Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (37)

37.

След като сполучливо беше завършила кратката ваканция в Шотландия, Бери и Теодора се приземиха с линиите на КЛМ на Амстердамското летище Схипхол. Незабравимите спомени от посещението в замъка, в центъра на Единбург, все още витаеха в главата на Теодора. Бери се смееше вътрешно на произшествията с таксиметровите шофьори и все повече бе уверен в това, че се превръща в бледник.

Взеха си такси до центъра на Амстердам, където се намираше и техния луксозен апартамент на десетия етаж. По време на пътуването не се разговаряше много, понеже в Холандия шофьорите не бяха много от приказливите. Просто си вършеха работата, с познатата им студенина и апатия към клиентите. Затова и не се получиха изненадите, както в Шотландия с индийските им колеги.

Платиха и се отправиха към асансьора на комплекса, наречен „Гибралтар“. Зданието бе направено по американски стил и стандарт. С високи прозорци, от пода до тавана, без тераси и излишни украшения. Гледката бе удивителна от десетия етаж. Винаги, когато се прибираха отнякъде, те се наслаждаваха и възклицаваха, докато минат няколко часа и след това забравяха. Започваха ежедневните си работи и само когато идваха гости, чак тогава се сещаха за това, което притежаваха и се гордееха с него.

Теодора остави куфарите и заяви, че заминава на концерт с приятелка, която бе оставила съобщение на апарата за записване.

Бери не възрази, влезе в кабинета си, с изглед към пристанището, където всеки ден пристигаха и заминаваха луксозни круизове. Седна умислено зад компютъра си. Агендата се отвори непосредствено след стартирането му и се появи датата на изследването му при „Стоймат“. Имаше само още няколко дни. Дни на чакане на присъдата от експертите на компанията. Какво ли бе той? Какво ли ще стане с него? Затвори компютъра, излезе от комплекса и се насочи към заведението на Джими Оливер, „Фифтийн“. Просто имаше нужда от една, а може би и от повече бири.