Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (24)

24.

Капитанът на Маркус бе в стаята за разпити. Искаше да знае от майката на Титос къде е синът й. Жената не бе на себе си и само повтаряше, че има сили, които не са чисти и че капитанът е обладан от тях.

Предният ден, след като войникът доловил звуците, идващи от гроба, се бе изпуснал при приятеля си и му бе разказал как чул словата на Титос. Капитанът научи веднага това откровение и го обсъди с офицерите и съвета на форта.

„Дяволът може само да се изгори, за да престане да съществува.“ — им бе казал духовникът, който присъстваше на срещата.

Веднага бе изпратена пак стражата, за да извадят телата и да ги прекарат тук във форта, и да ги изгорят за назидание.

Войниците се захванаха с работата, като след около час достигнаха дъното на гроба. От труповете нямаше и следа.

Пръстенът издрънка на няколко пъти в лопатите, но така и никой не го забеляза. Върнаха пясъка обратно в гроба, като по този начин и пръстенът бе пак заровен надълбоко на брега на морето.

Новината за изчезналите тела и пръстенът се разчу във форта и оттогава се превърна в легенда, легендата за златния пръстен и изчезването на телата на бледниците Титос, Пелопония и сина им, Лукас.