Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (4)

4.

След като Джакомо бе изрекъл думите „Убийте ги!“, пиратите се засуетиха пред вратата-решетка. Опитаха се да я отворят, но тя бе залостена с резе отвътре и това затрудни изпълнението на заповедта му.

Нервите на Генерала пак не издържаха, грабна меча си и отвори вратата на килията. Започна се неравностойна сеч. Първите двама пирати паднаха от ударите на меча на разярения до безумие военноначалник. Третият пират, обаче удари Генерала с щит по главата и той се просна в краката на напиращия Титос.

Титос също бе обезумял от това, че бяха отвлекли любимата му и с вик, който раздра коридора на затвора, продължи да нанася удари по щитовете на пиратите. Те едва устояваха на нападението на силния момък, като отстъпваха назад към изхода.

В това време Джакомо вече достигна групата, биеща се озверено със сина му и извика с все сила:

— Спрете, това е синът ми Титос, не го убивайте! Хванете го жив!

— Де да можехме, Джакомо. Този младеж е по-луд и от теб — отговори му един от пиратите, който се бе скрил буквално зад щита си.

Титос си запробива път към изхода, като сечеше каквото му попаднеше по пътя. Пиратите едва смогваха да се защитават, но това, че бяха многобройни, се оказа решаващо. Титос бе ударен в краката с дълго копие. Падна на пода и чак тогава няколко пирати се метнаха отгоре му. Овързаха го с въжета и го повлякоха към изхода на затвора.

Там до вратата, подпряна на стената, седеше Пелопония все още в безсъзнание. За миг тя се посъвзе и понечи да стане, но пак падна. Нямаше сила да стори това.

В този момент тя погледна към тълпата, където влачеха някого и го видя. Титос. Овързан здраво с въжета, младежът безнадеждно гледаше как пиратите нагло се смееха и подхвърляха:

— Този е по-голям звяр и от баща си!

Пелопония понечи да извика и да му каже, че всичко е свършено, че за нея животът без него е безсмислен, но от устата й излязоха само няколко тихи звуци, които никой така и не чу.

В края на групата, Джакомо пък подкарваше с меч в ръка баща й, който бе дошъл на себе си от ударите на пиратите. Офицерите в килията за разпити бяха безпощадно избити и оставени там. Затворниците в останалите килии бяха освободени и те се присъединиха към пиратите, като се надяваха на свободата в морето.

Всички, включително Титос, Пелопония и баща й бяха натоварени на лодките и пиратите поеха към кораба на Джакомо. Нямаше нужда повече да търсят Малкия Майстор във вътрешността на острова. Той бе тук.

Лодките достигнаха кораба, който бе закотвен на няколко километра от форта. На него пиратите качиха почти всички освободени затворници и дори част от обслужващия персонал на форта, желаещите да се присъединят към тях. Пленниците, обаче ги затвориха в трюма под ключ и с охрана отпред.