Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (2)

2.

По време на рождения ден Титос и Пелопония бяха танцували в захлас. Бащата на девойката бе забелязал танцуващата двойка и не бе убягнало от зоркото му око силната симпатия между двамата. Това не му харесваше, защото и другите знатни гости го забелязваха и започваха да си шушукат, като сочеха двойката и скрито се подсмиваха.

Тогава Пелопония бе казала на ухото на Титос:

— Виж ги как всички ни гледат завистливо, нали? — и се бе впуснала в още по-динамичен танц. След което бе обгърнала раменете на младежа и й се искаше да извика, с цяло гърло, на света: „Той е мой!“

Баща й бе решил да й каже да се държи по-сдържано с танцьора, но знаеше, че днес е рожденият й ден и че тя няма да бъде доволна от забележката му. Знаеше колко дъщеря му бе своенравна и имаше опасност дори да се получи нещо повече от свада помежду им.

Той бе обещал Пелопония на Курукс, сина на областния велможа. Искаха да обединят семействата си, за да имат по-голямо влияние в областта и на острова. Обаче нито генералът, нито бащата на Курукс знаеха, че младежът бе влюбен също, но не в Пелопония, а в Титос.

Празненството бе в разгара си, когато всички танцуващи се пренесоха от площадката за танци, която се намираше в защитения от висока дървена стена форт, на морския бряг. Разстоянието не бе голямо и винаги можеха бързо да се върнат при нужда.

Вълните галеха изпотените крака на младите танцуващи. Пелопония бе неразделно всеки танц с Титос. Това не бе по нрава на другите младежи, защото и те искаха да привлекат също вниманието на красавицата.

Кориентус, син на третия по ранг офицер във форта, бе способен да провокира и затова отиде близо до танцуващата двойка и блъсна Титос, уж по невнимание, с крак. Кориентус бе подъл и лукав и имаше силно, мускулесто тяло. Винаги носеше остриета във формата на малки ками, скрити в облеклото му.

Титос не обърна внимание на това и продължи да държи ръката на Пелопония. След секунди, обаче почувства болка в глезена. Погледна надолу и видя да се стича кръв в изобилие. Не искаше да развали божествените минути с девойката на сърцето си, затова влезе дори до колене в морето, заедно с нея, танцувайки.

Когато бяха на достатъчно разстояние от брега, те разбраха, че бе неизбежно да се целунат страстно и да обгърнат телата си в екстаз. Неусетно забравиха, че съществува света и направиха това, което бе в същността на човека. Пелопония се повдигна и го обгърна с крака около кръста му. Горещо впи устни в неговите и се сляха в едно. Страстта им бе така голяма, че девойката дори усети не остра, а приятна болка между краката си. Кръвта й се сля с кръвта на Титос. Бе заченато това, което и двамата искаха така много. Върнаха се на брега, но кръвта не спираше да тече и от двамата.

Кориентус влезе и той в морето, заедно с танцуващата с него партньорка, млада блондинка и каза лицемерно:

— Пелопония, има кръв покрай вас, да не би ковачът да се е ударил с чука. Ха, ха, ха…

Титос не издържа обидата, остави Пелопония и се втурна на бой. Хванаха се за гушите. Морето започна да ги увлича навътре. Титос не бе добър плувец, за разлика от противника си. Кориентус знаеше това и започна да го дави, когато достигнаха дълбокото. След няколко минути Титос бе на дъното и то почти в безсъзнание.

Тогава се случи нещо много странно. В борбата се намеси Курукс. Не можеше да остави така момъка, в който бе влюбен до уши. Влезе в дълбокото и намери бързо Титос, повлече го към брега, положи го на пясъка за миг и нанесе мощен удар с крак в лицето на приближаващия се Кориентус, който падна в безсъзнание. С последвало връзване на ръцете му, с попадналото му наблизо водорасло, го отстрани от борбата.

Всички се насъбраха около тях.

Титос и Кориентус лежаха на пясъка, но Курукс неочаквано за всички впи устни в тези на Титос. Започна да го целува и да плаче. Мислеше, че е умрял. Заудря по гърдите на полуудавения толкова силно, че от ударите Титос се закашля и повърна водата, влязла в дробовете му и дойде на себе си. Отвори очи и видя устните на Курукс долепени до неговите. Погледна младежа в очите и усети там любов, но Титос не си падаше по мъже и просто му каза:

— Благодаря ти, Курукс, ще ти бъда вечно задължен, но… — замълча за момент и кимна с глава: — Ти знаеш…

Обърна се на другата страна и видя Кориентус да лежи на няколко метра до него в безсъзнание. Стана и се запъти към него. Разтърси го с няколко плесници. Кориентус дойде в съзнание, стана и побягна към форта.

Пелопония гледаше цялата сцена отстрани, плачеше и не вярваше на очите си какво се случва в момента. Титос я прегърна и извика на всички:

— Да танцуваме! Да танцуваме!

Върнаха се във форта и продължиха, като че ли нищо не се бе случвало.

Всичко това не убягна от погледа на генерала.

— Хайде на трапезата! — бе обявил Максимус с вътрешно удовлетворение, че случката на брега бе приключила благополучно и добави: — Танцьорите да заповядат и те!

Това бе необичайно за такива празненства, но изглежда генералът искаше да достави истинско удоволствие на дъщеря си. А пък и подаръкът, който щеше да бъде следващата стъпка на бащата, бе направен именно от танцьора Титос.

Много от присъстващите високопоставени личности се спогледаха учудено от последните думи на домакина, но се опитаха да бъдат приветливи към танцьорите, като си поставиха лицемерните маски.

Ястията бяха великолепни и след толкова танцуване, младежите горяха от нетърпение да се започне.

Пелопония бе седнала до Титос и с радостно лице сияеше, а пък заразяващата й усмивка караше присъстващите да се чувстват приятно. Смях и закачки заливаха цялата трапеза. Младежите коментираха какво бе станало на брега, като не всички бяха разбрали точно какво се бе случило. Смееха се много на това как Курукс бил целунал Титос, вместо да му прави изкуствено дишане.

Започнаха пируването, като се лееха вина и се сервираха печени диви прасета и различни видове дивеч.

Празненството бе достигнало връхната си точка, когато генерал Максимус се изправи, разклати нещо, което наподобяваше звънче и оповести, че иска да каже нещо важно.

Всички замълчаха и се обърнаха към домакина.

— Скъпи гости! — започна той и като извади от джоба си малка черна кутийка, продължи с тържествен глас: — Днес моята дъщеря Пелопония навършва двадесет години и бих желал да й подаря този пръстен. Пръстен, направен от сина на всички нас, познатия ни, така наречен „Майстора“. Човекът, който направи нашия остров известен и уважаван от Константинопол и Рим. Човекът, който направи короната на императора ни. За съжаление „Майстора“ вече не е между живите. Знаете как Джакомо взе живота му, както и живота на съпругата ми — генералът се насълзи, но продължи: — Синът на този изключителен наш съостровитянин, обаче не е по-малко талантлив. Името му е Титос и вие го знаете като „Малкия Майстор“. Пред мен е подаръкът, който той направи за Пелопония! — Максимус издигна пръстена на височина, достатъчна да бъде видян от всички и отвори кутийката.

Луната се бе скрила зад облак, докато той говореше. Сега тя бе изгряла ярка и пълна. Пръстенът засия толкова силно, като че ли бе ден и слънцето бе изгряло. Присъстващите се стъписаха за миг от силния блясък и ахнаха в едно. Максимус, не очаквал такова чудо, също се стъписа, но се овладя, обръщайки се към Титос:

— Като че ли ти надмина баща си, Малък Майсторе! Какво си сътворил?

Титос се изправи и свенливо, но доста ясно каза:

— Правен е с много… любов, господарю — запъна се той, но успя да доизрече: — Затова така и засия, си мисля…

Всички настръхнаха след такова откровение, защото знаеха за кого се отнася. Не бе уместно да се казва такова нещо, пък макар и самата истината да беше и то точно на това място.

Максимус замълча. Замисли се. Все пак реши да не разваля рождения ден на дъщеря си.

— Разбирам те, момко. Любов към нашия форт и любовта, която баща ти ни даваше и преди.

— Да… Така е — потвърди Титос и погледна към Пелопония.

Тя засия още повече, стана и каза:

— Благодаря ти татко! Любовта на Титос към нашия форт я чувствам дори и аз лично. Този подарък е най-хубавият, който съм получавала някога.

Тя взе кутийката и постави пръстена на безименния си пръст. Съзнанието на девойката, като че ли се замъгли. Тя вече не бе на себе си. Тогава се случи нещо, което никой не би могъл дори и да предположи. Пелопония се отправи към Титос с грациозни стъпки, забравила къде се намира, забравила дори и присъствието на баща си. Тя впи страстно устни в устните на младежа и в погледа й вече се чувстваше истинската лудост. Лудостта на влюбения. Титос не се отдръпна. Той също отговори на лудостта й с лудост. Обгърна я и целувката щеше да продължи вечно, ако не бе се намесил със сила Кориентус:

— Гадно копеле, мястото ти не е тук. Бедняк! Пелопония е обещана на мен и е моя. Отивай си в работилницата и то веднага!

Титос не издържа на предизвикателството и удари с глава натрапника. Кориентус падна на земята, но стана почти веднага и с преценен до съвършенство скок се намери зад противника си. Той бе трениран младеж и знаеше да се бие добре. Тъкмо мислеше да удари в гръб, когато Титос инстинктивно се обърна и със силен саблен удар в гърлото повали пак Кориентус на земята. Този удар бе смъртоносен. Титос се наведе над падналия в безсъзнание младеж и осъзна, че той е безжизнен.

Тогава се намесиха стражите, хванаха здраво Малкия Майстор и го повлякоха към подземията на форта, където се намираше затворът.

Пелопония наблюдаваше всичко това, като че ли не се случваше пред нея. Погледът й бе врязан лудо в мъртвия Кориентус и се наслаждаваше видимо на смъртта му. Тогава баща й, генерал Максимус, я взе под ръка и каза на ухото на приближения му адютант да обяви, че всичко е свършило и че гостите могат да си ходят.

Заведе я в спалната и я положи на леглото. Пелопония бе неадекватна. Само се смееше ехидно и повтаряше:

— Така му се пада на Кориентус!

Баща й взе шише от лавицата, което бе пълно с билкова отвара за сън и й го подаде. Тя го изпи почти до половината и заспа веднага.

Генералът излезе и се чудеше какво да предприеме. Дъщеря му, като че ли полудя. Синът на приятеля му бе убит, празненството се провали, гостите си отидоха и утре какви ли не слухове ще бъдат пуснати, та чак до императора ще стигнат. Утре рано ще отиде в затвора, за да говори с Титос. Какво направи това момче, та обърна така живота му с главата надолу.