше да открие първоначалната причина за тези отклонения. Разбира се, отделът за сатанизма също бе в експериментална фаза и за него директорът на компанията, доктор Рим Янмат бе вложил доста капитал за изследванията.

На заседанията, членовете на братството наблягаха за опасността от тази фирма и разкритието им като тайна организация, но имаше и членове, които за пари бяха готови да се подложат на сеанси.

Един от тези членове бе Навил, който се бе съгласил на изследването. Кметът на Амстердам, Йоп бе приятел на Навил и го бе предупредил, че може да има и политически последствия от едно евентуално разкритие, но той не го бе послушал и на своя глава бе отишъл на сеанса. За много пари.

Йоп имаше доброто намерение да разкрие на Клас за братството и за това, че и той самият е „бледник“, но като че ли бе позакъснял. Момчето бе вече влязло в сатанинските среди и свойствата му на бледник му даваха убеждението, че той е част от мрака. Затова и изучи теологията на сатанизма, затова се и събра с такива приятели, затова и си направи татуировки с демони по целия гръб. Когато обаче си бе вкъщи, той винаги използваше дебел пласт пудра, за да скрие демоните от очите на баща си. След време излезе от къщи и пое пътя на околосветското си пътешествие, заедно със също незнаещите, че са „бледници“, приятели.

Заминаха за Лондон, където живееха на улицата и спяха под мостовете на големия град. Събраха се там с други сатанисти, контрабандисти, наркомани, сводници и проститутки.

Една вечер, на едно от събранията на сектата „Демонус“, най-после бе представен и шефът. Той не се появяваше лично никога. Вършеше черните дела от разстояние, но финансираше групата. Всички знаеха, че той е влиятелен бизнесмен и притежава огромни богатства, яхти, самолети, скъпи коли. Знаеха, че след като съпругата му бе починала, то той се бе отдал на сектата и нейното учение. Тази вечер той бе дошъл лично, без охрана, без придружители.

Клас много искаше да се запознае с него и се готвеше за тази среща с голямо нетърпение. Събиранията се състояха в една невзрачна стара сграда, която бе пред разпадане, изписана с графити и злокобни рисунки по стените.

Тази вечер всички присъстващи бяха образували огромен кръг и чакаха търпеливо оповестяването на главния сатанист.

Вратата се отвори и се появи мъж на средна възраст, с прошарена коса, но яко и силно атлетично тяло. Беше облечен в черен костюм и дълго кожено яке, стигащо до глезените му. Всички утихнаха.

— Братя, имам честта да ви представя, Греам! — извика вторият по величина в сектата мъж, облечен с пурпурно яке и с остригана глава.

Клас бе възхитен от чара на ирландския милиардер и твърдо бе решил да бъде негов последовател. Затова, след като мина официалната част и поотделно представяне на членовете на сектата на Греам, то Клас поиска да говори с него лично. Греам бе отзивчив и знаеше кого може да манипулира и как. Видя му се, че този младеж си заслужава да му бъде довереник „до гроб“. Това, че идваше от Холандия и бе син на кмета на Амстердам, още повече засили заинтересоваността му към младежа.

— Клас, утре заминавам на пътешествие с моята яхта на остров Тасос, в Гърция — каза му шепнешком Греам и го поведе към изхода на сградата, добавяйки доверително: — Искам да разгадая тайната на легендата за „мистериозния пръстен на Титос и Пелопония“. Ти чул ли си за тази легенда?

— Разбира се, че съм чул за нея! — каза му развълнувано Клас. — Баща ми я изучава всеки ден, защото си мисли, че е „бледник“.

— „Бледник“ ли? — наостри уши милиардерът и попита предпазливо: — А ти как мислиш?

— Аз не мисля, аз знам, че е. Напоследък храната му се състои предимно от кървави стекове и всичко, от което може да се извлече кръв. Бърз е като светкавица, ако трябва да играем баскетбол. Крие го, но не успява пред мен — захили се младежът.

— Слушай, Клас, искаш ли утре да си в моя екипаж на кораба? — Греам го прегърна през рамото. — Имам място като сервитьор?

— О, разбира се! Това ще бъде чест за мен.

— Тази вечер да си на пристанището. Ще те чакам.

Така Клас се добра до скъпата яхта и стана един от служителите на милиардера.