Тери Хейс
Аз съм пилигрим (95)

30.

Когато чух лошата новина, най-накрая бях успял да намеря такси.

След като приключих разговора с Кумали, видях свободно такси и се спуснах през трафика, за да го хвана. Цяло чудо е пешеходец да оцелее сред орда шофьори италианци, но някак си успях да се кача и казах на шофьора да кара към летището.

Исках да се върна в Бодрум възможно най-бързо и веднага щом закопчах предпазния колан — щеше ми се да е по-здрав, като в състезателен автомобил, така шофираше онзи тип — се обадих на второто място. На Бен Брадли.

Когато вдигна, му казах, че съм във Флоренция.

— Отново работим — казах му въодушевено. — Убийство е, предай на другите.

— Опитвам се да се свържа с теб от два часа — каза той.

— Съжалявам — отвърнах. — Батерията на телефона ми беше паднала.

Имаше само една причина да иска да ми се обади — съобщение на Шепота — и знаех, че няма как да е добро.

Той продължи да говори за убийството в „Истсайд Ин“ — което беше камуфлаж, — после спомена, че наши колеги са провели поредица експерименти, всъщност с помощта на компютърно моделиране, за които трябвало да науча.

Бен не разбираше какво казва — просто предаваше съобщението, — така че нямаше смисъл да му задавам въпроси. Можех само да слушам с помръкнало сърце.

Каза ми, че колегите са стигнали до интересна дата — според тях 30 септември.

— Но ти знаеш какви са компютърните факири — продължи той и имах чувството, че чете от сценарий. — Трудно е да ги накараш да са точни. Казват, че трябвало да се дадат две седмици за всякакви непредвидени проблеми — значи, казват, втората седмица на октомври.

Затворих и дълго останах неподвижен, потънал в мисли. От съобщението на Бен научих, че Шепота е наредил на екип да моделира — може би под крилото на някое военно учение — колко време би отнело на цивилен да произведе значително количество вирус на едрата шарка с помощта на публично достъпни средства. И че на тази база екипът е изчислил, че това може да стане до края на септември, и е добавил две седмици за непредвидени обстоятелства.

Вече имахме дата — времето, всички събития, цялата надежда стигаха до един момент във времето. Да кажем, че е 12 октомври, помислих си — Денят на Колумб. Годишнината от смъртта на майка ми.