Тери Хейс
Аз съм пилигрим (54)

40.

Австралийците не се спуснали да преследват Сарацина, което е грешка, но мисията им била да открият тримата отвлечени цивилни, а не самотен бунтовник. Оказало се обаче, че в скованата от лош късмет нощ има и нещо добро: куршум в бедрото получил капитанът, което означавало, че командването поема лейтенант Кийтинг.

Бил само на двайсет и шест, обаче вече бил минал един тур в Афганистан, така че дори и на тази млада възраст лицето му тежало от години. Бил от малък град, наречен Кунамула — в западните райони, зърнодобивен край, в периферията на това, което австралийците наричат никога-никога, а местните твърдят, че перверзник е човек, който предпочита жени пред бира — и някои от съседите му гледали овце, така че — заради една шапна епидемия — Кийтинг бил научил за какво се използва негасената вар.

Поради това, когато най-накрая стигнали до кухнята и видели двата захвърлени на пода чувала, имал чувството, че земята се клати под краката му. Негасената вар е нещо съвсем чуждо за онази част на света и защо някой би си дал труд да я занесе там? Определено не ставало дума за похитители. Все още бил убеден, заради самоделните взривни устройства, че в селото се пази много ценен актив, но вече не бил сигурен дали все още е жив. Веднага наредил на хората си да грабват фенерите и да започнат да търсят гроб или погребална яма.

Най-напред открили овъглените останки на къщата склад и докато Кийтинг опитвал да разбере какво означават, прозвучал нетърпелив вик.

Изкрещял един от младите редници. Без да си дава труд да ползва комуникационното оборудване или да спазва процедурите, изревал на колегите си:

— Намерих го! Донесете ми лопата!

Кийтинг чул и заедно с няколко души тръгнал — внимателно, заради опасността от невзривени устройства, — към мястото зад къщата на старейшината. Един поглед към прясно разравяната пръст — достатъчно широко и дълго, за да съдържа бог знае какво, със следи от негасена вар наоколо — и Кийтинг решил, че не е в настроение да поема никакви рискове.

— Всички при хеликоптерите! Действай!

Един от сержантите — той също нямал представа какво се случва — се обърнал към Кийтинг.

— Няма ли да претърсим останалите къщи, шефе? Може да има още врагове.

Кийтинг поклатил глава. Сложните капани и фактът, че никой не опитал да ги спре, го карали да мисли, че единственият обитател на селото е изчезнал в нощта.

— Не, сержант. Каквото и да е това, мисля, че го открихме.

В зоната на приземяване — там вече единственият медик на групата оказвал помощ на ранените, опитвал да вкара интравенозна система в ръката на капитана — Кийтинг веднага се обадил в базата си по мрежата за сигурни комуникации.

Медицинските хеликоптери вече пътували, за да вдигнат ранените, а операторът в базата, на двеста мили оттам, в климатизиран офис, решил, че офицерът се обажда, за да ги накара да побързат, и че много скоро ще започне да се жалва, че те са на фронтовата линия и им е нужна единствено малко скапана подкрепа. Както правят винаги.

Кийтинг обаче прекъснал отегченото мънкане на оператора за местоположението на медицинските хеликоптери и му казал, че има нужда от отделение за химическа и биологическа защита ВЕДНАГА. Понеже това е армията, разбира се, възникнали десетки въпроси, искания за оторизация и обърквания по отношение на йерархията. Кийтинг знаел, че това може да продължи с часове, така че се разкрещял на нещастния оператор:

— Може да сме облъчени! Слушаш ли ме изобщо? Доколкото мога да преценя, става дума за радиоактивност. Във всеки случай е сериозно.

Подобно на хората на Кийтинг, капитанът, в полусъзнание, се стъписал. За момент дори надигащият се вятър като че ли бил погълнат от тишината. След това операторът заговорил бързо, казал им да изчакат, докато го свържат с началниците по веригата по най-бързия начин.

Кийтинг прекъснал разговора — знаел, че изчезването на връзката ще ги накара да се задействат още по-бързо. В армията — като в живота — понякога трябва да създадеш криза, за да привлечеш внимание. Не смятал, че има някаква радиоактивност, но интуицията му подсказвала, че са попаднали на нещо зло, а не му дошъл наум никакъв друг начин да предаде спешността. Вече бил приел, че ще го сритат по задника заради преувеличената реакция, но какво друго би могъл да направи?

Докато щабните офицери в базата се задействали, никой не си давал сметка, че ако капитанът не бил прострелян, ако Кийтинг бил израснал някъде другаде, а не в австралийския запад, и ако не знаел за какво се използва негасената вар, ако не били тези неща, а и доста други, екипът от хора с космически костюми, разполагащи със сребрист купол и специални прожектори, никога не би пристигнал навреме.

Така или иначе, хеликоптерите им „Чинук“ кацнали на мястото след по-малко от час — всяко закъснение би означавало негасената вар да изпълни предназначението си и изобщо да не открият парчето попона.