Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (13)

13.

Пещерите на острова бяха толкова много, че надали някой би могъл да ги обходи, за да намери леговището на Джакомо. С това не се наемаше дори Маркус, гарнизонният началник на войските в областта Кавала. Неговият колега, генерал Максимус, бе се опитвал безброй много пъти да намери най-голямата база на пиратството по това време в Егейско море, но винаги опираше до скали и подводни рифове, които пречеха за основно търсене.

Маркус се бе излегнал на верандата в дома си, говорейки с току-що пристигналия на проверка главнокомандващ на флота на империята. Тъкмо разговаряха за дъщерите си и се смееха, че не могат да им намерят подходящи съпрузи, когато войник на кон премина на галоп и спря пред вратата. Бързо слезе от коня и се отправи към верандата.

— Генерал Маркус, току-що идвам от Тасос и нося лоши вести. Фортът е разрушен и опустошен от пиратите на Джакомо — задъхано и припряно, почти викаше войникът.

— Генерал Максимус жив ли е? — запита загрижено Маркус, като продължи с въпрос: — Ти как се измъкна?

— Дълга история, генерале. Бях зашеметен от удар на Джакомо и след няколко часа дойдох на себе си. Взех лодката от селянин-рибар и се измъкнах незабелязан от пиратите, които са останали да охраняват форта. Джакомо е взел в плен генерал Максимус, както и дъщеря му, и още няколко десетки затворници. Всички офицери са избити — почти плачейки заразказва войникът.

Генералът стана и каза на адютанта си да свири тревога, след което даде заповед за свикване на събрание в офицерската зала.

След няколко часа десетина военни кораби, с издути платна, заплуваха към остров Тасос, за да си вземат пак форта обратно, иначе ги чакаше бесило. Императорът не си играеше, когато се допускаха грешки от страна на генералите му.

Вятърът бе попътен и нищо не можеше да ги спре. Искаха един път завинаги да свършат с този нагъл пират, но всеки път им се изплъзваше. Сега поне да убият тези, които бяха останали и които не спираха да се гаврят с жените във форта, но и със селянките, живеещи извън стените му.

— Виждам пушеците вече, генерале! — каза щурманът и добави: — След малко ще сме там.

— Пригответе всички бойци за тотално нахлуване, след слизането ни на брега! — заповяда генералът на офицерите си и самият той отиде в каютата да вземе шлема си.

Пиратите, останали във форта, забелязаха корабите и уплашено се изнизаха откъм вратата, водеща навътре в острова, с надежда да се скрият във вътрешността, при селяните. След това при удобен случай да се изкатерят по скалите и да се приберат в базата, в пещерите. Знаеха, че катеренето не бе от най-лесните, знаеха също и че рядко, и то само най-добрите катерачи, можеха да достигнат заветния залив с „бурето“.

За минути фортът бе взет обратно и слезлите войници тръгнаха да гонят бягащите пирати.

Генерал Маркус нареди на войската си да се възстанови реда. Трябваше убитите да се погребат, да се потушат тлеещите огньове в някои къщи.

Мъка се настани в сърцето на генерала. Той обичаше Максимус с цялото си сърце. Къде да го търси сега? Къде е тази прочута и невидима база на пиратите?