Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (12)

12.

Лукреция, магьосницата, вдиша за последен път въздух в дробовете на Изура. Младата, красива Изура се закашля и започна да повръща вода. Дойде в съзнание и попита:

— Къде е пръстенът ми?

— Той е там, където му е мястото! — Лу се закиска и се изправи, така че да я видят всички. — Ти си пак между нас, скъпа!

Джакомо бе повече от щастлив, че неговата Изура пак се върна в живота му.

— Лу, ти си безценна! — каза той на магьосницата и продължи с надеждата, че Лу ще се опита да говори и за сина му.

— Джако, спокойно, сега ще видя къде са — каза Лу, прочела мислите му и се просна на земята в транс, като занарежда: — „Титос, къде си? Господарю на вековете…“

Треперенето на магьосницата намаля и постепенно тя си възвърна предишното състояние. Изправи се, като залитна. Някой й подвикна:

— Ром?

Лу, нечуваща и невиждаща, започна пак да нарежда:

— Те не са в царството на мъртвите. Те са живи!

Генералът се хвана за сърцето и припадна до придружаващия го пират.