Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (34)

34.

Теодора и Диона си изкараха превъзходно в бара и точно няколко минутки преди Бери да влезе в него, те бяха го напуснали полупияни. Взеха осветения път до хотела. Пред входната му врата, те си взеха довиждане и Диона се насочи към такситата.

Едно такси бе току-що пристигнало.

Бе индиецът.

Диона взе таксито и си тръгна за западната част на Единбург, с потискащото чувство, че нещо ще се случи с нея. Може би се страхуваше, че съпругът й ще се сърди, че се прибира толкова късно.

Теодора влезе в хотела. Нямаше никой на рецепцията. Тя мислеше да позвъни, за да попита в колко часа Бери се е прибрал, но се отказа. Нали след малко ще го види и попита сама. Взе асансьора и натисна бутона с числото пет. След като влезе в апартамента, тя се изненада, че няма никой в него. Бери го нямаше. Тя се разтревожи и я обзе паника:

„Къде може да е? Вече колко часа го няма? Дали да не позвъни на полицията?“

Отиде до телефона и набра рецепцията, но с края на окото си тя зърна куфара на Бери. Той бе отворен.

„Значи той се бе прибрал, след като капака му е отворен“ — помисли си тя и паниката изчезна на момента, но не за дълго: — „Или пък някой е влизал тук и е бъркал в него?“

Надникна в куфара му и видя в малкото джобче мръсна кърпичка, със стърчащо от нея нещо като кокал.

Обзе я страх.

„Магия? Тук в този хотел някой да им прави магии?“ — запита се тя, изпадайки пак в неистова паника.

Беше на ръба да извика, когато на вратата се появи Бери.

— Разминали сме се, скъпа. Разбрах от бармана… — започна той разговора с леко уморен вид.

— Какъв е този кокал в куфара ти! Казвай! — разярена като тигрица се обърна тя към него, цялата почти трепереща от гняв. — Къде беше толкова време?

— Няма да повярваш и да ти кажа, Теди — Бери я обгърна с ръце и продължи с мек тон: — Важното е, че утре ще има изненада за теб.

— По-голяма изненада от тази, мисля, че няма — каза тя сухо и понечи да се отдръпне, но не успя.

Бери я бе хванал така силно в прегръдката си, че тя нямаше шанс да се отскубне така лесно.

— Утре е нашият празник, скъпа. Сега да лягаме. Искаш ли? — пусна я Бери, отиде в банята, като затвори вратата зад себе си.

Теодора се остави на доброто си чувство, че всичко е наред и се тръшна на леглото. Заспа веднага, както си бе с дрехите.

В банята, Бери най-после взе пръстена от джоба си и го постави на масичката до мивката. В огледалото се появи странен лъч, който огря цялата баня. Взе го в ръцете си и го разгледа внимателно. Злато във формата на лабиринт.

„Типичен гръцки мотив“ — помисли си Бери. — „Това май бе и най-новото в колекцията на Версаче“ — продължи мислите си той: — „Но този пръстен е най-малко на три века, ако не и повече.“

Излезе от банята и видя как Теодора бе заспала дълбоко и непробудно на леглото. Постави пръстена в джоба на панталона си и легна и той до съпругата си. Преваляше четири часа сутринта.