Тери Хейс
Аз съм пилигрим (44)

30.

Никога не би се справил без интернет. Когато издирването му започна да става все по-отчаяно, най-накрая открих, че няколко години след като завършил медицина, Сарацина започнал работа в Ел Мина — старинен град в северната част на Ливан.

Работел нощни смени в спешното отделение на местната болница — трудна и изтощителна работа в медицинско заведение с лошо оборудване и недостатъчен персонал. Въпреки постоянната умора използвал всеки свободен момент, за да следва целта на живота си, както смятал — джихад срещу далечния враг.

Докато други воини на Аллаха губели времето си в тайни военни лагери в Пакистан или си фантазирали, че ще получат американска виза, той четял всичко за оръжията за масово поразяване, което успявал да открие. И именно интернет осигурил на лекаря от една стара болница в никому неизвестен град широк достъп до последните изследвания, посветени на най-сериозните биологични убийци на света.

Едно от непредвидените, но смъртоносни последствия — в ЦРУ наричат това „вторичен ефект“ — е в това, че световната мрежа отвори кутия на Пандора, пълна с кошмарни възможности.

Сарацина не бил отрасъл като хлапетата от Запада, така че не знаел кой знае колко за компютрите, но все пак знаел достатъчно — с помощта на добър прокси сървър успял да издири гадостите си в Мрежата при пълна анонимност.

В продължение на месеци, подпомаган от знанията си по медицина и биология, той се съсредоточил върху най-лесно достъпните кандидати за оръжия — рицин, антракс, белодробна чума, зарин, табун и зоман — всички от които са в състояние да предизвикат масова смърт и още по-масова паника. Но те до едно имат и големи недостатъци — повечето не са заразни или биха били най-ефективни, ако се използват при въздушна бомбардировка.

Ядосан заради липсата на напредък, докато се борел с пристъпите на отчаяние, се заел с изучаването на антракса — бактерията поне се намира лесно, защото е широко разпространена в Близкия изток, включително и Ливан, но въпреки това, преди да се използва, трябва да бъде превърната в оръжие. Тогава прочел нещо, което може да промени самата природа на света, в който живеем.

Никой не обръщал особено внимание.

На онлайн страниците на „Анали на вирусологията“ — месечно издание, което не се намира много лесно — имало описание на експеримент, проведен в лаборатория в северната част на щата Ню Йорк. За първи път в историята била създадена форма на живот, изцяло от химикали, купени от магазина за няколкостотин долара. Било късен следобед и за първи път Сарацина забравил да коленичи за магриба — молитвата по залез. С нарастващо удивление разбрал, че учените са пресъздали вируса на полиомиелита от нищо.

Според статията целта на въпросните учени била да предупредят американското правителство, че терористични групи могат да създадат биологични оръжия, без да придобиват живи вируси. Добра идея — във всеки случай нашият терорист изобщо не бил помислял за това, докато не прочел материала им. Дори още по-тревожно — или може би не, в зависимост от степента на цинизма ни — е и името на организацията, която финансирала програмата с грант от триста хиляди долара. Пентагонът.

Сарацина обаче бил сигурен, че странното откритие няма нищо общо с Департамента по отбраната или учените от Ню Йорк — те били само инструменти. Всичко било дело на Аллах — някой вече бил синтезирал вируса и бил отворил вратата, за да мине той. От другата страна бил Светият Граал на биотерористичните оръжия, страховито вирулентният патоген, който се предава чрез самото дишане, най-могъщият убиец в историята на човечеството — едрата шарка.

През следващите седмици Сарацина научил, че учените използвали публично достъпния геном на полиомиелитния вирус — неговата генетична карта — и купили така наречените „нуклеотидни базови двойки“ от някоя от десетките фирми, които продават материали за биотехнологичните производства. Тези базови двойки струват „баснословните“ няколко цента бройката и — според разказ в дискусионен форум за биологични маниаци в Мрежата — били поръчани по електронна поща. Понеже онлайн системата на продаващата фирма била автоматизирана, според разказа във форума, не се налагало да се удостоверяват имена и никой не се интересувал с каква цел се прави покупката.

След като лабораторията в щата Ню Йорк придобила микроскопичните изграждащи елементи, минала цяла година, докато учените ги подредят правилно и тогава — чрез изискващ умения, но известен публично процес — ги „слепили“ в едно цяло. Сарацина — лекар с куп наръчници по микробиология подръка — скоро разбрал процеса достатъчно добре, за да заподозре, че направеното в щата Ню Йорк би могло да бъде повторено и в гараж в Ел Мина — стига да открие едно нещо.

Бил чел за него някъде и почнал да търси. След два часа онлайн го открил — генома на едрата шарка. Някога една от най-строго охраняваните тайни на света, пълната химическа и генетична карта на вируса вече е станала обект на взрива от знания по биология и световното разпространение на сложни научни доклади по интернет. Вече няма пазачи на портите и потенциално смъртоносна информация изтича непрекъснато — на Сарацина му били нужни два часа, за да открие генома, а ако е имал малко повече опит в търсенето в Мрежата, би могъл да го открие на поне десетина научноизследователски сайтове за два пъти по-кратко време. Знам, защото го направих собственоръчно.

От статията в „Анали на вирусологията“ Сарацина научил, че вирусът на полиомиелита има 7741 базови двойки, или букви, в генома си. Научил и че едрата шарка има 185 578 букви, което силно увеличавало трудността при пресъздаването й, но той яздел вълната на знанието и оптимизма и не смятал някакви си 178 000 допълнителни букви да го обезкуражат.

Веднага решил, че първата му цел е да защити себе си — едрата шарка е безмилостна болест и е почти сигурно, че някъде през сложния нестабилен процес на опитите да синтезира вируса ще допусне грешка. Може би и множество грешки — и би узнал за тях, когато температурата му се повиши и малко след това се появи обривът от запълнени с течност мехурчета. Дотогава всичко ще е свършило — за едрата шарка и до днес не е открит лек.

Трябвало да намери ваксина и с тази цел си взел отпуска — месец и половина. Вместо обаче да замине за Бейрут и оттам да вземе полет за Кайро на гости при приятели — както обявил пред директора по медицинските дейности на болницата — се качил на ранния сутрешен автобус за Дамаск. Там убил Тлас, откраднал ваксината, ваксинирал се и прекосил границата назад, към Ливан.

Прекарал пет дни заключен в хотелска стая, където се борил с ужасната треска, придружаваща огромната доза ваксина. След като това преминало и на рамото му се появил типичният белег, се върнал в Ел Мина. Въпреки че външно нищо не се било променило, целият му живот навлязъл в съвсем нова фаза — той бил готов да започне.